Почитаме днес Св. св. Константин и Елена

Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и в негова чест градът е кръстен Константинопол. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Документът, който е бил един от първите му укази, проповядва пълна веротърпимост - на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните - свободно да почитат своя Бог. През 325 г. император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос.

Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен.

Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Народните чествания на празника в България са нееднозначни. На Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци.

Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени.

Православната църква не признава този обичай, а напротив - дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на Св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".