ЮЛИ

1 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН

Братята Козма и Дамян се родили в богато семейство. Още като деца били възпитани да почитат Бог и да живеет по неговите закони. Раздавали милостиня на бедните. Хранели гладните и обличали сиромасите. Господ ги дарил с чудотворни способности – да изцеляват болните от всякакви страдани. Те правели това даром, затова ги нарекли ‘безсребнерици’.

Славата на благочестивите лечители растяла. Но завистливи езичници ги наклеветили пред царя. Изпратил ги на съд и поискал от тях да принесат жертва на езическите богове. Светите мъже били непреклонни. Разгневеният императорът осъдил лечителите на смърт. В този миг Бог го наказал - главата му се обърнала назад пред очите на онемелите от изненада римски поданици. Безпомощен, царят започнал горещо да се моли на Бог. С помощта на двамата братя бил изцелен.

В знак на признателност, императорът върнал свободата и славата на Козма и Дамян. Двамата лечители продължили да обикалат села и градове, да изцеляват болни и да сеят вярата Христова в сърцата на еретиците.

Своята мъченическа смърт св. безсребреници Козма и Дамян намерили през 284 г., когато първият им учител ги пребил с камъни от завист и злоба. Телата им погребали в един гроб в днешна Сирия.

Именен ден имат всички, които носят имената Дамян, Дамянка, Кузма, Кузман.

Българите наричат летния празник на братята Козма и Дамян
СВЕТИ ВРАЧ
Празнували го всички врачки, баячки и лечителки. По стара традиция те нареждали на куп билките, събрани на Еньовден, разпределяли ги по вид и с тях лекували всякакви болести.

Вечерта срещу св.Врач болни, слепи и недъгави отивали при параклис или църква, които носят името на светците. Оставали там да пренощуват. А на сутринтта се миели с лековита вода, за да прогонят болестта и страдението си.
В памет на св. безсеребреници Козма и Дамян жените месели обредни пити и колели курбан, който раздавали на роднини и съседи за здраве и благополучие.

2 ЮЛИ
ПОЛАГАНЕ ОДЕЖДИТЕ НА СВ.БОГОРОДИЦА ВЪВ ВЛАХЕРНСКАТА ЦЪРКВА

В дните на византийския имтератор Лъв Велики в Назарет живеела благочестива еврейка. В своята внездрачна къща, в малка, тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща на тамян, тя пазела дрехата на св.Богородица, поставена в ракла, подобна на ковчег. Много вярващи и невярващи идвали, докосвали необикнованната одежда и получавали изцеление.

Един ден при непозната еврейка дошли дмата братя сенатори – Галвий и Кандид. Почувствали необикнованета сила на одеждата, благородниците поискали да научат повече за нея. Девойката им разказала как по волята на Богородица дрехата й били поверена на една добродетелна девойка. Оттогава тя се предавали само между девици, докато не дошъл и нейния ред да бди над светите одежди.

Впечатлени от разказа, сенаторите цяла нощ стояли на колене в пред ковчега и горещо се молели. А на сутринта си тръгнали с една единствена мисълта - как да се сдобият с безценната реликва.

Скоро Галвий и Кандид пак дошли в Назарет. Със себе си носели ковчег, който напълно приличал на раклата, в която стояла дрехата на Дева Мария. Двамата благородници поискали отново да й се поклонят. И докато проливали сълзи и горещо молели Божията Майка, сенаторите подменили раклите-ковчези.

Когато пристигнали в Цариград, в дома си устроили малък храм, в който сложили скъпия дар.
На 2 юли 258 г. с всенародно шествие, предвождано от патриарх Генадий, дрехата на Божията Майка била пренесена в църквата „Св.Богородицяа” във Влахерна. Положена в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни, над нея ставали много чудеса.

3 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЯКИНТ

Якинт бил родом от Кесария Кепадокийска и още от малък приел Христовата вяра. Когато станал на 20 години постъпил на служба в двореца на римския император Траян.
 
По време на голям празник царят заповядал да бъде извършено тържествено жертвоприношение на езическите богове. Само Якинт не се подчинил и предпочел горещо да се моли на Бога. Когато узнал за постъпката му, Траян го принудил да яде от обредната храна на езичниците. Младежът бил дързък и открито отказал да извърши този грях.

Разгневеният император хвърлил непокорния християнин в тъмница. Лишил го от храна и вода. На 38-ия ден Траян поискал отново да види Якинт. Но стражата намерила младежа мъртъв, а килията му – озарена от небесни ангели, пропита от благоуханна миризма.

Царят заповядал да хвърлят тялото на мъченика извън града, за да бъде изяден от дивите животни. Намерил го благочестият свещеник Темотей и го погребал в дома си.
Няколко години по-късно мощите на св. Якинт били пренесени в родния му град.

4 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ АНДРЕЙ, архиепископ Критски

Андрей се родил в Дамаск през 7 в. До седемгодишна възраст бил ням и родителите му много страдали. Когато го посветили в Божието тайнство, момчето проговорило.

