Църквата почита св. мъченици Хрисант и Дария, черпят Дария, Дарин и Найден

По времето на жестоките гонения над християните, един човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави сина си Хрисант за възпитание и образование при най-знаменитите философи. Момчето било надарено с големи способности, поради което преуспявало във всички науки. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което прочел с голямо внимание.

Доверието му към светските учители започнало да се колебае. Сближил се с християни и те му посочили един отшелник, който да го учи. Старецът приел момчето с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повярвал, извършил над него свето Кръщение.

Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядвал християнското учение и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Полемий повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христос. Като видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения. Но тази мярка не е подействала. Тогава останалите близки препоръчали на Полемий да обкръжи Хрисант с богатство, разкош и наслади, за да забрави своя Бог по-бързо сред радостите на света.

Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Но младият Хрисант не се поддал на изкушенията.