Отвара на боговете съществува и се нарича Мурсалски чай

Като в Diablo, да речем, където тази пълна и незабавна регенерация се извършва чрез лилавата rejuvenation potion. Бистра, извлечена от билка с жълти цветчета, растяща по Пирин и Родопите – такава е тази отвара в реалността, а името й е Мурсалски чай. И което е още по-важно – ще вдигне всичките ви показатели и без да сте ранени.

Sideritis Pedanius Dioscorides, наречена на името на гръцкия лечител, фармаколог и ботаник Диоскоридис, известен най-вече със своя труд De Materia Medica, се числи към голямото семейство на джодженовите растения Labiaceae. Sideritis scardica е един от видовете от това семейство, разпространени на Балканите, като почти всички са изключително диворастящи.

Освен Диоскоридис, който е описал три различни вида от тази билка, специално внимание на Мурсалския чай обръща и Теофраст. В Елада думата Sideritis е използвана като сборно понятие за растения, доказали ефикасността си в лекуването на рани, причинени от железни оръжия по време на битки.

Според други източници името на билката произлиза от формата на чашелистчетата й, които наподобяват връх на копие. В България употребата на този ароматен чай, който отлично се съчетава с мед и канела, се свързва с подобряване на функциите на простатата и пикочно-половите пътища, както и на потентността.

Мурсалският чай се използва най-вече за подобряване на храносмилането, стимулиране на кръвообращението и облекчаване на симптомите на грип, простуда, кашлица, астма, хипертония (високо кръвно налягане), нарушения в обмяна на веществата или във функциите на ендокринната система, стрес, умствена преумора и др.

С множество задълбочени изследвания модерната наука бетонира славата му и съсредоточава усилия в изследването на други ползи на тази билка, числяща се към групата на имуностимулаторите, като например възможността да попречи на повторната абсорбция на серотонин, норадреналин и допамин.

На прост език това означава, че редовният прием на Sideritis scardia под формата на чай или на екстракт (воден извлек) би могъл да има положителен терапевтичен ефект по отношение на психичното здраве и в частност при състоянието ADHD, известно като хиперактивност. Не на последно място тя благоприятства превенцията на остеопороза и засилва съпротивителните сили срещу алергии от различен произход.

Известен като Планински, в Гърция - като Олимпийски (тъй като расте на планината на боговете), а у нас - освен като Мурсалски, и като Пирински чай, Sideritis scardica е бил един от задължителните животоспасяващи елементи в овчарската "домашна аптечка", наред с други диви билки, брани по високите била и върхове на планините.

Овчарството е една от най-древните професии в човешката история, а по нашите земи тя е упражнявана от незапомнени времена в живописните високи части на планините, където пастирите прекарвали топлите месеци от годината, за да може да пасе добитъкът високопланински растения с доказани свойства като желтак, лайка, детелина и безсмъртниче.

Прекарвайки дълги периоди в тези изолирани региони, древните пастири развили дълбока връзка със заобикалящата ги среда – дивата, изключително издръжлива и приспособима на суровите климатични условия природа.

Така те установили, че много от растенията – високопланински билки и храсти, растящи на над 1000 метра надморска височина, притежават уникални свойства, с чиято помощ човешкият организъм придобива "суперсили", за да се преборва с различни болести и състояния, а и да бъде по-устойчив на типичните за зимните месеци простудни заболявания, инфекции от различен произход и т.н.

Употребявали ги под формата на запарка, така че полезните вещества в тях да бъдат извлечени в течност, харесвана и предпочитана и заради чудесния й вкус.

Именно благодарение традициите на древното занимание на балканските планински овчари редица редки билки достигат до жителите на селата, които не биха могли да си ги набавят по друг начин, затова чакали доставките на пастирите и ги купували от тях.

В етеричното масло на Мурсалския чай се съдържат над 60 активни съставки, сред които флавоноиди, антиоксиданти и танини, желязо, кобалт, цинк, калий, магнезий, сода и летливи вещества.