Давам под наем стая... с кенгуру

И поредното лято почти се изнизва, докато се опитваме да подредим бъдещата учебна или работна година.  За тези, чието „вкъщи” е уредено, се оказва далеч по-лесно. За онези обаче, на които тепърва им предстои да пренесат живота си в друга държава, за да започнат там висшето си образование, е сигурно, че ще се сблъскат с поредица от пречки. Настрана оставям езиковата бариера и самотата, за да наблегна върху темата за намиране на жилище.

Всички биха си казали първоначално, че това е фасулска работа- щом веднъж университетът те е приел, значи и стаята в общежитието ти е в кърпа вързана. Оказва се обаче, че това далеч не е така. В иначе изключително спретнатата и наредена Германия проблемът с намирането на жилище стои в топ 5 на възможните пречки да започнеш нов живот. В големите градове като Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Щутгарт, където се стичат и най-много студенти, борбата за държавно общежитие е главоломна. Тъй като са най-изгодни и главно в центъра, всички искат да намажат стая тъкмо там. Управниците обаче явно са си затворили очите за това, че общежитията не достигат за всички, в резултат на което се появява така нареченото „Warteliste” (изчакващ списък). Тоест, влизайки в списъка, автоматично започваш  да изчакаш неопределено време, докато случайно се освободи място. Още по-абсурдно е, че това изчакващо време в повечето случаи е по 1, 2, даже и до 4 семестъра. През тези цели две години никой не се интересува къде и как ще живееш. Проблем, с който германците сякаш не се борят особено сериозно.

Естествено ще кажете- трябва да има алтернативи! Има, но и те не са домислени. Вторият възможен вариант са така наречените частни общежития, принадлежащи не на държавата, а на частни лица. Те обаче са доста по-скъпи, доста по-малобройни и често разпръснати по всички краища на града. И все пак, ако опитате да си намерите стая там, шансът по-често е  отрицателен. Още по-никакъв е за чужденци. В момента, в който видят, че звъните от чужд номер, за да попитате дали случайно е останала някаква стая, не ви изчакват да си довършите изречението  и вече казват, че всичко „за съжаление е заето”. Ако пък решите да сте настоятелни и да отидете на точния адрес, за да подадете молбата си лично, ще се окаже, че общежитията си имат часове за прием (например от 9 до 11 в четвъртък), което директно отхвърля опита ви, защото сте в града за седмица и задължително трябва да си намерите подслон за по-нататък. Дни преди началото на семестъра би било прекалено рисковано.

Стигаме до третия вариант - стая под наем. Има няколко големи сайта, в които всекидневно изкачат нови и нови обяви за жилища. Работата е там, че тези жилища се делят с наемодателя и с още други непознати (зависи от това колко стаи се дават под наем).  И това е вариант, макар и не толкова съблазнителен. Практиката е следната: вече наето под наем жилище се дава отново на някой студент или работник, като по този начин наемът на първия наемател значително намалява.  По просто обяснено- Х дава на Y, Y на Z. Този Z сте вие. Ще си кажете- ето все пак начин има. Да, има начин, но той е съпроводен с  ужасно много обикаляне, звънене по обяви, тъсене на адреси, нерви и откази. Повечето стаи естествено вече са заети, други пък са обсолютно празни, тоест без мебели. Други са адски отдалечени от университета, до който ще ви се налага всеки ден да пътувате, трети пък са адски скъпи. Има и една четвърта графа- аз я наричам графата на абсолютно абсурдните обяви. Освен цената, квадратурата на стаята и адреса, в обявата стоят  и няколко задължителни условия. Предлагам ви изцяло автентична преведена компилация от немския сайт www.wg-gesucht.de на най-странните условия, които един кадидат трябва да изпълни,за да наеме жилище:

-          Да сте непушещо момиче до 25 години, идващо от Източна Европа;

-          Предалага се само и едиствено на туркиня/ азиатка/ чернокожа;

-          Трябва да сте изключително чист, повтарям- изключително чист!;

-          Търсим мъж със значителни доходи;

-          Наемодателят трябва задължително да притежава кола, за да пазарува на старата хазяйка (при това наемът може драстично да бъде намален);

-          Предлага се на любяща животните студентка, коята трябва да помага при грижите за куче, две котки и КЕНГУРУ!!!;

-          Жилището, което даваме под наем, е свободно само от понеделник до петък, през уикенда трябва да си ходите вкъщи;

-          Два пъти седмично трябва да гледате детето на хазяйката (наемът може драстично да бъде намален);

-          Даваме си къщата под наем само за месец!;

-          Търсим двама мъже, може да са двойка...

Звучи доста смешно, нали, а особено животинската част само че се мъдри черно на бяло в сайта, макар и с по-малък шрифт.  Хора всякакви...

На повечето адреси, на които успеете все пак да си уредите среща, за да разгледата стаята, на вратата ви чакат семейство турци, украсили къщата си с полумесеци, знамена и молитвени килимчета. В стаята, уж предназначена за вас, също се кипри малко килимче за молитви. Хазяйката дружелюбно обяснява как вчера бил свършил „Рамадан” и досадно ти навира в ръцете парче „бюрек” (както тя казва), което всъщност се оказва баница. На мъжът пък му липсва само фесът, целият е омазан с вар, защото сам си прави ремонта на стаите. Двамата се хилят супер доволно, защото си мислят, че тъкмо са ви прилъгали, но в момента в който решавате, че просто ще им откажате, започват сигурно да ви кълнат на ум. Опитвате се по-бързо да излезете от сякаш спрялото време в този дом и установявате, че за седемте минути престой дрехите ви миришат до-о-о-оста на манджа. Едва ли е най-подходящото място. Продължавате нататък. Следващият наемодател, който посещавате, е поляк, женен за китайка, която го е напуснала и той горкият, почти със сълзи в очите, споделя, че има и бебе, което вече не живее при него, затова може да ви предостави бебешката стая. Това че там има само едно креватче, не е важно... Мебели все могат да се купят... Следващата ви среща се оказва, че отново е с поредния Махмут, т.е. и това отпада. Изобщо не си мислете, че и германци не предлагат- напротив. За същия ден сте си уредили среща тъкмо с такъв. Влизате в някакво апартаментче и първото нещо, което ви обхваща е мирис на некъпано... Стаята е 8 квадрата (кутийчица), няма пералня за общо ползване, по мивката стоят засъхнали чинии, а тоалетната не е почиствана със седмици... Да ти призлее!

И в крайна сметка след една седмица нон-стоп търсене, купища нерви, 200 лева роуминг, мускулна треска и недоспиване, все пак успявате да намерите нещо - прекрасно отвътре, но струващо майка си, баща си, леля си и чичо си или пък готино жилище с наемодател германец, който изрично взима само момичета ... Нямаш избор - взимаш го и стискаш палци, след няколко месеца да излезе по-добра оферта, която да ти пасне поне малко повече.

Звучи ви със сигурност странно, но на място човек се убеждава най-добре. Казва ли, че всяко начало е трудно - определено, особено когато вкъщи всичко ти го дават мама и тате. Изведнъж напускаш домашното спокойствие, уреденост и уют. Отвън реалността е друга. Никой не те пита дали си гладен, дали ти е топло, дали ти е добре.  Но това е големият живот, за който толкова много сме мрънкали досега, нали?