Денят на българската просвета и култура и славянската писменост

Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.

Ученици на Солунските братя са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век.

Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа.

Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.