Време е за житен режим по Дънов!

Практика за прочистване и обновяване на организма от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни след зимните месеци, е позната в много култури и религии, в това число и в християнската. Такава в действителност е целта на дългия великденски пост.

Житният режим се провежда при разпад на луната, като е хубаво да се започне между 1-3 ден след пълнолуние. Може да се прави през всеки месец от годината, като се работи за различни добродетели. Най-общо житен режим, който се прави на разпад на луната, се смята, че има пречистващ ефект. Прави ли се преди пълнолуние – за придобиване на добродетели.

Ако човек започне режима сутрин, е отлично, ако го започне на обед е много добре, а вечер – добре. Сутрин след изгрева на Слънцето има най-много слънчеви енергии и ако човек започне режима тогава, ще се свърже с животворящите слънчеви лъчи, казва Петър Дънов.

Понеже сега сме в епохата на Водолея, най-правилно е да правим Житния режим при разсипа на Луната през февруари, за да влезем в новите условия на разумния живот – на Любовта, Мира, Братството и Хармонията, учи още Дънов.

Какво ви е нужно:

Един килограм жито, ябълки, орехи и мед. Режимът се прави 10 дни. За всеки ден се отделят по 100 гр. жито, които се разделят на 3 порции за през деня. Към всяка от тях – по 1 ябълка, три ореха и лъжичка мед. От предишната вечер накиснете 100 гр. жито в изворна вода в глинен или дървен съд, тъй като те са най-близко до природата. Хубаво е житото да кисне във водата между 6 и 8 часа, но не повече, защото не трябва да се консумира покълнало. По време на житния режим е хубаво да пиете над литър и половина дневно вода, може и топла с лимонов сок.

Първият ден от житния пост изречете формулата, дадена от Петър Дънов: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни.“ Правилото дадено от Учителя е да се храните с Любов и Благодарност.

Отпостването става на 11-ия ден с т. нар. ангелска супа. Варите цели обелени картофи, цели моркови, няколко глави лук и малко магданоз. Слага се много малко сол и се приготвя без мазнина. В дните след режима внимавайте да не преяждате и постепенно се върнете към нормалния си режим на хранене.

Направете житния пост съзнателно, с радост и очакване да се пречистите и вярата, че правите нещо хубаво за себе си. Ако подходите с мисълта, че ви предстоят 10 дни мъчения и лишения по-трудно ще се справите. Поддържайте тялото, мисълта и съзнанието си чисти и ясни. Ако почувствате силно неразположение, по-добре спрете, като направите нужното захранване.

Ето и някои мисли от Учителя Петър Дънов за житото:

ООК 8 год./1928-1929г./ том 2 Варна 1998г.
СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА
Някога, когато хората са живели добре, в далечното минало, житото е ставало голямо, като дърво. То се е отличавало по състав от сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, след грехопадението, житото е изгубило и от големината, и от вкуса, и от хранителността си. В последно време се забелязва подобрение на житото. Подобряването на житото е във връзка с подобряване на живота на хората.

ТИПОВЕ И ОБРАЗИ
36 Л. 12.06.1927 г. София
Главното свойство на водата е нейната магнетичност. Изобщо искате ли да се храните с чиста, здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично, как се приготвя хлябът, откъде се купува и т.н. Не е безразлично, кога се сее житото. Ако сте посели житото в момент, когато ритъмът на слънчевите енергии е възходящ, вие ще имате един резултат, ако е низходящ-друг резултат. Това се отнася не само до житото, или до другите растения, но и до посаждането на вашите мисли и чувства.

Откъс от „Влязоха  в  ладията“ – беседа от Учителя, държана на 24 ноември 1929 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев:
Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото.“ Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?

Откъс от „Да ви даде“ – беседа от Учителя, държана на 15 декември 1929 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев:
Дъвчи житото тъй, както си е. Не яж жито, което е мляно на воденица. Яж житото така, както си е в природата. Плодовете – също така.

Откъс от „Великата разумност“ – беседа от Учителя, държана на 23 септември 1932 г., София, Изгрев:
Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! – „Как ще ям сурово жито и сурови храни, изобщо? Животно ли съм, да ям сурови храни?“ – Като ядеш печен хляб, стана ли истински човек? Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне, като хляб, във вашата уста! Идете в някоя фурна, да видите как се приготвя хлябът.

Откъс от „Положителни и отрицателни черти   на човека“ – беседа от Учителя, МОК, г. VIII:
„Житото и плодовете са печени веднъж от слънцето. Животът се проявява с вътрешен процес в природата. Когато Житното зърно расте и зрее, то придобива живот. Обаче когато се пече, то не придобива живот. Яжте житото тъй, както природата ви го дава.“