Деница и Кр. Гергов в art сапунка

Познахте - казва се Красимир Гергов. Щастливката Деница, която разбира се е и голяма умница, красавица и даровито същество, е бивша телевизионна водеща, кандидат модел и звезда. Колко оригинално, нали? Откакто новината обиколи по няколко пъти родните медии, целият български народ с ескалиращо вълнение очаква неповторимимата Love Story да бъде претворена в сериал. По-убийствен от крайбосфорската „Перла”, по-високорейтингов от токшоуто на Опра Уинфри, с повече рекламни приходи от Световното по футбол. Няма начин да не стане, защото рейтингите си ги мерят... точно така – принца и неговите friends Кън. Стойч. и Анд. Райч.

Сюжетната линия е простичка, но хващаща за гърлото. Тя, жабката, съвсем случайно се запознава с принца-олигарх. В сърцата им припламват пламъчета, които след седмица-две вече са изпепеляващи огньове. Страстта озарява развълнуваните им лица, а в очите им се настанява влагата на щастието. В този трогателен и сърцеразбиващ момент, както си е редно, на сцената излиза Злата царица, в образа на Красигерговата съпруга. Между нея и жабката-без пет минути принцеса прелитат мълнии и нещо като аристократично пата-кюта, завършило с епична победа на доброто над злото. Като една японска лилия щастието разперва нежни листенца над влюбените гълъбчета Деница & Гергов и не след дълго мъничко човече споява forever (засега) тяхната приказна любов. И това не е всичко. Десетки възторжени публикации възвестиха по един фанфарен начин на света, че тази любов освен деца, може да ражда и блестящи бизнес идеи, засега в art нивата, после и в други ниви. Така на ул. „Оборище” се появява белоснежна галерия за модерно изкуство. Деница, която първо изгрява в предаването на БНТ „Цветно”, прекрачва в един по-подходящ за особи от нейния ранг свят. Зад гърба й остава прашното студио, втренчените в нея камери, милионите зрители, които със затаен дъх са очаквали всяка нейна дума. За тях остава утехата, ако искат да я виждат и занапред, да си вземат кредитните карти и да побързат към галерията, където Деница ще им препоръча един Салвадор Дали за детската стая, например... Не е ли трогателно? Хуан Миро пък е подходящ за кухнята. Пикасо оставете за банята, за да бъде пречистването освен телесно и духовно.

Деница Атанасова е момиче от народа. Признава пред журналисти, че допреди три години въобще не е сънувала, че ще се занимава с изкуство. Тогава обаче съдбата, която винаги си знае работата, я среща с принца. И от коментатор на модни списания тя прави плавен, но съдбовен преход към Хуан Грис, Мартин Чирино, Исидор Ноне, Кристо, Матис, Балтюс, Алфред Щиглиц (фотограф – на вниманието на начинаещите), Алан Макдоналд, Пиер Брасо, Казимир Малевич, Соня Делоне, Ян Фабр, Натан Савайя, Роберт Раушенберг, Албрехт Алтдорфер, Муха, Аверкамп, Миколаш Апеш, Франк Ауербах, Джъстин Бъркли... Просто гениално. Дай Боже всекиму, нашепват хилядите почитатели. Пази Боже сляпо да прогледа, - съскат двама-трима комплексари, аутсайдери, просто сайдери и завистници. Съскат, но кой ли ги чува.

Кръгозорът й изведнъж се отваря и мечтите й почват да се сбъдват с такава скорост, че даже още преди да си е пожелала нещо и то се сбъдва. Което пък превръща Дядо Коледа в един потиснат старец. Хак му е, защото не тренира йога, като Деница и сто процента не е чувал за приятеля на изгряващата галеристка - американеца Хънт Суонъм, който в ателието си от два декара отглежда папагалчета и рисува пеперуди. Все възвишени неща, които са далеч от този простоват лапландски феодален старец. Тъма безпросветна ви казвам. Дядо Коледа ако имаше грам мозък, щеше да си живее със Снежанка в Париж или на Карибите и да я води по изложби, модни дефилета, курорти, яхти и партита. А той с някакви отрудени джуджета прави играчки за малките ревльовци.

Затова не е чудно, че именно Деница, а не например Снежанка, отива да учи що е изкуство и има ли то почва у нас чак в Ню Йорк. Ходи всеки ден на лекции, пише и чете много, възторгват се съвсем справедливо някои отбрани медии. На свой ред Деница споделя съкровено: „Аз съм много ученолюбива”. То личи, мила, личи. (И на Чилова така и личеше.) Прозренията на талантливата галеристка са не по-малко вълнуващи от признанията. Съвсем открито и по един обикновен, достъпен начин, присъщ само на гениите, тя споделя пред микрофоните: “Решихме, че е по-добре да се концентрираме в оригинално графично изкуство. За него има повече клиенти у нас, докато маслените неща стигат до 20-30 млн. долара и едва ли ще имаме огромен оборот”. Не е ли фантастично! Не че няма да има кандидати за „маслените неща”, а огромният оборот малко е под въпрос. Колко далновидно! Криза е и българинът малко ще се замисли преди да извади 20-30 млн в зелено за някое марково „масло”. Нека мине кризата, пък тогава... Кеф ти Рембранд за холчето, Гоя за трапезарията, Тициан и Рафаел за вилата, Дюрер за подарък, а един Ботичели за годишнина от сватбата... Деница ги знае тези неща, защото ги е учила 3-4 месеца в нюйоркския курс...

Голямото събитие (затваряйте си устата, малки гърбави и недоубити нищожества) е на 15 декември! Тогава галерията отваря врати за избраните и посветените. По програма гостите първо ще ахкат, ще се сополивят и просълзяват, ще гледат албуми и картини и чак накрая ще пийнат и хапнат каквото дал Бог. Важен е възрожденският дух, с който ни зарежда младата топ галеристка, а не черния хайвер и френското шампанско, както се казва. Ще има и промоция: Пикасо за по 1000 лв парчето. Ще дойде и внучката на големия художник. Сигурно срещу съответен хонорар, но нека не изпадаме в материализъм.
До своята Деница ще бди неотклонно принцът Красимир Гергов. Ще блести до тях и малката Ситара, кръстена не на двете си баби, както някои зелени еуглени веднага си помислиха, а на богините Сита и Тара. На хинди това означавало звезда, а на български... за това друг път.

Следва продължение.

Един бунак писал из форумите: „Колко ли реклама е вкарал в медиите си Гергов, за да плати целия този масраф?” Глупак. Ако можеше да смяташ, щеше да си наясно, че само от коледните и новогодишните празници сметките на извънземната двойка (защо ли не семейната?), ще набъбнат толкова от рекламни приходи, че с тях някоя швейцарска банка ще може да отърве фалита.

Но млъкни сърце!

Като видим кои са гостите при откриването на галерията, може пак да драснем два-три реда. Народът има право да знае как върви new възраждането на „Оборище”. Оборище... Има някакъв символ в това име. И историзъм.

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S. Това момиче може да продаде и фреските от Казанлъшката гробница като гледам. А си ги е пожелала от рекламния вожд, а ги е получила. Може и моята златна маска да пласира, ама не заради пари, щото те пари с колегата Гергов си имат, а защото е учило и му сече пипето. От друга страна е добре, че момето се е увлякло по модерни драсканици, защото ако бе луднало по чирепи и грънци – НИМ и Археологическия щяха да останат с голи стени... Иде ми, съвсем спонтанно, да цитирам поета:

Какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

И още нещо за "довиждане". Не си хабете много-много времето да коментирате, защото на главните герои не им пука, а останалите и без това знаят за какво става дума.