От този миг Андрей се отдал в служба на Господ. На 14 години заминал за Йерусалим при патриарх Софроний. Станал негов ученик, който се отличавал с необикновена кротост, добродетелност и мъдрост.

По това време се ширело лъжеучението на монотелити, което смущавало духовния живот на вярващите. Затова в 680 г. в Цариград бил свикан Вселенски събор. В него участвал и св.Андрей, който вече бил издигнат в архидякон. Със своята пламенна реч светият отец оборил противниците си.

А когато се върнал в Йерусалим, архидяконът продължил богоугодните си дела – да се грижи за бедни и странници, да напътства онеправдани и да лекувал болни.

Голямото му човеколюбие и дълбока мъдрост скоро му отредили правото да стане архиеписпок на о.Крит. Там той написал великолепни съчинения, между които най-известни са Великият канон, беседи за някои празници и празнични стихири.
Св.Андруей починал на връщане от Цариград, след кратко боледуване, около 720 г.

5 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АТАНАСИЙ АТОНСКИ

През 10 в. в Трапезунд се родило момче, което нарекли Аврамий. Бил твърде малък, когато родителите му починали. Поверили го на грижите на благочестива монахиня, която му открила истините за Бог.

Като пораснал, Аврамий заминал за Цариград и там изучил учените на Спасителя при Михаил Малейн. После бил подстриган за монах и получил името Атанасий. А няколко години по-късно се преселил в Света гора и се отдал на аскетичен живот.
Скоро св.Атанасий се прочул със своята ученост и велики дарования. Много хора започнали да му отдават почит и уважение. Между тях бил и византийският император Никифор. Той го подкрепял и щедро подпомагал в неговите начинания.

С царската благословия светият отец изградил манастир за вярващите. А с гореща молитва и Божия промисъл извел изобилна вода до тази обител.

В знак на признателност християните нарекли манастира Великата лавра на св.Атанасий Атонски.

Днес българите отбелязват празника на летния св. Атанас. С него започвало жътварскто време. Затова го наричали
ЖЪТВАР
В народната памет битува поверието, че на Жътвар светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. А друго разказва, че на този ден светецът кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.

някои села летният св.Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.
Обичайно денят се отбелязвал с организирането на общоселски курбан или събор. По този повод стопанките приготвяли обредни хлябове и пити, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят пеперуда или Герман.

През това време мъжете колели курбан. Кръвта на жертвеното животно заравяли на непроходимо и безлюдно място, за да предпазят хората и животните от болести и зли сили. Кожата му окачвали на голям прът и с него обикаляли селището три пъти. С този магически ритуал те се опитвали да предотваратят падането проливни дъждове, градушки и мълнии, които били вредни за посевите, опасни за животните и хората.

В някои селища в деня на св.Атанас извършвали лечебна магия. В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й сила. Колели курбан в памет на св.Атанас, за да измолят благословията му.

6 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИСОЙ ВЕЛИКИ

Сисой бил родом от Египет. Познал Бог от дете, той станал ученик на св.Антоний Велики. От него изучил монашеския живот.
След смъртта на учителя си Сисой се преселил в неговата пещерата. Там се отдала на самотен живот, пост и молитвени бдения. Постигнал голямо духовно съвършенство, той бил надарен от Бог с благодатна сила – да изцелява страдащи и болни, да гони зли сили и духове, да възкресява мъртвите.

В пустинята преподобни Сисой прекарал повече от 60 години. Много недъгави и хроми, глухи и слепи намерили изцеление при него. Много монаси открили надежда и смисъл за живота си, поучили се на доброта и мъдрост.
Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 г. И когато християните се сбогували със светия отец, те се прекланяли пред озареното му лице и вдишвали от блоговонния аромат, който обгръщал безжизненото му тяло.

7 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТОМА МАЛЕЙН И АКАКИЙ

Тома и Акакий се славели като добродетелни християни. Tома бил млада войник, силен и храбър. Разочарован от светския живот, той се преселил на източния бряг на Света гора и заживял като отшелник. Починал през 10 в. в пълна отдаденст на Бога и хората, които никога не го забравили.

Акакий живял през 6 в. За разлика от своя събрат бил тих и смирен младеж. В учението Христово го посветил един груб и злонравен човек, който често му причинявал физическа болка и душевен тормоз. Плахият младеж понясял униженията и страданията гордо и търпеливо. Мъките му били толкова големи, че след девет години умрял.

За мъченичество на Акакий научили пустиниците, които живеели в близката околност. Станали свидетели на чудесата, които се случвали на гроба му, те започнали да почитат паметта на преподобний Акакий.
На този ден църквата отбелязва и мъченическата смърт на св.Неделя-Кириакия.

В народния календар денят е известен като
СВЕТА НЕДЕЛЯ,
Голяма Света Неделя или още Прясната неделя. В село Малко Градище и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината”.

