Тошко Йорданов: Политиците са аут, ако гласуваме с „да” на референдума

Това каза пред Фрог нюз сценаристът от „Шоуто на Слави” Тошко Йорданов. Ето какво още обясни той във връзка с предстоящото народно допитване:

- Г-н Йорданов, колко хора присъстваха на концерта-митинг на Слави Трифонов на „Орлов мост”, организиран в подкрепа на референдума?

 - Със сигурност имаше над 100 000 човека. Това и полицаите го знаят. Задръстването не беше само по „Цариградско шосе”, но и по страничните улици, та чак до Софийския университет. Аз не виждах края.

- Пеевските  медии написаха, че концертът е бил кратък, защото Слави се е уплашил и е избягал. Зрителите, като че ли очакваха да продължи по-дълго.

 -  Но преди това същите тези пеевски  медии написаха, че няма хора и е пълна пустош  на „Орлов мост”.  Два часа преди митинга написаха, че няма жив човек и събитието ще се провали. Но както знаете, хората дойдоха, въпреки, че им беше трудно заради блокадата на полицията. Имаше куп КПП -та и входове. От кого толкова ни вардиха, никой не разбра. Но  понеже на пеевските  медии са им плитки мозъците, това успяха да измислят. Искам да подчертая, че това не беше концерт, а митинг в подкрепа на референдума. Ние никога не сме го обявявали като концерт. Един концерт на Слави Трифонов трае около час и половина, колкото беше и митингът. Разликата е, че в събота нямаше 20 минути бисове, както се случва на един концерт на стадиона. Важното на това събитие беше какво се казва и песните, които  не случайно бяха патриотични, а не хитове. Идеята за референдума спича пеевските  медии и затова са склонни да пишат всякакви глупости.  Дори не си струва да коментирам простотиите им.

- Много хора не успяха да дойдат на митинга.  Ще бъде ли излъчен по телевизията?

- Работим в тази посока. Надявам се, да го излъчим.

- Какво казаха от  МВР  за крутите мерки, които предприеха?

- Не съм бил на тези срещи, но разбрах, че са обяснили, как при масови мероприятия  взимат мерки срещу ексцесии или терористични атаки. Като цяло никога досега МВР  не е давало пресконференция за това как на едно място ще се съберат  хора и колко ще бъде опасно за тях. Да сте виждали полицаи да говорят колко ще е страшно на даден митинг или концерт?! Честно казано не знам защо го направиха. Единият  вариант е да са опитали да уплашат хората, за да не дойдат. Вторият вариант е презастраховане, т. е да си вържат  гащите. Всичко това беше безсмислено. Не разбрах полицията кой от кого пази.

- Информацията за предстоящия референдум сякаш  едва се прокрадва между политическото говорене за президентските избори.

- Да, така е, медиите не говорят за референдума. Журналистите в огромната си част са слуги по душа, за съжаление. Но при тях водещ е страхът.  По принцип този референдум е по-важен от президентските избори в момента. При един успех, той ще промени качествено правилата на политическата игра в България. Българският народ на референдума е Народно събрание. А политиците са никакви. Те би трябвало да са изпълнители на волята на народа. Но по начина, по който е ситуирана  политическата  система и по начина, по който сме им дали властта в ръцете, те работят за себе си. И това е видно. Точно заради това  ще има референдум. Ако политическата върхушка не работеше за себе си, а за благото на хората, нямаше да има такова обществено напрежение и желание в хората да променят правилата. У нас видимо нещата не  вървят. Политиците ни лично се облагодетелстват с  лобистките  си  закони. Всеки  един парламент преправя Изборния кодекс, така че да му отърва. В крайна сметка мажоритарният вот ще постави правилата за избор на депутати, така, че те да не могат да ги пипат след това.

- По времето на кабинета „Орешарски ” хората  излизаха масово да протестират. Сега, обаче ги няма на улицата,  въпреки нетърпимостта им към олигархията и политическата мафия. Има ли предел на търпимост, след който на хората спира да им пука?

