Ренета Инджова: Политическата ни система е като куртизанка

- Г-жо  Инджова, управлението на страната отново е в криза. Властимащите  пък се скъсват да ни уверяват, че всичко е наред, стабилно. Така ли е настина?

- Случващото се у нас през последните дни е предупреждение, че най-важната част от реформата се провали. И за нищо друго не бива да се говори оттук нататък, освен това доколко сме в състояние да възстановим справедливостта в правосъдието. Докато няма нито един осъден престъпник, не може за нито едно добро дело са се говори.

- Нали за това си имаме реформатори, говорим си с тях за реформи?

- Колкото повече слушам за реформаторите, толкова повече се омерзявам , защото нито един не нарече феномена със същинското му име. Той се нарича политическо ренегатство. Искам тук да подчертая, че ренегатството е най-голямото зло в политиката. Защото и този, който е ренегат и този, който приобщава ренегати, са еднакво престъпни. У нас нещата не се назовават така. Казват приятелство имало между политици, един друг братя се наричат. Било въпрос на личен избор. А всъщност става дума за ренегатство. Тази дума в българският език не се използва, защото нашата политика и политическа система изначално е основана върху ренегатството, а не върху принципа. За това може да се говори за неща, които нямат нищо общо с целите и поведението на властта. Така те принизяват онова, за което са избрани. Но ренегатството е зло. То би трябвало да провокира народа към нетърпимост. Присъстваме на един парадокс- българите се забавляват, едва ли не с това, което им сервират.

- За каква нетърпимост говорите, след като премиерът Бойко Борисов, Цветан Цветанов и всички от ГЕРБ се надпреварват  да ни уверяват колко е стабилна държавата ни?

- Ренегатството може да изглежда като стабилно, защото ролите непрекъснато се подменят. Но тези роли са сменени в една обща омерта . Докато омертата  не е развалена, стабилността е налице. У нас точно това се нарича стабилност. Безправието се нарича конституционализъм. Липсата на права на гражданите се нарича демокрация. Но това са симптомите на една несъществуваща политическа система. Ние нямаме работа с политици, нито с народ, още по-малко с опозиция. Ние имаме работа с една вакханалия, която се разиграва. И ако от нея някой нещо може да изкрънка, да откъсне, се счита, че демокрацията съществува. Ние сме в ситуация, в която със собствени сили не можем да изградим нито общество, нито политическа система. Италианският прокурор Никола Гратери  ни предлага да ни спаси, да ни извади за косите. И при това нашата реакция е още по-голямо затваряне в себе си. И друг път съм казвала, че национализмът при нас е начин- веднъж да не ни се нарушава рахатлъка и втори път- никой да не търси от нас отговорност. Когато замърсяваме средата, в която светът съществува, тя може да бъде прочиствана само с такива предложения, които допълнително унижават националното ни чувство. Рано или късно ще ни направят със съзнание, че сме население, което е в  протекторат и което единствено с външни сили решава проблемите си. И това ще бъде последната степен на нашето унижение.

-До кога  можем да се унижаваме?

- Няма дъно. Питайте министър Петър Москов. Той е лекар и знае кога един организъм е под анестезия, кога не и как може да се имитира оздравяване на болен. Нашият случай е такъв. Все едно, че е лекар и казва, че болестта не е опасна, а пациентът  и той не си признава, че страда. В крайна сметка всички са доволни. Докато това състояние може да се поддържа, до тогава ще е и нашето унижение.

- В края на миналата седмица изказването на председателят на ВКС  Лозан Панов окрили много хора. След това бившият премиер Георги Близнашки определи изказването му на човек, който е притиснат. Вие как приемате посланията на Панов?

- Съдебната система, в лицето на Лозан Панов, прояви изключително достойнство, Нашето общество трябваше да го оцени и да се присъедини към него. Понятно е, че у нас всеки акт на достойнство бива оскверняван. Аз за това казвам, че ренегатството и отсъствието на политическа система у нас, е доказателство, че всеки опит нещата да бъдат показани и назовани, ще бъде обругаван. Не обвинявам вече за това нашите политици. Народът, който търпи и не реагира на това, всъщност дава допълнителни жертви да гледа как малкото герои ,които се появяват, биват отстрелвани . „Опраскване “ ли беше, как го наричахме вече?! Този зов за спасение на съда отвътре, ще бъде чут отвън. И там ще бъде оценен.

- Съдиите излязоха на импровизиран протест, което е  прецедент. Това означава, че и други магистрати мислят като Лозан Панов.

- Българският народ ще разбере, че трябва да използва всяка ситуация, в която има  възможност да се бори.  Тепърва има да изгражда култура за борба. Тепърва ще разбере, че когато няма съдебна система и справедлив процес, той ще бъде не унижаван, а унищожаван.