По традиция това бил църковен празник, който почитали само жените. За него стопанките приготвяли обредни питки, които раздавали в черква, параклис или оброчище, носещи името на св.Неделя. След празничната литургия жените палели свещи за здраве. А нещастните и болни хора наричали за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени от болестите и избавени от страданията.

8 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ

Прокопий се родил в Йерусалим през 3 в. Нарекли го Неаний и го възпитали в езическите обичаи. Като младеж постъпил на служба при цар Диоклетиан. Скоро станал войвода. По царска заповед заминал за Александрия, за да преследва християните и да раздава правосъдие, макар да не споделял възгледите на императора.

По време на пътуването се извила страшна буря. Изведнъж Неаний видял над главата си светъл кръст. И чул тайнствен глас, който го призовавал да приеме вярата Христова и кръста, като свещен символ на правдата, истината и победата.
Войводата се вслушал в чудните слова. Поръчал на един златар да му направи кръст от злато и сребро. Когато кръстът бил готов, на него внезапно се появили три образа – на Спасителя и на архангелите Михаил и Гавраил. Неаний разбрал за божествената му сила, поклонил му се и го скрил в пазвата си.

Когато пристигнал в Йерусалим, озареният от Божието слово Неаний вместо да преследва християните, се заел с тяхното спасение от разбойници, грабежи и убийства. И щом се завърнал удома изпочупил всички идоли и гласно изразил своята любов към Иисус.

Обезумялата му майка разказала на императора за недостойните дела на сина си. Диоклетиан сам се опитал да вразуми Неаний, но усилията му били напразни. Заповядал да го хвърлят в тъмница, където жестоко го измъчвали. Но нищо не могло да сломи вярата на светеца. Тогава Бог го възнаградил и една нощ Неаний приел светото кръщене с името Прокопий.
След време изпратили св.Прокопий в Кесария, за да бъде съден. Неговото мъченичеството свършило през 303 г., когато бил посечен с меч пред очите на целия град.

На тази дата църквата почита още паметта на преподобни Теофил Мироточиви.

В българския народен календар този ден е популярен като празник на пчеларите. Затова го наричали
СВЕТИ ПРОКОПИЙ ПЧЕЛАР
По стар обичай пчеларите ставали още преди изгрев слънце и отивали право при пчелините си. Носели винаги по две бели погачи, специално изпечени за празника. Наричали ги на св.Прокопий - светец и за Господа - боговица. Оставяли хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадявали ги по три пъти и ги намазвали обилно с мед. После ги разчупвали високо над главите и ги раздавали на съседи и роднини за здраве и берекет, да има хубав и ароматен мед.

В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, се изпълнявал обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед, който имала магическа сила да лекува всякакви болести. Затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли. Най-често с него лекували от тежки ухапвания от насекоми. С този мед намазвали питката в чест на Баба Шарка. От него слагали на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване.

9 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ПАНКРАТИЙ, ЕПИСКОП ТАВРОМЕНИЙСКИ

Панкратий се появил на бял свят в Антиохия, когато се родил и Иисус. Още като дете родителите му го отвели в Йерусалим, за да види Спасителя и чуе мъдрите му проповеди. Посветен в Христовата вяра, Панкратий станал ученик на апостолите.
След време той бил ръкоположен за епоскоп на сицилианския град Тавромения. Там светият отец проповядвал до края на живота си. А добродетелните християни го запомнили с мъдрите му слова и чудесата, които направил.
Св. Панкратий умрял мъченически, жестоко пребит с камъни от яростни езичници.

10 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В НИКОПОЛ АРМЕНСКИ

Император Ликиний бил ревностен езичник, който жестоко преследвал вероотстъпниците през 4 в. Много християни били прогонени, жестоко мъчени и убивани.

Сред тях били и четиридесет и пет мъченици от град Никопол. Мъчителите им отрязали ръцете и краката. После хвърлили обезобразените им тела първо в огън, а след това - в река Ликос.

След време благочестиви християни намерили тленните им останки в една плитчина и тайно ги погребали. На това място по-късно построили църква в памет на мъченичениците от Никопол Арманески.

11 ЮЛИ
ДЕН НА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА

Днес църквата споменава чудотворството, което станало над светите мощи на великомъченица Евфимия.
По времето на император Маркиан се ширела ерестта на патриарх Диоскор и архимадрит Евфихий. Голям смут и напрежение царували в духовния живот на християните.

Затова свикали Вселенски събор в Халкидон. На него разколници и православни си разменяли пламенни проповеди в защита на своите религиозни убеждения. Но споровете не довели до никакъв разумен край. За да намерят изход, участниците се съгласили да изложат различните виждания за вярата и да ги поставят в ковчега, в който била погребана св. Евфимия. Той бил запечатан с царски печат, поставен под военна стража.

Три дни еретици и православни прекарали в пост и молитва. На четвъртия отворили ковчега и видяли в ръката на светицата православната изповед, а тази на разколниците – в нозете й. Така, с Божията промисъл, възтържествувала православната вяра.

