Тим Северин: Тайните на морето говорят на български

интервю на Стоян Колев

Как с примитивни от днешна гледна точка съоръжения са били преследвани чудовища като белия кит Моби Дик? Къде са островите със съкровищата от пиратските романи? Освен в художествената литература, подобни въпроси разглеждат и учени от цял свят и вниманието им, по силата на фактите и догадките, попада и върху България. Не казвам това, воден от някакъв локален патриотизъм, а защото територията и акваторията, които смятаме по право наши, са и основна част от световната история.

Неслучайно само за последните три месеца в България, в малкото градче, доскоро село, Китен, бяха и професор Уилиям Райън от САЩ, и мореплавателят Тим Северин от Великобритания, и учени от ЮНЕСКО – океанолози и историци, защото там се намира единственият у нас център за подводна археология и изложбена зала, в която специалисти могат да разкрият тайните, затрупани под пясъка на морското дъно .
Един от способите да се възстанови миналото е така наречената EXPERIMENTAL MARITIME ARCEOLOGY или създаване на нови плавателни съдове по подобие на тези от преди векове, за да се изпита практическата възможност за подобно пътуване.



Ето защо и първият ми въпрос към Тим Северин беше какво мисли за експерименталната морска археология и смята ли, че в България има почва да се правят подобни изследвания?

„Да, експерименталната археология е област, която става все по-важна защото тя върви ръка за ръка с все по-добрата технология за изваждане на морски съдове. И по този начин информацията, която е необходима за този вид археология е по-достъпна.
Твърде вероятно е все повече и повече да достигаме до подобен вид информация, така че е добре да бъдем готови да я използваме.”
Това каза пътешественикът Тим Северин, чиито книги за пътуването на Одисей и за първия кръстоносен поход са вече на българския книжен пазар. Книги, които разказват реалистично, с данните от експерименти, за събития от световната история, в която географските координати на нашата страна не са просто отметка.

- Каква е разликата, когато пътувате по море в едни от своите експедиции и на кон в други?

- Много различно е. Защото пътешествието като такова не се е променило. Условията, бурите са същите. Ако възстановиш една лодка – доколкото това е възможно – такава, каквато е била някога и я пуснеш в морето, ти все едно се връщаш в миналото буквално.
Но при пътуването с кон разликата е голяма – условията на сушата са се променили невероятно много. Независимо че яздиш кон, условията са различни. Например, къде ще намериш място конят да пасе. Местностите, по които се движиш, сега са обработени...много е различно. Така че не можем да направим паралел между язденето на кон като пътешествие и морското пътуване.
Онова, което научихме, може би, при „кръстоносното“ пътуване беше начина на мислене. Когато тръгнеш от Северна Европа и се озовеш накрая в Ерусалим. И през целия път или си ходил пеша или си яздел кон. Променя се начинът, по който виждаш света. Световъзприятието ти става наистина различно с цялото това пътуване.

- Какво научихте за България и българите?

- Трябва да кажа, че пристигнахме в България след като прекосихме Сърбия, където преживяхме доста трудности. И когато дойдохме в България контрастът беше голям. Като че ли време на романтизъм.
Хората с които се срещахме, чувстваха някаква връзка с това, което правехме. Изпитваха гордост, изпитваха наслада. Споделяха това, което правя. Беше чудесно, съвсем автентично прекарване тук. От единия край на България до другия.

- Смятате ли, че България се е променила много оттогава?

- Сегашната ми визита едва започва, но аз няколко пъти вече съм бил в България. Разбира се, че има промени. За двадесет години, че и повече, човек очаква да се случат най-различни промени. Но се надявам онова, което не е се е променило, да е характерът на хората. Начинът, по който те виждат живота.

- Неотдавна бяха открити знаци за присъствие на рицари тамплиери в Североизточна България. Смятате ли, че това има връзка с времето и нещата, които Вие сте проучвали?

- Тамплиерите по-скоро са били след тези събития, които проучвам аз. Орденът на тамплиерите е основан доста по-късно и е бил един вид подкрепяща структура на всичко, което вече е било постигнато от първите кръстоносни походи. Трябва да подчертая, че ние пътешествахме по стъпките на участниците в Първия кръстоносен поход. И от всички походи той е бил единственият, който се е провел единствено по суша. Това е и причината да е бил толкова труден като пътешествие. По-късните кръстоносни походи използват предимно морски маршрути, за да се придвижат.

- А смятате ли да правите и някаква следваща експедиция или се отдавате само на писане?

- В момента пиша предимно исторически романи. Защото при много от експедициите си не съм успял да вложа много от опита от преживяното. Става въпрос за историческите романи, които досега съм написал, не съм успял да включа всичко. Имам много опит, който тепърва е за обработване и осмисляне.
Преди, като правех експедиция търсех истината, реалността в една легенда. А сега пиша романи, т.е. художествени събития, но ги вплитам в реална, автентична история.

- Току що излязоха две ваши книги на български език, как възприемате този факт?

- Това е истинска наслада за мен. Мога да кажа, че е много важно за мен книгите ми да бъдат превеждани на други езици. Защото не пиша само за англоговорящи читатели. Никога не съм писал всъщност само за англоговорящия читател. Темите на моите експедиции са свързани с цяла Европа. А пък някои от тези теми са всъщност универсални.
Например, една от книгите ми се казва „В търсене на Моби Дик“. И заради нея трябваше да пътувам до Индонезия, из Тихия океан и навсякъде по света. За да разчопля легендата за това бяло морско чудовище. Така че когато книгите ми биват превеждани, всеки път се вълнувам изключително много.

- Класическият въпрос – какво ново да очакваме?

- Има още един проект, който искам да осъществя. Морски проект. Знам какъв тип кораб ще бъде, знам коя ще бъде епохата... Но не искам да разкрия повече, защото никога не предприемам една експедиция, освен ако не съм сигурен, че тя ще доведе до някакъв стабилен извод. Изводът трябва да почива на стабилна, сигурна основа. И при тази конкретна експедиция, която е в зародиш, все още разработвам основата.

- Какво мислите за пиратството?

- Пиша романи за пирати! Древни пирати, не днешни. Но съвременните пирати, например в Червено море, се държат по точно същия начин като пиратите в края на 16-ти век. Днес ние си представяме пиратите в Карибско море. Но най-успешните пирати през 16-17 век са били в Червено море. Точно там, където са и днес...
А днес можем да се докоснем до възстановката на древните митове и легенди с книгите на Тим Северин и неговият сподвижник от наша страна – Теодор Троев, (чиято книга ще представим скоро).