Вера Ахундова: Атаките срещу КТБ са от 2013 г. /II част/
- Г-жо Ахундова, съжалявате ли, че започнахте дела в България за парите си?
- Нямах избор. Макар, че си давах достатъчно ясна сметка за замисъла и целта на довеждането на КТБ до фалит, реших, че във всички институции на държавата и правосъдната система има честни хора, които поне в няколко случая ще постъпят честно и морално и решенията им ще са законни. Затова в качеството ми на председател на „Ние, гражданите”, а и като частни лица заедно с колегата ми съпредседател Даниел Божилов обжалвахме всички решения на УС на БНБ – продължаването на специалния надзор, намаляването на капитала на КТБ, отнемането на лиценза на банката.
Целта на заведените жалби бе да стигнем до истинските причини за рухването на банката и до изваждането наяве на всички засекретени материали, оценки и сметки, които, след независима експертиза, биха показали недвусмислено законно ли е отнет лицензът на банката или не. При всички случаи за нас става въпрос за вина или умишлени действия или за престъпно бездействие на държавните институции (БНБ, Министерство на финансите, правителството), които, в случай, че бихме могли да докажем, да послужат за осъждането им като виновници. В този смисъл посъветвахме потърпевшите от грабежа на КТБ да не завеждат у нас никакви дела, за да не хвърлят средства, усилия и нерви напразно. С Даниел Божилов се стремим да достигнем до пилотно решение, независимо дали ще бъде взето от българския съд или съдилищата на Европейския съюз, което би било приложимо за всички пострадали от КТБ хора.
А както знаете, подаването на жалба до европейски съд в Люксембург за неспазване на европейското законодателство или в Страсбург за нарушаване на човешки права е възможно едва след като сте преминали през всички нива на една съдебна институция в България. В нашия случай тя е ВАС. Поемайки върху нас налагащите се юридически процедури се опитахме да спестим на колегите си по съдба арогантността на УС на БНБ, унижението, на което ни подлагат БНБ и правителството като ни обявяват за лаици, алчни, далавераджии и като цяло инкриминират най-големите жертви на грабежа в КТБ.
Що се отнася до „оценката” за неразбиране, едностранчиво третиране на проблеми и т.н., която получавам от членовете на УС на БНБ, някои от които бивши колеги, мога да кажа следното: аз не съм банкер, но съм макроикономист, доктор на икономическите науки. Водила съм първите мисии на МФВ и на Европейска банка за възстановяване в България. Била съм началник на Главно управление „Финанси на държавните промишлени предприятия” на Министерство на икономиката, където съм отговаряла за всички финансови отношения на промишлените предприятия. Така, че имам претенциите, че съм експерт в своята сфера.
А Искров се държи с мен, както впрочем и с всички присъстващи на срещи с него – депутати, журналисти по същия арогантен, груб, самодоволен и невъзпитан начин. Оставаме с впечатлението, че БНБ е негова частна собственост. Всъщност той публично обяви на 29.10.2014 г., че не е държавен служител, нито служителите на банката са държавни служители и че той плаща заплатите на държавните служители. Искам да му припомня, че той е служител на държавата и няма право да се отнася по такъв начин нито с народните представители, нито с нас като гражданска организация. Ние знаем неговите зависимости и рано или късно те ще излязат наяве.
- Да се върнем към престъпленията спрямо КТБ. Смятате, че някой прави фирмено разузнаване в банката.
- Като се има предвид на кого слугуват БНБ и Искров, това означава, че информацията за фирмите може да стигне до кръговете на Пеевски и Прокопиев-Плевнелиев. Знаете, че през юли-август 2014 г. БНБ направи надзорна проверка на КТБ. Обявените резултати, обаче, не са реалните, до които са достигнали експертите на БНБ. Наши членове ни съобщиха, че лицата, които са я правили, са били предупредени под заплаха да загубят работата си, да променят крайните констатации в унисон с изводите на консултантите. Надзорната проверка на БНБ в КТБ през 2013 г. , която, между другото, достига до много близки с тези от 2014 г. аналитични изводи, е обобщила, че през 2013 г.
КТБ е стабилна банка, а половин година по-късно без драстични различия в анализите е на противоположно мнение. За ваша информация Искрв излъга, че не е знаел какво става в банката почти до заповедта за специален надзор. В БНБ много добре са били информирани какво става в КТБ, тъй като от 08-06-2014 до поставянето на банката под специален надзор, г-жа С. Данаилова, впоследствие квестор, в реално време е наблюдавала движението в паричните потоци в банката и в реално време е докладвала за положението на УС на БНБ. Второ, в одита на КPMG за 2013 г. е отбелязано, че има влошаване на част от кредитния портфейл в размер на 4, 2 милиарда лева, за което одиторите записват обезценка на стойност за 320-340 млн. лева. Има хипотези, че това са кредитите на Пеевски, които той е отказал категорично да върне.
