Мерил Стрийп разтърси Тръмп на наградите ”Златен глобус”

"Искам да ви благодаря, приятели, за това признание! Искам да благодаря на Холивуд и на пресата. Но какво е Холивуд? Куп хора, родени някъде другаде. Аз лично съм родена и отгледана в Ню Джърси. Ако нас ни няма, ще остане само футболът.

А какво представляваме ние, актьорите? Ние се превъплъщаваме в ролята на друг човек, за да може зрителите да усетят емоциите на героя. Но тази година имаше една роля, която ме остави без думи. Не беше добра, но беше печеливша. Човекът, който я игра накара много хора да му вярват и ето, че сега той ще седне на най-важния стол в нашата страна. Той се сдобива със сила, правомощия и отговорността да управлява една огромна държава. Това разби сърцето ми. И то, защото това е истинският живот! Той спечели благодарение на обидите, мръсните номера и подмолните си действия и сега позволява на други хора да действат по същия начин. Да не забравяме и насилието.

Когато някой използва позицията си, за да тормози другите, ние всички сме потърпевши. Което пак ме отвежда до пресата. И тя трябва да си свърши работата", каза Стрийп изключително емоционално.

Тръмп, в кратко телефонно интервю каза, че не е гледал наградите или речта на Мерил Стрийп, но заяви, че не е изненадан от реакциите и критиките по негов адрес по време на събитието.

Макар повечето победители да не си позволяваха да изнасят политически речи, някои от тях се възползваха от възможността да изразят мнението си относно ситуацията в Щатите. Британският актьор Хю Лори, който спечели приза за най-добър актьор за The Night Manager, също изказа своите притеснения относно новия президент.

Въпреки всичко на наградите имаше и много поддръжници на Тръмп, които бяха искрено възмутени от изказванията срещу техния фаворит.

Ето цялата реч на Мерил Стрийп:

"Много ви благодаря, благодаря ви. Моля ви седнете. Моля, седнете. Благодаря ви. Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джързи. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния.

Райън Гослинг - като всички най-мили хора на света - е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които "не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания - човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква на килимчето при всяка "изцепка". Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо - например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: "Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?".

Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка - покойната Принцеса Лея - вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви"