Ezik sve6ten ….na bade6toto bodro pokolenie

  Ана Кочева

 Все по-често размишлявам напоследък върху смисъла на онзи не много отдавнашен спор за кирилицата и латиницата, за това коя щяла да се предпочита от съвременните млади хора, които редом с българския учат още по един-два (дано!) западни езика. И защо ги яде жабите проф. Кронщайнер, при положение, че днес и двете графики – и кирилската и латинската – се използват съвсем равностойно в интернет пространството, без някой да си задава екзистенциалния въпрос - Да я бъде ли едната, да не я ли бъде другата. В крайна сметка езиковите спорове се водят в друго, по-високо, научно поле, а в практическото съвършенно безспорно се водят други диалози, в които разговарящите жонглират с графики, знаци, символи, езици в стремежа си бързо да си кажат това-онова, да задоволят потребността си от комуникация, да обменят музика, филми, снимки, да пофлиртуват, да се забавляват, да се карат, да се наругаят, да се запознаят, да се разделят...Всичко това се случва в мрежата не от вчера и ще се случва, докато не се появи друг, още по-бърз начин за комуникация. А това пространство за разговори и срещи изисква не просто високоскоростен интернет, но и високоскоростен темп на контактите, ще рече „супер”бърз темп на разговор. Всеизвестен факт е, че младите хора са не особено четящи[1], но те не са и твърде много пишещи. Освен по форумите, по е-mail, в Skype, или из други чатове. Това май представлява в предостатъчна степен писмената им култура. Жалко, ама факт, и то железен!

  От друга страна обаче добро впечатление прави фактът, че макар и не много грамотни, подрастващите все пак са добре информирани, а голяма част вече започват да изразяват и гражданска позиция. Когато преди няколко месеца почина ученик от СМГ,  всички веднага поставиха кръстчета пред имената си, за да изразят отношение. Да не говорим, че в самия ден, в който в Либия бяха потвърдени смъртните присъди на нашите медици, в Skype се появиха трикольори и надписи BG отново пред имената на абонатите. И това стана бая време преди да започне кампанията-гранде на няколко столични медии, която е на път да се избългари в най-лошия смисъл на този неологизъм.

  Та, ако имате вкъщи тийнейджър, персонален компютър и интернет (трите са взаимно обвързани и съсъществуват в единство, при което е направо изключено нещо от триадата да липсва), не е зле да се поограмотите малко-нещо, че хем и вие да сте в час, хем да се възползвате от благинките на технологиите, та ако имате приятели или роднини по чужбина, да си похортувате с тях, точно както го прави нон-стоп и вечно мърморещият ви наследник. Таман хептен да се размърмори, че сте му заели сакралното запазено място пред компютъра. Тогава ще го хвърлите направо в оркестъра, веднъж, щото сте решили да изпълзите от нафталина, където той си въобразява, че се намирате, и втори път, понеже ще се види със свободно време, дето и той не знае какво да го прави. (Е, стига дистанционното на телевизора да не му е под ръка, та безизразно да зацъка по каналите!)

  Хайде сега напред към Skype, или както „скайпиращите” го членуват умилно - към  Skype-то! Оказва се като за начало, че „детенцето” се е регистрирало по начин, който не ви дава възможност да си направите собствен профил и ще трябва да използвате неговия. Това крие някои неудобства, най-малкото от които е, че може да не харесате името, под което ще се подвизавате сред своите познати в интернет, защото това е изборът на наследника ви, който се легитимира пред неговите приятели я като Blaсk dog (черното куче), я като Висулката (бая двусмислено) или пък недай боже като The holly nosesecret (свещеният сопол). Това, макар и трудничко се преглъща, още повече, че  и другите имена наоколо не са на цветя и птички...Следва поредното предизвикателство, предизвикано от факта, че когато вие влезете в Skype, приятелчетата отсреща и хабер си нямат, че това са „дъртите” и веднага се втурват да пишат един през друг. Ха сега върви, обяснявай кой си (по-точно кой не си) и за какво се бориш! Ако се преодолее и това препятствие, е отхвърлена голяма част от работата и вече малко остава да се отдадете на сладка раздумка с приятели и познати от всички краища на света...Малко, но съществено!

