В началото той разказа случка с възрастна жена, която пред очите му на улицата буквално се сринала, след като разбрала сметката си за ток. „Пенсионирана учителка с 40 години стаж, наскоро излязла от болница след тримесечен престой, разбрала, че пенсията й няма да стигне, за да си плати тока”, разказа социалният анализатор. Сред безразличната тълпа се намерили две момчета, които я откарали в болница. В телефонен разговор с дамата, малко преди срещата, проф. Христов  се уверил, че тя вече е добре, но не скри гнева си от факта, че така живеят две трети от хората, градили България. „Страна, която е хранила три империи, не е в състояние в момента да изхранва остатъчното си население от 5 млн.”, подчерта водачът на пловдивската листа с №10. По думите му образованието у нас не струва пет пари, а това е така, защото България е деиндустриализирана. „Няма сложна икономика, за да има нужда от сложни хора. Тя има нужда от слуги. По същия начин, по който има нужда от слуги новият геополитически ред”, заяви проф. Христов и продължи с коментари за отношенията ни с Турция, Македония и великите сили. Намесата на официална Анкара във вътрешните работи на България не са от днес, но от нас зависи дали ще опровергаем твърденията, че сме злощастно историческо образувание и е само въпрос на време да изчезнем. „В природата и в политиката, ако се държиш като жертва, ще те изядат”, натърти проф. Христов.
Попитан за съдебната реформа, той посочи, че законът не действа, човекът действа. „Българското законодателство като качество не отстъпва по нищо на най-добрите европейски образци. Да не би да сме станали Белгия, Франция или Германия? Законът е купчина от думи. Когато хората не са убедени, че трябва да действат, имаме този резултат – пълната парализа, това имаме сега в България”, категоричен беше преподавателят по социология на правото в Пловдивския университет.
 
„Народното събрание не е място, където се вземат решения. Казвам го, защото знам как работи отвътре. Проблемът не е да изработиш решение, а да попречиш да се вземе решение. Промяната ще бъде от всички нас, не само от Иво Христов. Най-лесно е да стоиш в пасивна позиция и да чакаш да дойде някой да те оправи. С тоя акъл на посетител в политически супермаркет, винаги ще бъдеш обект, а не субект на историята” каза още Иво Христов.