- Наистина  имаше отвращение в  обществото заради простотията, която направиха с Делян Пеевски  и предложението той да оглави ДАНС. Това беше гнусно. Моето вътрешно убеждение е, че последният истински протест, на който хората сами излязоха на улицата, е по времето на Жан Виденов. След това протестите бяха организирани. Разбира се, че имаше и  други хора, които не бяха съгласни с едно или друго. За това се включваха към общото недоволство. Българинът търпи до някъде и после му писва. Но има и елегантен начин да излезем на улицата и да изгоним политическата мафия с камъни, тояги  и т. н. Това е референдумът. Става дума за легален, законен и читав начин хората, които са недоволни и искат нещата да се развиват по правилният начин, да го постигнат. Защото другият вариант е брутален.  Но  рано или късно пак ще стигнем до референдум. Трябва да има мажоритарен избор, трябва да се намалят парите за партиите, трябва да се редуцира наполовина броят на депутатите. Трябва да променим съдебната система. Всъщност държавата е пълен батак на всички нива. Референдумът е едно прекрасно начало за подреждане на собствената ни къщичка.

- Имаше очаквания, че на митинга Слави ще призове не само да се гласува за референдума , но и за конкретна политическа сила и техния кандидат-президент. Защо не го направи?

 - Няма такова нещо. Как да подкрепим тези смешни кандидати?! Да не сме идиоти.  Подозирам, че пак в жълто-кафяви медии са писали подобно нещо. Вероятно оттам са тръгнали и подобни слухове. В шоуто сме казвали, че няма да подкрепим никого. Моят кандидат е „Не подкрепям никого”. Подозирам, че на огромна част от хората кандидатът  им се казва по същият начин. Иначе мераклиите  да влязат на „Дондуков ” 2  са унизителни. Подобен  цирк не е имало. Не бихме се самоубили на „Орлов мост” пред всички, подкрепяйки някой от тези недостойни за президент хора.

- Българската история изобилства от духовни лидери, които  са били опора на народа ни в трудни моменти. Къде са те сега?  

- По принцип  на духовните лидери, в исторически план, не им е било никак лесно. Те също са били неразбрани.  Чувствали са се  изоставени  от собствения си народ. Ние ги оценяваме 50 години след смъртта им. Не съм убеден, че в момента няма духовни лидери. Със сигурност има силна гражданска енергия. Доказателство за това е референдумът. Законът така е направен, че практически да не може той да се организира. Въпреки цялата тази гнус и съзнателно неглижиране на демокрацията, референдумът се случи. Това означава, че на хората наистина  им е писнало и са взели нещата в собствените си ръце. Няма партия, която да е по-силна от народа. Каквото и да направят политиците, ако хората искат нещо да се случи, то просто се случва. Защото ние сме 5-6 милиона избиратели.  А те, барабар с партийните си подлоги, са 1000, 2000, 5000 човека в цялата страна. Несравними са нещата. И тази власт, както са я получили от нас, така ще я загубят. Както сме ги оставали да правят каквото си искат с нас, така ще им променим правилата.  Независимо какъв кирлив закон измислят, когато хората искат нещо да се промени, то става. По един или друг начин.

- След митинга на „Орлов мост” предвиждате ли други инициативи в подкрепа на референдума?

- Гледайте ни на телевизионния екран и ще видите. Иначе постоянно ходим по срещи в страната . Днес отивам във Велинград,  колегите са в Плевен. Предстои да отидем  в Стара Загора. Сценаристите всеки ден сме на различни места в страната.

- Да не се засечете с някой от бъдещ президент?

- Аз  нямам  проблем с тях. Екипът ни  работи, за  да успее националното допитване. Президентските избори са проблем на политическите партии. Проблем на българите е да се случи референдума, за да може политическите парти да се съобразят с хората. Това му е хубавото на референдума. Ако трите въпроса минат с „да”,  до три месеца законодателството ни трябва да се синхронизира. Толкоз. След това политиците могат да плачат с кървави сълзи, да реват, да обикалят тъжни по улиците, това си е техен проблем. Ние играем по техните закони, които в много случаи са смотани.  Ние спазваме правилата.  И те ще ги спазват, защото няма къде да ходят. Видяхте, че  не можаха да махнат референдума  при 700 000 подписа, колкото и да им се искаше. Ако тази  неделя ние гласуваме масово, те са аут. Още на другия ден.

Интервю на Катя Илиева