На тази дата църквата почита още св.равноапостолна княгиня Олга и преподобни мъченик Никодим Албански.

12 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ПРОКЪЛ И ИЛАРИЙ

Прокъл и Иларий, родственици от село Калипта, живяли през 3 в., при управлението на император Траян. Повярвали в Бог, те презряли идолите и станали християни.

Дързостта им не останала незабелязана. Езичниците ги наказали със смърт. Прокъл разпънали на кръст и го убили с множество стрели, които се забивали в крехкото му тяло. А чичо му Иларий оковали във вериги и го посекли пред очите на онеправданите християни.

Добродетелни хора погребали двамата мъченици един до друг. И оттогава всяко година на 12 юли почитали светлата им памет.

13 ЮЛИ
СЪБОР НА ЕВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Днес църквата възпоменава чудесата, направени от св. архангел Михаил през цялата история на човешкото спасение. Особена почит тя отдава на явяването на светеца на пророх Захирия и вестта за раждането на св.Йона Предтеча, на благовещението на св.Богородица.

Днес църквата чества светлата памет и на преподобни Стефан Савиат.

14 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ АКИЛА

Акила бил евреин от Понт, който се преселил да живее в Рим. По това време император Клавдий изгонил от свещения град всички юдеи. Акила също заминал със съпругата си. Отишъл в Коринт, където срещнал св.апостол Павел. Впечатлен от мъдрите слова на светия отец, Акила бил сред първите евреи, повярвали в Иисус. Скоро той станал един от най-преданите сътрудници на св.Павел. Посветил се на апостолското дело, обиколил много страни, където мъдро проповядвал Словото на Спосителя.

Св.апостол Акила умрял мъченически в името на Христовата вяра.

15 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА

Юлита била наследница на императорски род. Твърде млада останала сама със своя тригодишен син Кирик и двете си слугини. Живота им преминал в град Икония, където познали учението Христово.

По това времето управлявал император Диоклетиан. Той предприел към християните големи гонения, наложил страшни наказания. За да предпази сина си от жестокия император, Юлита се преселила в Тарс.

И тук добродетелната християнка не могла да намери спасение. Враговете й отнели Кирик, а светата жена – пребили до смърт пред очите на сина й. Момчето горещо плачел, а озлобеният император просто го блъскал по стълбите. То паднало и разбило главицата си. Скоро и благодетелната му майка намерила смъртта си.

Телата на мъчениците майка и син били хвърлени на дивите зверове. Намерили ги верните им слугини и тайно ги погребали.

Когато император Констанит дошъл на власт, научил за мъченичеството на Юлити и Кирик, за чудотворството на техния гроб. По него воля част от тленните им останки били пренесени в църквата „Св.Богородица” в Охрид.

Днес църквата почита още паметта на св.равноапостолни княз Владимир, просветител на Русия.

16 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АТИНОГЕН И НЕГОВИТЕ 10 УЧЕНИЦИ

Свети Атиноген бил епископ на град Пидахтон. Живеел в един близък манастир, с 10 свои ученици. По тези места тогава ходел жестокият мъчител на християните Филомарх. Езичникът не пожалил и светия отец, от когото поискал да пренесе жертва на идолите. Боголюбивият старец и неговите ученици категорично отказали. За тази дързост светите мъже били посечени с меч през 311 г.

На тази дата църквата отбелязва светлата памет на св..мъченица Юлия Девица и на св..мъченик Йоан Търновски.

17 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА

Марина се родила в Антоихия Писидийска през 3., в семейство на езически жрец. От дете я възпитали в идолопоклонничество. Но още дванадесетгодишно момичето чуло за Иисус и сърцето му се изпълнило с любов към него. Това силно разгневило родния й баща, който я намразил до смърт. Така започнали страданията на Марина.

Един ден в околностите на града девойката срещнала управителя на източните страни Олимврий. Запленен от хубостта й, той пожелал да я вземе за жена. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал, че Марина е християнка. Опитал се с благи думи да склони девицата да се отрече от вярата в Бог, но тя била непреклонна. Тогава подложили непокорното момиче на жестоки мъчения. Хвърлили я в тъмницата, където сияещ кръст озарявал безжизненото й тяло и божествена сила изцелявала раните на мъченицата.

На следващия ден Марина срещнала своите палачи здрава и радостна. Онемели от почуда, мъчители подложили светицата на нови изпитания. Били я жестоко, опалвали раните й с огън. После я оковали и хвърлили тялото й в каца с вода. Но изведнъж веригите се скъсали, а лицето на светицата сияело, огряно от ярка светлина.
В същия миг управителят заповядал да отсекат главата на мъченица Марина - за назидание на всички християни.

Именици днес са всички, които носят имената Марина, Маринка, Марин, Маринчо, Маринко, Маринел, Маринела, Маринета.