- Като казахте за съдебна система, вие заведохте дела в Люксембург. Докъде стигнахте в битката да докажете правотата си?

- Изолацията на България е и в това, че каналите и механизмите за връзка с европейските институции са запушени. Може би са запушени с корупционна  сплав. За това  не могат едновременно да текат корупционните  потоци и  всякакви справедливи искания. Мога само да кажа, че делото се е загубило.

- Как така се е загубило? Нали вие сте го изпратили до съда в Люксембург?

- Нямам право да го занеса лично. Има посредници за това. Само имам входящ номер. Няма документ, който да потвърждава, че материалите са пристигнали на адреса. Да речем, че проблемът е „куриерски“. Предвид на това, че преписката се е „загубила“ някъде  по пътя към Европа , вече съм упълномощила адвокатите ми да уведомят за това всички европейски институции , които има отношение към състоянието на съдебната ни система и към нарушенията, които се извършват в нея и извън нея, включително и ОЛАФ . Нека на света да стане ясно  какво представлява нашето правораздаване. След като укриваме по чекмеджетата делата, нека се знае как осъществяваме синхронизацията на националното и европейско  право. У нас на никой не прави впечатление  губенето на вещи, ценности и реликви. Потокът на дела, които отиват в Европа, става все по-пълноводен. На бюрократите не им остава нищо друго, освен да разчитат, че някои неща няма да стигнат до там, за където са тръгнали. Същото е положението и с инициативата за удостояването ми с пожизнена награда. Месеци наред няма отговор. Минаха 20 години откакто този акт е трябвало  да се извърши. Можете ли да си представите, сложили са 25 души, които ще решават дали имам заслуги, при положение, че законът не им вменява подобно нещо, а трябва просто да го изпълнят. Може би 25 души ще работят по тази задача още 25 години. Кой знае?! Вероятно са затруднени от моите гонения, преследвания и репресии през последните две десетилетия.

- Ако за Вас нещата боксуват, то какво тогава да си мислят обикновените хора?

- Трябва да си мислят това, за което говорихме в самото начало. Докато съдебната система  и администрацията  се намира в симбиоза с всички власти, това означава, че нито едно справедливо решение не бива нашето общество да очаква. Нито едно. Всяко справедливо решение е отрицание на принципа, по който тази система  работи.

- Имате ли усещане, че държавата принадлежи на мафията?

- Държава на олигархията бяхме преди 20 години, когато се залагаше този модел.  И аз формулирах задачата на българското общество да се бори с него. Ако е мафия, можем да я наречем, че е специален и уникален наш патент, защото става дума за симбиоза на всички, без изключение. В нея няма опозиция. Това е концесия. Колкото дълго изкара, толкова за всички ще е по-добре. Ще изкара безкрайно дълго, ако успее да увековечи механизма, по който възпроизвежда кадрите си. Тя с това се занимава. Всички очакват реформи. Но у нас единствената работа на властта е да възпроизвежда кадрите, които ще и възпроизведат тази всеобща омерта -без опозиция, без съпротива, без външни връзки.

- В момента БСП  имат претенцията , че са опозиция.

- БСП  е разпределена навсякъде. Вие не я жалете тази партия. Те са, както  се казва, по назначение. Не мислете, че присъстваме на спонтанно формиране на нови партии. Нищо подобно. Това е едно ноу  хау  на нашата номенклатура още от едно време. За това бяха тези неистови вопли да няма лустрация , кръвопускане и т.  н., защото този механизъм не трябва да бъде засегнат. Той е нашето „изобретение“.

- Има ли задкулисна  сила, която движи целият този порочен механизъм? Някои го наричат модела на КОЙ, да речем.

- Всички са на сцената. Вече и този мотив на задкулисие е просто да карат народа да ходи да търси игла в купа сено. Няма нужда от това. По резултатите съдете. За никакви задкулисия не можем да говорим, а за откровено узурпиране на властта във всичките й форми, както и за  безотговорното и цинично демонстриране на резултатите от това.

- Надежда има ли?

- Вяра за пробив трябва да има. И за това,  че истината не е една куртизанка , с която всички трябва да си играят.

- Защо се върнахте в България? Със сигурност проблемите, които имате тук, щяхте да си ги спестите.

- Върнах се, защото исках да съм при  родителите ми, разбирайте обобщената ми представа за Родина. Сега вече е късно да се връщам.  Искам да изтърпя съдбата на човек, който хем е бил единствен, хем по единствен начин са се разправили с него. Може пък и да съм за пример какво очаква всеки, дръзнал да покаже истината.

- Не звучи оптимистично.

- Оптимизмът  нека да остане за тези, които разчитат, че никога няма да бъдат разобличени. Обикновено престъпниците са оптимисти.

интервю на Катя Илиева