А. Томов: Показността и анархията убиха борците на прехода

Александър Томов е една от най-големите легенди в класическата ни борба. Роден през 1949 г. в благоевградското село Склаве, исполинът започва да покорява света, навършил 21 години. Единици са родните спортисти, които имат толкова богата колекция от медали като Томов. Славата му се крепи на седемнадесет отличия. От седемдесет победи 40 печели с туш, 19 — с дисквалификация на съперниците, 1 — с явно превъзходство, и 10 — по точки. С всепризнатия шампион разговаряме в спортната база по борба на Герена. Той разказва за кариерата си, политиката и борците в прехода на България.

Интервю на Иван Атанасов

- Господин Томов, връщате ли се към детството си, как премина то?

- Човек не може да се раздели с детството си, а за мен то премина добре. Дистанцията на времето ни кара да си спомняме за тези години по различен начин. В родното ми село например нямаше детски градини. Тогава всичко бе държавно и кооперативно, но за сметка на това отглеждахме тонове плодове и зеленчуци. Като дете работих доста. Най-яркият ми спомен е, когато сутрин ставах рано, за да берем тютюн. Спеше ми се страшно и първо ритах камък, за да се събудя.

- Лесно ли се печелят 17 медала, каква е формулата на Вашия успех?

- Трудно е да спечелиш първия медал, другите се завоюват лесно. (смее се). С физически труд, който човек влага, както и с майсторство във всяко едно отношение на своята тренировка, да учи хватки, движения, да побеждава. В кариерата си имам пет златни медала от европейски първенства и още толкова от световни. Също така съм ставал вицешампион на три последователни олимпиади. Може би малшансът ми попречи да грабна златото на олимпийските игри, но няма място за оправдание. Специално за Олимпиадата в Монреал през 1976 година аклиматизацията изигра тогава серизона роля за моя неуспех. Винаги съм търсел първото място, винаги съм гледал да се класирам.

- Изтощителни ли са тренировките на шампиона?

- През юношеските години не чувствах умора. Натоварването започна да се усеща, когато преминах в мъжкия национален отбор. Наскоро лекарите ми казаха, че съм хипертоник. Учудих се, защото на младини кръвното ми беше 120 на 80 и като ме натовареха, вдигах 200 килограма, не съм чувствал нищо. Но явно преумората, годините и килограмите, които натрупах, са се отразили на здравословното ми състояние.

- Спазвахте ли някакъв специален хранителен режим?

- Не, напротив, сега трябва да си слагам хранителен режим (смее се). Сега влагам по-малко енергия във физически труд. Определено чувствам колко по-различно е сега, отколкото преди.

- Коя титла Ви донесе най-голяма радост през годините?

- Първата ми титла през 1971 година в България беше най-важна. За пръв път играех в най-тежката категория, но домакинството пред собствена публика ме задължи да дам всичко от себе си. Стадион „Васил Левски” беше пълен, на моменти не чувах хората, но въпросът е, че когато ме понесоха на гръб, радостта беше неописуема. Никога няма да забравя този момент.

- През 70-те години, когато сте били активен състезател, имало ли е забранени стимуланти?

- Лично аз не съм използвал никакви забранени хапчета. Взимал съм мед, витамин C и лимони. Впоследствие ни даваха „Инозен” за сърцето и „Ноотропил” за прочистване на главата, но за допинг никога не е ставало дума. Ние тренирахме заради самия спорт, това ни доставяше удоволствие и всеки от нас винаги се стремеше да постигне личен рекорд. Например, ако наставниците са посочили, че трябва да изкачим планински връх за 90 минути, стараехме се да изпълни задачата за по-малко от час. Най-доброто място за подготовка без всякакви забранени вещества беше и си остава базата в Белмекен. Голяма част от спортния ми живот премина там, където въздухът е по-разреден и имаш много по-голяма съсредоточеност върху изявите си.

- Кой ви помогна да стигнете до тези успехи?

- Много спортни дейци. Например Боян Радев, Венко Цинцаров. Първият ми наставник е Весо Маринов. Различните треньори в националния отбор по борба. Интересното е, че когато бях млад, а те възрастни, ми казваха: „Ей, момче, ти си млад, недей така да се хвърляш, бъдещето е пред теб, бързо ще си отидеш от този сорт.“ Винаги съм изпълнявал тренировките, все едно търся златна монета. Това беше закон – когато се каже нещо, трябва да се направи.