В българската традиция денят на св.Марина е наречен
МАРИНДЕ
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали горещници и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

По традиция денят на св.Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.
Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според едно старо поверие св.Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на св.Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

18 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЕМИЛИАН ДОРОСТОЛСКИ

Емилиан се родил в град Доростол (днешна Силистра) през 4 в. Бил роб при един гръг и изповядвал Христовата вяра.
Император Юлиан изпратил в този край жесток управител. Ревностен идолопоклонник, той мразел християните. Затова още първия ден поискал да узнае има ли вероотстъпници сред поданиците му. Отговорът бил отрицателен и в знак на доволство организирал голямо угощение.

Тежко било за добродетелният Емилиан да гледа как управителят се надсмива над неговия Бог. Тайно отишъл при езическото капище и с чук потрошил старите идоли.
Идолопоклонниците несправедливо обвинили един земеделец. Когато разбрал за това, Емилиан сам се предал. Изправили го пред съда. Накарали го да принесе жертва на езическите богове, за да изкупи вината си, но той отказал да се подчини.

В отговор на проявената дързост управителят заповядал да проснат изповедника на земята и да го бият с конски жили, докато го пречупят. Но мъченикът останал непоколебим. Разгневен, управителят издал заповед непокорният роб да бъде убит. На 18 юли св.Емилиан бил изгорен на клада.
Добродетелни християни погребали тайно тленните му останки и никога не забравили неговия подвиг.

19 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА МАКРИНА

Макрина била от добро християнско семейство. Нейн по-малък брат бил св.Василий Велики. Майка й от малка я възпитавала да се труди. А първата книга, която й дала да прочете, било Светото Писание.
Макрина пораснала красива и умна девойка, за която не било лесно да се намери достоен годеник. Когато това се случило, тя била само на 15 години и родителите й отложили сватбата за определено време.
Не било писано на девойката да се задоми. Ден преди свотбото годеникът й починал. От този миг покрусената Макрина се отдала изцяло на многолюдното си семейство. На всички всеотдайно помага и със своята мъдрост въдворявала мир и спокойствие сред близките си, охлаждала човешките им страсти.

Когато сестрите и братята на Макрина поели по пътя си, заедно с майка си продали имотите. Заселили на пусто място до р.Ирис и заживяли в пълна отдаденост на Бога.
След смъртта на майка си Макрина останала съвсем сама. Не след дълго тежко се разболяла. За страданието й научил по-малкият й брат Григорий. Когато светицата кротко склопила очи, Григорий развълнуван попитал присъстващите дали обичливата му сестра има нова дреха, с която да я погребат. А те му отговорили:”Нищо не си е приготвила, защото всичко раздаваше на бедните... и си спечели голямо съкровище на небето.”
Света Макрина била тържествено погребана в присъствието на много боголюбиви християни.

Днес църквата почита паметта и на преподобни Дий, игумен и чудотворец.

20 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

900 години преди Христа в Аароновото племе се родило дете от мъжки пол. Нарекли го Илия, което в превод значи ‘крепост Господня’. В този ден неговият баща имал странно видение – благообразен мъж беседвал с новороденото, повивал го с огън и го кърмел с огнен пламък, а детето се смеело. Това бил Божият знак.

По това време израелският цар Ахав се покланял на идолит, а пророците – преследвал и избивал. Изпълнен с Божия промисъл, при нечестивия цар дошъл Илия и поискал от него да се разкае за недостойните си дела, за да спаси евреите от гневана на Бог. Вместо смирение и покаяние, царят решил да погуби пророка. Но Господ спасил своя земен наместник. Заповядал му да се крие при потока Хорат, близо до Йордан, където врани сутрин и вечер му носели храна и бдели над съня му.

Скоро пророчествата на свети Илия се сбъднали. Настъпила голяма суша и глад сред юдеите. Пресъхнал и потока Хорат и светия отец заживял в дома на една бедна вдовица. Докато евреите понасяли страданията от големия мор, пророкът правел само добрини и чудеса. Спасявал бедните от глад и нищета. Възкресявал мъртъвци. Молил се на Бог да избави юдейския народ от страданията.

И Господ чул молитвите му, а юдеите възлюбили своя спасител Илия. Само Ахав не вярвал в чудотворствата на пророк Илия и винаги го посрещал с гняв и омраза. За да докаже правотата си, светецът помолил царя да събере всички жреци на Ваал и пророци на планината Кармил. Облогът бил всеки от тях да принесе по една жертва. Този жертвеник, който бъде възпламенен с магическия огън, щял да покаже кой е истинския Бог.
Напразно три денонощия 450 жреца молили Ваал да прати благодатен огън. Но когато единственият Божий пророк вдигнал очи към небето и изрекъл първата си молитва, паднал небесен огън и възпламенил жертвеника.

След чудото, юдеите намерили своя Бог, жреците били избити, а св.Илия се оттеглил в Аравийската пустиня. След 40 дни на смирение пророкът срещнал Господ. По негова воля си взел за ученик Елисей, който след смъртта на светеца получил в наследство най-скъпото – Дух Господен.

