SMS все ни свързва, SMS ни дели

Тийнейджър без GSM и SMS–и? Кауза невъзможна! Днес всеки един от нас–тийновете – категорично предпочита sms–комуникацията пред вербалната. Много по–лесно е да напишеш на приятел: “4akai me sled malko”, отколкото да се набутваш да му звъниш, за да се уговорите за среща. До такава степен сме обсебени от идеята на всяка цена да пращаме какви ли не sms–и на кого ли не, че нашите родители ежемесечно ни вдигат скандали за поредната тлъста телефонна сметка, порязват ни оттук–оттам джобните и ни се вкисват за следващата седмица. Ние обаче съвсем не се отказваме. Е, всеки обича да чуе извъняването на телефона си с каквато и да е било смешна мелодия: от звука на тоалетна, до гласове, които скромно известяват: You have one new message, boss! (в превод– имаш ново съобщение, господарю). Самото обръщение е напълно абсурдно, но пък не е странно на фона на редица други. Чували сме еротични известявания за получено съобщение или пък невротични пискливи бебета (или по–точно техен плач). Всеки иска да се изфука с новия си рингтон и да покаже колко е „забавен”. Все пак да не забравяме, че тийн обществото ужасно наподобява джунгла, а за да можеш да се справиш и да не бъдеш „изяден” от по–големите, ти трябват какви ли не изгъзици. Точно затова и sms–съобщенията са неизменна част от живота ни. Просто няма как да се откажем, а най–кофти е, че старшите не ни разбират.

За тях много по–комфортно и по–бързо би било направо да звъннат и, броейки си минутите, да получат нужната информация, за да затворят телефона преди на екранчето да са се изписали 2 минути. Ако разговорът е продължил и секунда повече, почват да правят сметки. Платили са за една неизговорена минута. Много рядко им се случва да напишат някой готин sms от сорта на: „Здрасти, как сме?” (повечето пишат sms–и на български). Относно кратките съобщения като че ли повече разбиране намираме у бабите и дядовците ни. Може да ви се стори странно, но всъщност е самата истина. Доста бабки вече се понаучиха да пращат sms–и дори честичко го правят. Вярно, че им отнема около 10–15 минути за 1 sms (очила, букви, сложничко е), но пък не можете да си представите огромното им удоволствие, когато натиснат „Изпрати”. За тях то е цял подвиг, защото принципно са си скарани с техниката и това да напишат нещо на латиница (дори и да е някое коледно пожелание), си е истинско подмладяване с годинки.

Поради зависимостта ни от мобилна връзка, освен sms–ите, огромна нужда изпитваме и от телефонните разговори. Но не на стария бракмясал домашен телефон с кабел, ами на GSM–ите.

Точно заради това една приятелка наскоро реши да се подложи на следния експеримент: един ден без мобилен. Тя е известна сред приятелите си като sms–богинята, понеже изпраща постоянно какви ли не съобщения. „Когато съм навън с приятели пиша на други: „Ние сме в еди–кой си клуб, елате и ще се срещнем тук”. Според нея този вид уреждане на мероприятия не я кара вече да звъни на всички и да повтаря едно и също. Просто функцията „препрати” урежда всичко мигновено. Освен това не й се налага да слуша скучни оправдания, ако на някого не му се идва. Тя е намерила и друго преимущество. Споделя: „Ако изникне някой сладък тип, би било много по–лесно да му пиша някое пó така съобщение, отколкото да му звъня.” Всеки знае за флирт– sms–ите. Срещаш някого, изглежда ти адски готин и просто няма как ей–така да му звъннеш и да си излееш чувставата (е, ако ги има). Нужни са първо няколко „опипващи–почвата” съобщения, които да скъсят дистанцията и да не е толкова неловко, когато се видите. Но това е нож с две остриета, защото, ако sms–ите са достатъчно разкрепостени, при срещата може да се получи доста неловко.

Но да се върна към темата за моята приятелка. Преди няколко дни тя се взе в ръце и си обеща да не пипне мобилния си за 24 часа, по–точно да се пробва да издържи без телефон. Ето няколко записки от дневника й, който след доста спорове, успях да измъкна:

ДЕН ПЪРВИ от опита. ЧАС ПЪРВИ.