Томов в зенита на силите си

- Как се отрази преходът към демокрация на борбата и борците?

- Тези преломни години повлияха значително на борбата като спорт, промениха я. Някак си много от тези, които трябваше да помогнат на следващото поколение атлети, се отказаха, заради това младите не можаха да получат съответния опит, психологическа нагласа и конкуренция. В момента няма конкуренция в този спорт, но няма и състезатели. Причините са много. Казармата се отложи, няма войници, за някои това е плюс, за някои минус, но в армията се каляваше организмът. Сега младите имат компютри, техника, забавления, а те оставят борбата и спорта като цяло на втори план.

- Защо борците от началото на прехода се свързват с възхода на криминалния контингент и организирането на престъпността – например Илия Павлов, Крушата, Георги Илиев?

- Илия Павлов попадна в такава среда още по време на социализма. Той си беше влезнал в комсомола, където се занимаваше с различни организационни неща. Важното е, че Илия бързо съумя да направи фирма (Мултигруп б.р.), което за онова време граничеше с фантазиите. Да направиш фирма – това беше непонятно и нереално, никой не мислеше, че такъв момент може да дойде в България. Социализмът не остави държавата бедна въпреки дискусиите на леви и десни политици. Лошото е, че и до ден днешен продължават да ограбват страната ни, затова се получават и тези криминални злодеяния. Ако нямаше откъде да взимат, едва ли щеше да има подобни убийства и т.н.

- Първото показно убийство на борец - Стефан Мирославов–Крушата, остана неразкрито?

-Не съм се занимавал с хора от криминалния контингент, затова не знам подробности около убийството на Стефан. Тогава аз бях станал вече треньор, той - състезател. Имаше моменти, когато идваше в националния отбор, след това си отиваше. Каквото и да е вършил, това си е било негов проблем. Знам, че е вдигал разни скандали по заведения, но не съм присъствал и не мога да говоря.

- Как ще коментирате обвиненията за връзки с мафията на друг спортист - Алексей Петров?

- Не мога да оправдая, нито да натопя никого. Всеки работи в направлението си по един или друг начин. Аз не крия, имал съм допирни точки с Алексей. Всеки си търси интереса. За мен той е нормален човек, но за други – обратното. Веднъж дойде при мен за един тепих и аз му казах „Изчакай”, при което той ми вика „Е тв`а борците сте опасна работа”. Викам му „Ми Алексей, ако щеш”. Аз също съм го молил за някои работи от спортен характер. Нещата се променят, стават други, когато влезеш в йерархията на политиката и държавата. Скоро научих, че Алексей преподавал лекции на студенти, значи много хора го уважават. Как да кажа, има плюсове и минуси. От една страна, съм „за” намеренията на правителството да се справи с престъпността - отвличане на хора, убийства, рекет. Но в днешно време всичко трябва да се докаже, да стане ясно пред съда.

- Защо неофициално се твърди, че повечето от показните убийства са между борци, защо своите се избиват?

- Виж, те се пишат сами за мафиоти. Кой е виждал истински мафиот в Америка и другите страни да се показва пред хората – няма такова нещо. А нашите не спряха да го правят демонстративно, вървяха по заведенията, биеха се там, не зачитаха правата на никого. Това е причината. Не можеш да отидеш в дискотека – ха-хо-хи-хо и по едно време за нищо да удариш няколко шамара на някого и по този начин да се покажеш като голям бабаит си. Всеки рано или късно си намира майстора. Например убиха Георги (Илиев) чисто и бързо, с брат му се случи същото, но по-рано. Явно, като гледаш филми, бързо се учиш на престъпление. В тая България стана много голяма размирица. И други държави останаха засегнати от разпадането на социализма, но при нас нещата изглеждат по-зле.

- Председателят на Федерацията по борба Валентин Йорданов стана част от сдружението на Георги Първанов АБВ. Вие получавал ли сте някакви предложения, защо политиците търсят авторитета на спортистите?

