Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.

През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.

До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.

Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината.

А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.

Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка.

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.