От КPMG не препоръчват никакви промени, защото активите на банката са за над 8 милиарда. Когато правят разбивка на обезпеченията, обаче, се стига до абсурд, за който ни обърнаха внимание нашите колеги облигационери от Англия. В разбивката са ипотеки, недвижима собственост и 3,2 милиарда в графата „други обезпечения” . Тези „други” вероятно са вземания, повечето от които са по линия на инвестициите в проектно финансиране. Ако още през 2013 година бяха обърнали внимание, че размерът на този вид обезпечение е несъразмерно висок в общия размер на обезпеченията и ако бяха констатирали потенциалния риск, много неща щяха да бъдат предотвратени.
Атаката срещу КТБ, обаче, има друг генезис. Обществото отдавна беше информирано, че от Цветан Василев са поискали безвъзмездно да прехвърли акции и компании. Атаката срещу него и банката е започнала още през 2013 година. Тя се е развивала до март по някаква спирала с непрекъснато увеличаване на тегленията. Изглежда, че до началото на юни до голяма степен е била овладяна, което не се е харесало на сценаристите. Решението за последния съкрушителен удар вероятно е взето на срещата в Росенец между Искров и кръгове, свързани с Пеевски и Доган.
Валери Симеонов твърди, че има доказателства за това. На тази среща е решено Гунев да се жертва и се дава заповед държавните предприятия да изтеглят средствата си от КТБ, за да може да се активизира отново и да се финализира атаката срещу банката. Гунев и сега твърди, че банката е била преодоляла първия шок и е имала недостиг от 300 до 500 млн., за да заработи нормално. В условията на работеща банка, подпомогната от държавата, дори някой да се е съмнявал, че има кухи фирми, пощенски кутии, е съществувала много по-голяма възможност независими експерти да влязат в банката, да проучат моделите и схемите на финансиране, да проследят паричните потоци, тъй като за суми над 10 хил. лв. всички операции са минали през платежната система и се пазят в банковите сървъри и в базата данни на ДАНС, и, в крайна светка да защитят интересите на хиляди държавни и частни фирми и корпоративни и индивидуални вложители.
- Стана ясно, че одиторите на КТБ също са имали влогове в КТБ.
- В консултантския договор на „Делойт Одит” има една клауза, в която се казва, че квесторите са информирани, че членове на екипа могат да имат сметки в КТБ. Значението на тази клауза е, че наличието на пасивни, активни или разплащателни сметки на работещи в банката външни консултанти няма да се счита за конфликт на интереси, като с една клауза на договора фактически се заобикаля закон за предотвратяване на конфликти на интереси.
Това беше отречено и по време на анкетната комисия, както се отрича всичко и за всичко или се лъже, или конкретни отговори не се дават. Не приемам начина, по който гуверньорът на БНБ и членовете на УС на БНБ третират моите колеги, мен и българските депутати. И макар, че не сме банкери, техните операции, действия и намерения не остават тайна за нас.
Поради тези причини стигнахме до Административния съд. Аз съм миноритарен акционер на банката с 5 акции, придобити преди 6 ноември. Целта ми бе да притежавам акции, които, след регистрацията на нашата неправителствена организация, да даря на нея и тя да стане равноправен участник в съдебните дела.
Трябва да знаете, че лично аз не съм вложител, фирми на моето семейство са, но не и аз. Ние от НПО „Ние, гражданите” не представляваме само себе си, а силно ударената и практически унищожена средна класа. Ние искаме да получим това, което са ни откраднали и да получим обезщетение за щети. Пред половин година след анализ и прогноза предупредихме всички правителствени и обществени кръгове, че загубата на държавата при фарлит на КТБ ще бъде над 13 милиарда.
- Външният дълг за това ли е?
- Според мен, частично да. Изказванията на премиера за виновни лица ще се използват в бъдещото производство в Люксембург и Страсбург. Ако в България не може интервю да служи като доказателство, там това се допуска. Борисов вече два пъти идентифицира виновниците за кризата и фалита на КТБ като Орешарски, Чобанов и Искров. Искам, обаче, да го попитам дали, след тези изявления и явно след като знае много повече неща по този казус от нас, е подал сигнал до прокуратурата? Искам да знам истината.
Позволете ми в края на разговора ни да променя изказването си за омбудсмана на Р България г-н К. Пенчев. Очевидно изказаното от мен мнение е било твърде емоционално и непремерено след демонстрираната крайна неприязън на централните банкери към нас, и по-специално към мен, и след като за пореден път не усетихме и намек за подкрепа на стремежа ни да достигнем до крайната истина. Вие бяхте свидетел на нападките срещу нас и на това, че не ни дадоха и минута време поне да отговорим.
Нещо повече, обвиниха ни за медийното присъствие, което за нас, обаче, е трибуната на свободната журналистика, която ни дава възможността да се изкажем и защитим – право, което ни се отказва във всички парламентарни комисии и закрити съдебни заседания. Г-н Пенчев потвърди позицията си на поддръжка, която ще оказва на усилията ни да стигнем до истината, да помогнем на конкретни хора, ощетени от решения на квесторите или БНБ, и изрази готовността си да бъде в с нас при първата среща на „Ние, гражданите” с представителя на ЕК за България.
Даниела Николова
Моля, подкрепете ни.