Мобилният ми лежи на нощното шкафче. Още е включен. Скрийнсейвърът на сладкото ми гадже ме гледа в отговор. Трябваше да съм го изключила до сега. Добре де, ще го изключа, още една минутка.

8:30. Мобилният ми звъни. Не го вдигам, защото съм убедена, че е някой да ме провери. Все пак на доста хора казах за моя експеримент и все още никой не ми вярва, че ще успея. Дала съм си и домашния за всеки случаи–ако стане така, че на някого спешно му трябвам. Като алтернатива, де! Това да оставя телефона си вкъщи е първото голямо предизвикателство. Какво ще стане, ако в метроро има терористичн акт и, умирайки, не мога да звънна на любимите си да ги чуя за последно. А какво ще стане ако някой мой приятел кара в планината и го затрупа лавина (ужасни страхотии стават напоследък) и ми пише SOS съобшение? Тогава вината ще е моя... О–о–о ставам смешна. Оставям телефона на масата до входната врата (все пак гледам максимално да е с мен, ще ми липсва– не той де, а контактът с всички!) и излизам. Ох, какво си въобразявам?!

ПРИ БАБА. И нейният домашен е даден, разбира се. Той извънява. Една приятелка е адски притеснена, търсила ме на GSM–а, на домашния вкъщи. Никаква ме нямало. Е, не е типично да съм без тел,особено за мен. Обяснявам й за какво става дума. Тя мисли, че това е ужасно! Нейният мобилен пък не работи както трябва (едва я чувам), но тя е толкова пристрастена към него, че определено не може да го остави на поправка. Всеки път, когато го закарва на ремонт, й съобщават ужасната новина, че ще отнеме месец. Тотално я разбирам, особено днес. 11,30 Нещо много странно ми се случва. Чувам телефона си да звъни. Определено е моят, защото аз съм единствената в даскало със салса ринг тон. Проверявам си в чантата. Разбира се, че телефонът ми не е там, за бога! Нали го оставих вкъщи! Чувам го пак да звъни и тогава осъзнавам, че това е само плод на моето изкривено въображение. Телефонът ми ме преследва–а–а! Също като в хорър филм!

В голямото се събираме да хапнем. Виждам се с някои приятели и всички те, сядайки, си вадят телефоните на масата, да не би случайно да пропуснат я обаждане, я sms. Странно, това досега не ми е правило впечатление. Сякаш са залепени за телефоните си. Без моя се чувствам някак горда със себе си. Същото е като да си отказал цигарите и виждаш някой друг да си запалва. Още чувам телефона си да звъни, но постепенно свиквам да е без мен. Това ме прави доста независима. Решавам да се прибера вкъщи пеша – в пълен покой. В края на деня изцяло го забравям. Малко ми липсва музиката, но си имам mp3 за това.

Прекарвам петък вечерта адски спокойно с гаджето вкъщи. Няма кой да прекъсва и разваля хубавите моменти, нито пък има безкрайни досадни разговори с някоя приятелка. Никога не съм и подозирала, че ще го кажа... На следващия ден ми отнема чак до следобяд, за да се сетя да си включа тела отново. Имам 13 пропуснати повиквания и 24 съобщения. Но, нищо важно сред тях!

Ура! Успях! Оказа се, че мога да живея и без телефон..., но не възнамерявам да повтарям упражнението отново!”

Такъв експеримент без желание да го повтаря си направи моята приятелка. А вие, ако пък сте любопитни как точно изглеждат най–разпространените ни съобщения, ето – достатъчно щедра съм да повдигна завесата. Само че не знам дали ще ги схванете веднага.

– I WAN 2 CU 2DAY , т.е. I want to see you today (искам да те видя днес);

– TALK 2U L8R, т.е. Talk to you later (ще говорим по–късно);

– LUV U т.е. Love you! (обичам те) – едно от най–разпространените;

– W8 MI Wait me! (изчакай ме);

– TXT ME B4 U GO т.е. Text me before you go! (пише ми преди да си тръгнеш).

Е, мога да изброявам още доста дълго, но няма смисъл. Вече знаете, че това е нашата силна страна и никой няма да ни отнеме господството !!!  

ju_16