Оттогава еврейският народ проявява голяма почит към пророк Илия и го счита за най-великия пророк сред пророците.
Именици днес са всички, които носят имената Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин,Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.

В традиционния български календар денят на пророк Илия е популярен като
ИЛИНДЕН
В народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне.

Този образ ни препраща към едно древно предание. В далечни времена, когато юнаците си поделяли небето, на св.Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.

Затова, за да не гневят св.Илия, през този ден никой не подхващал никаква работа. Жените приготвяли пити, които раздавали в негова чест при църква или параклис, носещи името на св.Илия. По стар обичай мъжете колелели курбан, за да омилостивят покровителя на летните дъждове, гръмотевици и светкавици. Най-често жертвата била стар петел, кокошка или агне. Гледали кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб, като вярвали, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.

В някои краища на Илинден се организирали общоселски събори, на който колели голямо животно – вол, бик или овен. Обичайно те завършвали с тържествен маслосвет. Свещеникът обикалял заедно с присъстващите на събора три пъти селото, като се молел на св.Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.

21 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН И НЕГОВИЯ СПОДВИЖНИК ЙОАН

Симеон бил родом от Едеса. Той бил сподвижник на Йоан, с когото се поклонили на животворния Кръст Господен в Йерусалим и приели Христовата вяра. После посетили манастира на преподобний Герасим, където станали монаси.
Точно след година двамата иноци се оттеглили в пустинята и заживяли в малка килия, с градина. Тук Симеон получил дар да пророкува и прави чудеса. Към края на живота си той се върнал в Едеса. За да прикрива своята даровитост, се правел на плах и малоумен старец. Умрял сам през 590 г.

За разлика от своя събрат, Йоан до края на живота си прекал в килията, отдаден на молитва, пост и пустинен труд. Починал на пределна възраст, две години след преподобни Симеон.
На този ден църквата почита и св.пророк Йезекиил.
Днес празнуват Пантелей, Панто, Климент.

22 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТА МИРОНОСИЦА И РАВНОАПОСТОЛНА МАРИЯ МАГДАЛИНА

Когато Иисус Христос ходел по Галилея да проповядва, да лекува и прави чудеса, по пътя си срещнал девойка – красива, но твърде грешна. Името й било Мария Магдалина. Молитвата й за помощ била толкова гореща и искрена, че Иисус не можел да не прогони седемте бяса, които я измъчвали.

Оттогава някогашната грешница станала постоянна спътница на Христос, всушвала се в думите му, познала учението му и вярно му служела. По-късно присъствала на неговите възходи и страдания, на неговата Смърт и Възкресение. И като първа благовестница, Мария Магдалина била припозната от църквата като равноапостолна.

След Възкрението Христово Магдалина прекарала остатъка от живота си със св.Богородица и апостолите. Станала свидетелка на първите успехи на християнската вяра. Тя сама проповядвало словото на Иисус в много страни. Стигнала чак до Рим, за да извести лично император Тиберий за Възкресението на Спасителя. От Рим Мария Магдалина отишла в Ефес, където до края на живота си помагала на св.Йоан Богослов в апостолското му дело.

През 5 в. пренесли светите мощите на светицата от Ефес в Цариград.

23 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ ТРОФИМ И ТЕОФИЛ И ДРУГИ ТРИНАДЕСЕТ С ТЯХ

Трофим и Теофил живяли в началото на 4 в. Тогава управлявал император Ликия, който жестоко преследвал християните и погубвал всеки, който откажел да принесе жертва на езическите богове.
Сред непокорните били Трофим, Теофил и още тринадесет ревностни християни. Те били подложени на големи изпитания. Но нищо не можело да ги принуди да се откажат от вярата си в Бог. За проявеното непокорство наказали мъчениците със смърт. Те били обезглавени за назидание на всички християни.

24 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ХРИСТИНА

В края на 3 в. в семейството на управителят Урбан от Тир се родило момиче. Дали му името Христина. Урбан бил ревностен езичник, но усилията му да възпита дъщеря си в идолопоклонничество останали напразни. Христина сама познала Бог и го обикнала с цялото си сърце.

Един ден, в свещена ревност към правдата, девойката счупила идолите в дома си и ги изхвърлила през прозореца. Тази постъпка силно разочаровала родителите й. Майка й горещо я молела да се отрече от Бога., а гневният баща я подложил на страшни изтезания. Мъченицата приемала всичко с достойнство.

Тогава непримиримият Урбан заповядал да хвърлят дъшеря му в тъмница. Същия ден той умрял. Неговите приемници Дион и Юлиан продължили да измъчват изповедницата. За проявеното от нея непокорство мъчителите наказали светицата със смърт.

Св.Христина била погубена през 300 г. Светите й мощи станали извор на пречистване и изцеление.
През 9 в., в чест на светицата, Йосиф Песнописец написал канон, в който разказал за праведния живот на великомъченица Христина.

