Магданозът взема силата на раковите клетки

По сложен обменен механизъм веществото кара мутиралите дефектни клетки да се държат като нормални. Благодарение на това те се придържат към програмираното чрез гените поведение и в един момент умират, за да бъдат заменени от нови здрави клетки. Особено се повлияват туморните клетки в гърдата.

Съединението се нарича апигенин
Среща се във всички традиционни зелени подправки на Средиземноморието и в много от обичаните от населението му растителни храни, както и във виното. Това съобщение направиха изследователи от университета в Охайо чрез списанието на академията на науките. Те са изучавали подробно клетъчните процеси и механизмите, които могат да попречат на клетките мутанти да оцелеят и да започнат да се делят неконтролирано, за да образуват тумор. Магданозът, целината, копърът, босилекът, кориандърът, мащерката, ментата и нейният братовчед джодженът са сред най-изявените и достъпни източници на апигенин. Има го в значителни количества и в цветовете на лайката - традиционна билка за държавите около Средиземно море, която и българската народна медицина смята за универсално средство за профилактика и натурално лекарство.

Апигенинът се свързва с около 160 белтъка в човешкото тяло и при взаимодействието си с тях възстановява нормалния профил на раковите клетки, така че да започнат да се държат като здравите. Това откритие може да има голяма стойност като клинична стратегия за превенция на рака, смятат учените. За да си представим процеса, те описват засегнатите протеини като малки рибки в голяма купа. Полезното вещество привлича единствено увредените и влизайки във взаимодествие с тях, ги “възпитава” да се държат по правилата.

Веществото е по своята биологична стойност флавоноид - фитохимикал, който има свойството да предпазва организма от свободните радикали, смятани за виновници за повечето болести.

Под влиянието на апигенина дефектните клетки умират по програмирания начин. В най-лошия случай стават по-чувствителни към лекарства.

Флавоноидът осигурява разнообразие от допълнителни ползи като намаляване на възпалителните процеси, които могат да се появят с течение на времето, установили учените. Те са привърженици на правилото, че когато се храним здравословно, ние подкрепяме по най-добрия начин естествените защитни сили на организма. Затова, ако гледате на магданоза само като на декорация в чинията, сменете нагласата. Често той е най-ценната част от порцията ви, независимо дали става дума за пържола, или друго месно ястие.

Най-популярната за западната култура подправка има рекордно количество апигенин. На него предишни проучвания приписват и защитно влияние от рак на простатата.

Магданозът е роден в Средиземноморския регион на Южна Европа, но се е разпространил по целия свят. Смята се, че с етеричните си масла неутрализира канцерогени от цигарения дим и пушека от скарата на дървени въглища.

Със забележителните си количества от витамин С и провитамин на фона на общо над 8 ценни съставки ароматното растение пази клетките от окисляване. Така се превръща и в биощит срещу атеросклерозата, болестите на дебелото черво, диабета и астмата. Хора със слаба имунна система, с остеоартрит и ревматоиден артрит също намират облекчение на състоянието си от редовно и щедро включване на магданоз в менюто си.

Кой от познатите два вида - обикновен за нашите представи, с плоски листа, наричан по света италиански, и къдрав - с по-кичеста структура и ефектен вид, да изберем? Като бионаличност са равностойни. По-скромният обаче води по аромат.

Пресният магданоз трябва да се съхранява в хладилник, в найлонов плик.
Ако листата са позагубили свежест, може да се пулверизират леко за освежаване, но китката не бива да се мие предварително, а непосредствено преди употребата.

Ако имате повече, отколкото можете да използвате като зелена подправка, изсушете остатъка върху салфетка от плат или кухненска хартия. Ще загуби витамини, но останалите полезни съставки остават.

Съхранявайте в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Масова грешка е подправките да се държат в шкафа над абсорбатора - там са изложени са на много повече влага и температурни промени, което създава риск за микроплесени.