Дали владеете закона за икономия на езиковите средства? Skype е еманацията на този закон. Ако си въобразявате, че в Интернет някой ще ви чака да изписвате пространни слова, да отбелязвате пълните членове и пунктуацията, да пишете главни букви, да се изразявате витиевато, генерално сте сбъркали адреса. По-добре въобще не се захващайте, ами се върнете към големия бял лист хартия и дерзайте с писалката надълго-нашироко. В Skype се пише кратко и ясно, с много знаци и символи, със съкращения, на английски дори, ако това пести време и място. Skype е пространство за бързите, защото по едно и също време може да контактувате с много хора, включително и едновременно, стига всички да се познават. Достатъчно е едно zdr (=здравей) или още по-краткото hi, за да започне разговорът. Сбогуването е още по-скоростно bb (=bye bye). И понеже говорите с приятели или за приятели, те се обозначават просто fr (=friend, англ. ’приятел’). Едва ли ще ви затруднят съкращения от типа на mn (= много), np (=няма проблем), zn (=знам), nzn (=няма значение или не знам, в зависимост от контекста), ddz (=де да знам), sry (=sory, англ, извинете), sa (=сега)...И след като вече сте придобили първоначална грамотност за горепосочените писмени табиети, ето още нещо хем важно, хем интересно, ашколсун на този, който пръв се е сетил: w8 и w8 4 a sek. Разгадахте ли тия съкращения? Ако сте успели, вие вече сте готови да пишете пълноценно в Skype! Ако не, помагам: w8 е от английското wait=чакам + 8, англ. eight. Wait и eight се произнасят по един и същи начин с изключение на инициалната съгласна, затова контаминацията от двете, в това число и графическа, дава това на пръв поглед така заплетено, а всъщност просто като фасул w8, означаващо ’чакай, чакай малко’(piece of cake, казват англичаните). По-разгърнатият му вариант е w8 4 a sek (=wait for a second ’чакай една секунда’), където 4 замества английския предлог for, зер, за какво да се изписват цели три букви, като може да се заменят с една, нали произношението е същото. Ако пък искате да се удивите на нещо с възклицанието „о, боже!”, трябва да знаете, че в Skype, то се изписва като omg (o, my god). Още по-забавни са т.нар. емотикони, които могат да заместят цели изречения. Това са лица на човечета, или самите те, а функцията им е да изразяват емоции, още повече, че са анимирани. За какво ви трябва да изписвате ’радвам се’, или ’тъжен съм’, или ’плаче ми се’, когато може да го покажете по забавен начин само с едно натискане на клавиша.

Такива работи имах предвид, поставяйки въпроса за закона за икономия на езиковите средства. А това, че след като сте поовладели новата латиница, която и проф. Кронщайнер надали си е представял по тоя начин, ще можете да се сприкажете с приятели от близо и далеч, е вън от всяко съмнение. То е просто черешката върху виртуалната торта (и нея я има на емотиконче), която и на вас ще ви се услади безкрайно. Така че просто влезте в Skype и ще си отговорите на въпроса, защо вашето отроче седи като залепено пред монитора по цели дни и си развива седалищните мускули. След това или ще трябва да си закупите още един компютър, или за по-евтино ще се дебнете взаимно всяка вечер, кой пръв да се намести „на трона”. А когато технологичният ви пионер вкъщи почне да дава зор да ставате, за да му отстъпите място, можете гордо да му напишете w8 4 a sek.

И така, докато това място си остане само ваше, защото едва ли е далеч времето, когато ще си запишете с него самия по Skype, тъй като той най-вероятно също ще е отлетял някъде далеч, от другата страна на мрежата. Поне вече ще сте се изпедепсали в графиките, само дето честичко ще избирате емотикончето, което казва „мъчно ми е за теб!”