25 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ДЯКОНЕСА ОЛИМПИАДА

Олимпиада била единствена дъщеря в знатно семейства, възпитана в разкош и богатства. В ранна възраст я сгодили за един почтен младеж, който за жалост неочаквано умрял. Оттогава девойката се обрекла в служба на Бога и ближните.
След смъртта на родителите си Олимпиада раздала богатството си. С щедра ръка помагала на бедни и болни, строила храмове и издържала болници, откупувала пленници и пращала помощи на далечни страни.

Сродник на император Тедосий Велики бил пленен от красотата на добродетелната Олимпиада и пожелал да се ожени за нея. Младата жена оклонила предложението и това разгневило Теодосий. Той й отнел бащиното имение и го дал във владение на градския управител. Покрусена, Олимпиада търпяла всички прищевки на новия си господар и приемала това като Божие изпитание. Но дълбоко страдала заради невъзможността да помага на своите бедни и онеправдани съграждани. Затова написала писмо до императора, с молба да получи обратно наследството, което й принадлежало.
Трогнат от нейната искреност, Теодосий изпълнил желанието на девойката. Така Олимпиада се върнала към своя предишен добродетелен и милосърден живот. След време патриарх Нектарий я ръкоположил за дяконеса. В своята усърдна дейност тя се сближила с много свети отци, между които й св.Йоан Златоуст, епископ на Цариград. Това силно гневяло идолопоклонниците, които жестоко преследвали непокорната християнка..

В края на живота си дяконесата Олипиада била заточена в Никодимия, където намерила мъченическата си смърт през 410 г. По-късно пренесли нетленните й мощи в Цариград. Положили ги в девическия манастир, който Олимпиада приживе построила.

Днес църквата почита паметта и на преподобна Евпраксия Девица.

Днес в някои села българите празнуват в чест на лятната
СВЕТА АННА
По традиция празникът отбелязвали само бременните жени и младите невести. Още преди изгрев слънце отивали на групи да берат свежи цветя, които правели на китки или свивали на малки венчета. С тях отивали в църква или параклис, оставяли цветята на иконата на св.Анна, палели свещи и се молели на светицата за здравето и благополучието на бъдещите си рожби. През целия ден бременните и булките не подхващат работа, за да имат лека бременност и да родят лесно децата си.

26 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕРМОЛАЙ

Ермолай бил роден в края на 3 в. Изучил учението Христово, той станал свещеник в църквата на град Никомедия.
По това време християните били подложени на жестоки гонения, нечовешки мъки и страдания. Много боголюбиви хора намерили през 303 г. смъртта си в храма, където служел светеца. Отдаден изцяло на своята паство, той утешавал онеправданите и с мъдрите си проповеди обръщал езичници в Христовата вяра. За назидание на вероотстъпниците св.Ермолай бил посечен с меч пред очите на целия град.

Днес църквата почита и паметта на св.преподобномъченица Параскева.

27 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН

Пантелеймон, което значи ‘всемилостив’, живеел в Никомидия през 3 в. След смъртта на майка му за него продължил да се грижи неговия баща.

Когато параснал поверили Пантелеймон на знаменития лекар Ефросин, който бил впечатлен от ума и дарбите на момчето. Всеки ден, когато отивал при своя учител, Пантелеймон минавал покрай къщурката на християнския свещеник Ермолай. Светият отец го обикнал като свой син и го посветил в истинската вяра.

Веднаж момъкът станал свидетел на чудно събитие. На пътя си видял мъртво дете, ухапано от отровна змия. В съзнанието му изплували думите на Ермолай за могъшеството на Бог и той започнал горещо да се моли. В този миг детето отворило очи и се усмихнало. Въодушевен и радостен от случилото се, младежът отишъл при стареца и поискал да го кръсти.

След време Пантелеймон станал прочут лекар. Много хроми и сакати, глухи и слепи намерили при него спасение за страданията си. А когато баща му се поминал, раздал богатството си на бедните. Освободил робите си и щедро ги надарил. Навестявал нещастни хора, за да им помага. Ходел при затворници християни, за да ги подкрепя. И всички го благославяли.
Това събудило завист и омраза у лекарите в града, които побързали да известят Максимиан за деянията на Пантелеймон. Повикали лечителят при царя, за да се разкае. Но вместо това, без всякаква нотка на колебание светецът защитил своята вяра. И за да докаже колко лъжовни са езическите богове, помолил императора до донесат при него един неизлимо болен и да накара жреците да се молят за него.

Напразни били молитвите на езичниците. Тогава Пантелеймон застанал смирено над безжизненото тяло, отправил поглед към небето и се помолил. В този миг страдалецът оздравял.

Мнозина повярвали в чудото, но не и Максимиан. Той поискал да устроят извън града зрелище. В присъствието на всички граждани пуснали срещу светецът дивите зверове. Вместо да го разкъсат, животните кротко легланали в краката му. Разярен, императорът заповядал мъченика да бъде публично обезглавен. Добродетелните хора с благоговение погребали тялото на св.Пантелеймон през 305 г.

