Синът на Ламбо: Стефан Данаилов не е мой баща!

Това не е моят баща (бел. ред. Стефан Данаилов).

- А кой е твоят баща?

- Амии, това какъв баща е? Ти знаеш ли какво е баща?

- Твоят биологичен родител тогава.

- Е, да, ама аз не съм взет отнякъде и даден някъде.

- Противоречиш си в рамките на две минути. Първо казваш: „Той е моят баща”, а сега казваш: „Той не е баща”. А ти какво очакваш от него?

- Нищо. Нищо не очаквам от него. Смешно ми е. Как ще очаквам нещо от някого? Особено от такъв човек. Слаб човек.

- В такъв случай отношението ти към него не може да се нарече обич.

- Защо? Ти познаваш ли какво означава обич?

- Да.

- Какво е?

- Когато обичаш някого...

- Да обичаш – това e много...

- ...Когато обичаш някого ти повече внимаваш той да се чувства добре, отколкото ти самият. А вие изведнъж дойдохте с майка ти, пуснахте бомба. Предполагам, че сте го разтърсили, разтърсили сте целия му свят.

- Цялата му лъжа.

- Лъжа...

- Светът е лъжа. Ти не знаеш ли това? Лицемерство, лъжа, мазане... Как не може да знаеш това на твоите години?

- Не може да се спори с тебе, знаеш ли, ти си монологичен.

- Не, аз съм ... прав.

- Да... ако така си говорим, значи има нещо налудничаво в тебе. Никой човек не твърди: „Аз съм прав!”

- Може да бъде прав човек. Това е твоят проблем – че не вярваш в нищо.

- Вярвам в толкова много неща...

- Е... много бе! Това е проблемът – малко си объркана. Че във всичко вярваш.

- Да така е.

- Значи вярваш и в това нещо, дето става сега? И в моето отношение към баща ми, и във всичко това вярваш?

- Доверявам се на казаното от теб. Аз вярвам, че съществува бащинска обич и синовна обич, но твоето за моите представи не е синовна обич.

- И откъде съдиш?

- Ти си дошъл да накажеш този човек. Не да му покажеш обичта си.

- Как се наказва човек?

- С публичната бомба, която пуснахте с майка ти.

- Човек се наказва от публиката?

- Да. Създадохте му проблеми. Ако ти го обичаше, нямаше да го направите.

- Значи, ако ти обичаш, какво правиш? Криеш се.

- Сега ще кажеш: „Това е лицемерие, това е лъжа...”

- Факт е! Това е факт. Да криеш, ти казваш: „Крий се и после лицемерстваш”. Ти преди месец какво каза? Аз ти казах: „Аллах акбар”, ти ми каза: „Не така!” После казах нещо за Исус и ти наака Исус. Това не е ли лицемерство?

- Не бих не посъветвала, когато говориш с мене, да използваш такива думи.

- Не ме интересува! Ако ти не можеш да разбереш подсмисъла на думата, значи нямаш никаква представа за живота.

- Нека да използваме по-елегантни думи просто...

- Не ме интересува... Елегантност е илюзия. А ти си ... чиста илюзия. Ти ще умреш с нещо елегантно ли, или с нещо неелегантно? Ти как си се родила? Елегантна?