- Принципно не съм получавал никакви политически предложения. Преди време дойде някакъв господин да правим сдружение, но му отказах, защото усещам, че годините тежат. Винаги съм гласувал по симпатия, независимо от обстоятелствата. Критериите ми са човекът да е интелигентен и скромен и да е дал нещо на България. АБВ може да бъде ново движение и да последва съдбата на ГЕРБ. Когато Бойко направи движението, никой не можеше да си представи, че то ще се превърне в партия – лидер. Бойко израсна и се движи напред. Друг е въпросът, че винаги има разногласия в кухнята на политиката. Първанов за мен е един много ерудиран човек, много точен, уважава спорта, макар да не е направил кой знае колко за него. Хубаво е, че идва на състезание, гледа, интересува се. И не е само той от политиците. Човек винаги трябва да уважава президента или премиера, защото ние – хората, сме ги избирали и носим същата отговорност към тях, каквато те пред нас. Лошото при някои е, че като станат ръководители, се мислят за велики и се главозамайват повече от необходимото.

- Какви бяха скандалите в ръководството на тотото между Нешка Робева и Ирена Кръстева, вие също бяхте в този екип?

- Точно в деня на скандала аз бях в залата, където провеждахме заседание на управителния съвет. Нешка не беше доволна от един от членовете на управителния съвет на Българския спортен тотализатор - Захари Захариев, който не искаше да си върши работата. Въпреки че Ирена й преведе пари за някакво състезание или мероприятие на ансамбъла за художествена гимнастика, Нешка пак недоволстваше. На заседанието попитахме Захари какъв иска да стане – юрист на тотото или председател на софийската му дирекция. Той предпочете второто и оттам влезна под кожата на Нешка. Последва едно излишно напрежение и накрая Нешка си подаде оставката с цел така да докаже правотата си. За мен тя го направи неоснователно и импулсивно.

- Какво бъдеще според Вас очаква българската борба, защо не се строят зали?

- Бъдещето на този спорт е в наши ръце. Лично аз се опитвам от една година да построя нова зала за борба на Герена. Търсих помощ отвсякъде. Весела Лечева ми даде малко средства, които стигнаха за ремонт на малка част, дойдоха и други фирми да го довършат, но в крайна сметка не може без пари. Има много деца в клуба, за които няма място за пълноценна тренировка. Имаме медалисти и световни шампиони от юношеските формации, Станка Златева гони моите рекорди, желая й да ги надмине. Клубът ни е икономически нестабилен, но гледаме да съществуваме и да завоюваме успехи и в бъдеще. Някои биха казали, че имаме много модерна национална зала – факт, но тя е направена само за националните състезатели. Няма място за група от 30 деца. Доста пъти съм разговарял със спортния министър господин Свилен Нейков, поне той като треньор и ръководител да даде пари. Винаги ми потвърждава, но конкретен срок няма. А аз правя всички тези опити за децата и за спорта, не за мен. Преди време покривът на залата беше пропаднал от дъждове и една майка ми изпрати писмо с думите: „Господин Томов, не ви ли е неудобно нашите деца да тренират в тази обстановка”. Срамота!

- Защо младите все повече са изкушени от новия силов спорт ММА, може ли той да измести борбата?

- Децата отиват към този спорт поради две причини – могат да изкарат повече пари и да понасят як пердах. На свободните боеве играчите ядат повече бой дори и от тези в бокса. Ходил съм 2-3 пъти, гледал съм и го възприемам по-скоро като шоу. Там използват крака, ръце, всичко, докато в борбата има правила и хватки. Борбата е изкуство, а ММА – просто здрав бой.


Александър Томов със "смъртоносна" хватка на Световното първенство по борба в София през 1971 г.

Отличия:
за Петкратен световен шампион
„София `71“
„Техеран `73“,
„Катовице `74“
„Минск `75“
„Сан Диего `79“
Петкратен европейски шампион
„Катовице `72“
„Хелзинки `73“,
„Ленинград `76“
„Букурещ `79“
„Йонкьопинг `84“
Носител на сребърен медал от европейски първенства през 1974 и 1978, както и на бронзов медал от 1970
Сребърен медалист от олимпийските игри „Мюнхен `72“, „Монреал `76“ и „Москва `80“
Световен студентски шампион
Носител на „Златния пояс“ на името на Никола Петров за 1972 г.
Приет е в Залата на спортната слава в Оклахома, САЩ.