Част от светите мощи на христовия мъченик днес се пазят в руския манастир „Св.Пантелеймон”.
На този ден църквата отбелязва още светлата памет на свети седмочисленици Кирил и Методи, Климен, Наум, Сава, Горазд и Авгеларий.

Денят на св.Пантелеймон в традиционния календар е популярен с името
ПАТАЛЕЙ
Според старо поверие на този ден се събирали всички облаци и грамотевици и тръгват към зимната си къща. Техен покровител бил св.Пантелеймон. Християните му отдавали почит, за да предотвратят падането на обилни дъждове и градушки. Оттам дошло и народното име на светеца - Паталей Пътник или Паталия.

В българската традиция битува схващането, че Паталей бил един от лошите и тежки празници през годината. Затова българите не работели, „за да не патят семействата от болести и пожари”.

В някои села е запазено вярването, че св.Пантелеймон е най-големия целител на болестите. А празникът бил на особена почит сред баячки, врачки и лечителки. Те се събирали на групи и заедно отивали на поклонение в манастир или оброк, който носел името на светеца. Носели всички билки, набрани на Гергьовден и Еньовден, оставяли ги до неговата иконата да пренощуват. Пазели ги през годината и с тях лекували душевна мъка и телесни болки.

Едно от най-посещаваните места на Паталей днес е храмът „Св.Атансий” в петричкото село Кулата. В него се пазят част от мощите на св.Пантелеймон. Много болни и най-вече хора незрящи или с очни проблеми, изпаднали в беда и нужда християни идват на празника, за са се помолят пред иконата на светеца, с надеждата да бъдат излекувани.

28 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПРОХОР, НИКАНОР, ТИМОН И ПАРМЕН

Тези свети мъже били сред 70-те апостоли, избрани от Иисус като негови най-верни ученици и последователи. Превърнали апостолското дело в своя съдба, те проповядвали всеотдайно Словото Божие. Напътствали онеправданите, помагали на бедни и нуждаещи се хора. А християните славели великите им дела.
Животът на светите апостоли завършил мъченически в името на Христовата вяра.

29 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК КАЛИНИК

Калиник се родил в Киликия. Бил възпитан в християнските закони и като виждал невежеството на своя народ, дълбоко скърбял. Затова решил да посвети живота си на Бог. Обикалял градове и села, и с мъдри и открити слова обръщал езичниците в Христовата вяра.

Когато пристигнал в Анкира езичниците го хванали. Завели го при градския началник и го обвинили във вероотстъпничество. На злостните обвинения светият отец отговарил с открита проповед за истинския Бог. Кротките му слова силно смутили началника. Той поискал от Калиник да се поклони на елинските богове. Подложил го на страшни изпитания, но светецът бил непреклонен.

Тогава го изпратили в град Гангра, за да бъде съден. Пътят бил дълъг и изнорителен, а страданията му – нечовешки. Войниците, които го съпровождали, ги мъчела жажда и пек. Добродетелният Калиник намерил сили да се помоли на Господ и той утолил жажадата на неговите палачи.

Милосърдието на св.Калиник не трогнало враговете му. Когато пристигнали в Гангра на площада вече бил запален голям огън. Без никакво колебание светецът сам влязъл в него и там намерил мъченическата си смърт.
Нетленното тяло св.Калиник било погребано от добродетелни християни с подобаваща почит.

30 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ СИЛА, СИЛУАН, КРИСКЕНТ, ЕПЕНЕТ И АНДРОНИК

Сред 70-те апостоли, които отдали живота си за вярата Христова, били светците Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник. Постоянни спътници на св.апостоли Петър и Павел, те обиколили много страни, за да проповядват Словото Божие. По-късно ги ръкоположили за епископи на Коринт, Солун, Галатия, Картаген и Панония, където вярно служили на своите паства. Много езичници и юдеи обърнали в Христовата вяра. А християните възхвалявали светлите им дела.

31 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРАВЕДЕН ЕВДОКИМ

Eвдоким бил син на добродетелни християни от Кападокия. Когато пораснал постъпил на военна служба при император Теофил. Младият офицер полагал големи усилия да живее по законите Христови. Спечелил симпатиите на императора, скоро бил назначен за кападокийски войвода.

На този висок пост Евдоким се стараел да бъде страведлив и мъдър управник, готов винаги да помогне на онеправданите, да напътства слабите и беззащитните. Но съдбата не била благосклонна към него и той умрял само на 33 години.

След 18 месеца майката на Евдомик отворила гроба му. Учудването й било огромно, когато видяла нетленното му тяло. Окрилена от обичта към Евдоким, християнката пренесла в Цариград нетленните му останки и го погребала в новата църква „Св.Богородица”, която поистроили за сина си.

Оттогава на това място ставали големи чудеса. Много умопомрачени и болни хора намерили изцеление за страданията си. Мнозина отнасяли по малко пръст от гроба на светеца, като лек срещу болести и зли духове.