Д-р Станимир Хасърджиев пред Фрог: Кризата не е COVID-19, а другаде и Националната педиатрия е част от решението

Това заяви в интервю пред ФрогНюз д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Един важен казус на здравната система у нас е на път да бъде заметен под килима за пореден път през последните 30 години. Изграждането на Национална детска болница е горещият картоф между общество, медици и политици през периода на целия Преход. През изминалите няколко месеца скандалът получи нов тласък, като този път проблемът намери и своето решение. Поне така изглеждаше.

ФрогНюз припомня, че по време на извънредното положение здравният министър Кирил Ананиев сключи договор за изграждане на Национална педиатрия, но във вече съществуващия и недовършен строеж в двора на Александровска болница. Това е и основният проблем според критиците на решението - сградата не просто е негодна, но и не е безопасна. Освен всичко, не може да обезпечи нуждите за изграждането на една съвременна детска болница. Въпреки това с решение на Министерския съвет сградата бе превърната в обект от национално значение, което допълнително форсира процедурата по довършването на строежа.

Стигна се и до протести, които в крана сметка доведоха до решение от страна на правителството сградата да бъде съборена, а на нейно място да се появи изцяло нова детска болница. Веднага обаче се появиха и опасения, че всичко ще спре дотук. Затова и неправителтвени организации изпратиха писмо до управляващите, в което настояха събарянето на старата сграда да се случи незабавно. От тогава досега вече няколко скандала са станали обект на общественото внимание. А за Националната детска болница никой не говори.

Д-р Хасърджиев, имате ли информация дали в крайна сметка тече някаква процедура по събаряне на старата сграда в двора на Александровска болница?

Няма никакво развитие. Опитваме се да следим как се развива целия процес и въобще дали ще се вземат под внимание всички становища. Смятам, че всяка от страните има разумни доводи.

За съжаление не достигат регулярни информации какво е движението по този казус. Мнението на Българската пациентска организация винаги е било като се прави нещо да се прави за бъдещето, да се прави съвременно и да отговаря на развитието на науката и на нуждите на държавата в един дългосрочен период. От там нататък решенията как точно да изглежда, къде да бъде също са важни. Но това са все неща, които експерти да коментират.

При всички положения това трябва да се случи с широк дебат - не само обществен, но и на експертно ниво, като в това число влизат родителите и пациентите. Този дебат като че ли не се случи по начина, по който трябваше. Стана през медии, ако изобщо това може да се нарече дебат. Той трябва да стане в конструктивна среда, в която да се разгледат всички предложени и да се върви напред.

Поради липсата му в момента никой не е сигурен в другия и дали правим нещо изобщо.

Защо тази тема се замита под килима и сякаш спира да се говори за този проблем?

Много неща отсъстват покрай кризата с COVID-19. Докато това си върви обаче, върви и останалото. Хората все така продължават да си се разболяват - няма да спрат сърдечните заболявания, няма да спрат и онкологичните.

Покрай епидемията се концентрирахме върху това имаме ли предпазни маски и средства и забравихме, че най-засегнати са хронично болните. Те останаха встрани. Много пациенти не си посетиха лекарите, правиха се стъпки, които не бяха добре оправдани, като например спирането на женските консултации. Извинете, но можеш ли да спреш бременността по време на COVID-19? Можеше да се направят нещата далеч по-добре.

Те се справиха добре от гледна точка на това, че рано вкарахме цялата нация в карантинен режим. Това беше единственият полезен ход, в който нито имахме план, нито имахме структури. Всичко се случва ад хок.

Здравната ни система обаче и до ден днешен не е пригодена да приеме една истинска епидемична обстановка. Няма как да успеем за тези два-три месеца, в които успяхме да задържим ниската заболеваемост и да намалим скоростта н инфекцията, да произведем инфекционисти, епидемиолози и да ги обучим да работят по гайдлайн.

Имаше такъв гайдлайн, направен от Експертния медицински съвет, който се оказа достъпен единствено за здравните работници. Пациентите обаче сякаш бяха забравени.

Да. Искаме да се разпишат простички правила за пациентите. Много хора не отидоха дори на доктор. Държавата не е осигурила и възможност пациент с хронично или онкологично заболяване да получи рецептата си онлайн. Не се знае безопасно ли е.

Представете си, че живеете в единия край на София и трябва да пътувате с градски транспорт, за да ви кажат, че не можете да вземете лекарството си днес.

Тези два-три месеца показват, че системата продължава да е неподготвена. Това е.

Смятам така - ранната карантина даде възможност да се подготвим - с предпазни средства, респиратори, да се пообучат лекарите. Доживях да чуя лекари, които сами искат някой да им напише инструкция. Явно има смисъл от това. Имаше време да се подготвят някои неща.

Притеснителното сега е, че още не сме подговнени да се погрижим за най-засегнатите. Нямаме никаква възможност да намалим цялата административна тежест на хронично болните пациенти, които са почти 100% от починалите. Те са превърнати в разносвачи на всякакви хартии, бумги, редят се по опашки за да си получат лекарството. сами разбирате, че самите те са подложени на огромен риск, за да полагат подписи тук и там.

Какво трябва да се направи и има ли воля от страна на държавата?

Националната пациентска организация е подготвила сравнително добър пакет от действия и мерки, които се надявам НЗОК да внедри. В това число влизат и IT решения, които да дадат възможност за спазване на препоръките на лекарите.

Заявена воля от институциите има това да се случи. Да се надяваме, че ще съдейства да се случи максимално бързо.

Кризата не е COVID-19. Кризата е това, че не сме готови да обгрижваме хората с хронични заболявания. Там е кризата и там трябва да наблегнем. Детската болница е част от решението.

Въпросите зададе Джесика Вълчева