Гергана Кюркчийска: Събличат голи наши просяци-инвалиди в Европа, после умират от пневмония

- Г-жо Кюркчийска, вие оглавявате районната прокуратура в Оряхово. Всеизвестно е, че битовата престъпност в Северозападна България е огромен бич за хората. Какво е положението в момента?
- Вярно е че битовата престъпност тормози хората, защото те са пряко засегнати от нея. Говорим основно за кражби и грабежи. Напоследък се забелязва значително снижаване на ръста на тези престъпления. Това сочи анализът, който направихме с началника на полицията в Оряхово.

- На какво се дължи това?
- Една част от извършителите са рецидивисти и са в затвора. Други пък заминаха зад граница. В случая говорим за една не малка част от криминалния контингент. И на трето място-по селата вече не остана кой знае какво да се краде. Точно по тази причина извършителите напуснаха страната.

- Какво правят в чужбина?
- Пак същото- крадат в Италия, Испания, Гърция и други европейски страни. Наш местен ромски клан се занимаваха с кражби. Получихме оперативна информация, че са отишли в Германия да крадат, като същите лица са си пуснали бради и се представят за сирийци. Живеят в общежитие за мигранти, т. е. не дават нито стотинка за издръжка. Там, говорейки на майчиния си език, властите не могат да установят дали са сирийци или не. Укрили са си документите за самоличност и същевременно крадат каквото могат. Живеят за сметка на държавата, получават обезщетение като мигранти и извършват престъпления.

- За какви престъпления говорите-кражби, джебчийство или нещо друго?
- И двете. Но трябва да допълня, че трафикът на хора с цел развратни действия е една от основните им насоки „на работа”. Фрапиращото е, че по-голямата част от тези лица изкарват съпругите си, принуждавайки ги да предлагат сексуални услуги срещу заплащане.

- Съпругите доброволно ли проституират?
- Някои да. Малки са изключенията, при които жените го правят против волята си. Защото при техният етнос се счита, че съпругата е длъжна да следва съпруга си и да изпълнява неговата воля.

-Продължава ли Северозападна България да държи първенство по трафикирани хора?
- Дори бих казала, че се засилва тази тенденция. Трафикът на хора е явление, характерно за най-бедните регион в икономически план. Много по-лесно се намират жертви. Социално-икономическите условия определят развитието на този род престъпления. От официалната статистика се вижда, че произходът на жертвите на трафик основно е от Монтана, Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Сливен.

- Вярно ли е, че и каналите за каналджийство се държат основно от хора от вашия регион? Каква е картината в момента в този престъпен бранш?
- В момента има голям застой и то се дължи на лошото време, поради трудните метеорологични условия и затрудненото придвижване. Но въпреки това през декември имаше засилена миграционна вълна през нашите граници - по поречието на р. Дунав и към Сърбия, разбира се. Към Румъния имаше много опити за преминаване, въпреки предприетите мерки за охрана на границата с наблюдение, включително и с вертолет.

- Сърбите, обаче предприеха крути мерки. Това спря ли каналджиите?
- Донякъде, защото има доста добри каналджии, които не превеждат през границата лицата.

- През тайни пътеки ли става преминаването и българи ли са каналджиите?
- Да. Основно са българи, но има и лица от арабски произход, които отдавна живеят в страната. Именно те набавят свои сънародници, които да вървят по тези канали-пакистанци, иракчани и много по-рядко сирийци.

- Преди време каналджиите ползваха таксита, после минаха на микробуси, а след това на джипове. Как се превозват в момента мигрантите?
- През нашата граница те минават скрити в специални тайници, изработени в товарни автомобили. Когато времето е лошо и не може да се минава с лодки по Дунав, придвижването най-често е е в тайници на автомобили.

- Слагат ли се тапи от плодове, зеленчуци, да речем?
- Задължително.

- Каналджиите вдигнаха ли цената заради лошото време?
- Всичко е въпрос на договаряне. Различно е. Обикновено през зимата на трасе изход от страната излизат лица, които са от центровете. Става дума за лица, които легално пребивават в България и чакат за хуманитарен статут. т. е те са в процедура. Обикновено те са похарчили голяма част от средствата, с които са тръгнали за Европа и реално не разполагат с много пари. Тези, които пътуват от държава-произход за Европа, обаче имат много повече средства. Процедира се така: основната сума се внася на банковата сметка на мигранта и той, когато успее да стигне до крайната дестинация, може да си ползва парите и да плати на каналджията.

- Защо България не привлича мигрантите?
- От една страна техните близки ги чакат в Западна Европа. Основното, обаче е, че отиват в държави, които са финансово независими, по-стабилни и дават по-големи парични обезщетения. Малко са тези, които казват, че отиват да си търсят работа, за да изкарват повече пари. В нашата държава дават средства, които на тях им се струват малки и условията в центровете не им харесват. В много държави - Германия, Австрия и т. н., държавата наема хотели с много добри условия. Паричните обезщетения там са между 60 и 100 евро на ден. И те отиват , за да живеят на гърба на европейския данъкоплатец. Отиват, за да взимат големите обезщетения.

- Малко известно е, че като прокурор преди време имахте назначена охрана. Кога и защо се стигна до това, да ви пазят денонощно?
- Три години бях под охрана между 2009 г. и 20012 г. . Защитата ми беше осигурена от държавата, тъй като към онзи период бях ръководител на българо-румънски екип за разследване на тежки трансгранични престъпления. През този период бяха отправени заплахи към мен и румънския прокурор. И двамата бяхме под засилена охрана. Впоследствие, във връзка с водените дела, в процеса на този съвместен екип, беше получена информация в една от нашите служби за сигурност, че лице от криминалния контингент търси наемен убиец, за да ме ликвидира. Заради това продължиха да ме охраняват. Беше образувано и наказателно производство за приготовление за убийство.

-  Кое ваше разследване разгневи престъпниците?
- Съвместният екип образува много досъдебни производства. Попаднахме на организирани ромски групи от Румъния, които в съучастие с наши български граждани, извършват различни престъпления в чужбина - пласират наши документи за самоличност, изнасят нелегално българско оръжие и правят престъпления, грабежи с тях не само в Румъния, но и на територията на ЕС. Предприехме наказателни репресии срещу тях. Една по-голяма част от извършителите отидоха в затвора, основно в Румъния. По-малката част са в България, като някои дори изтърпяха присъдите си.

- Промениха ли се, превъзпита ли ги затвора?
- Категорично не. Просто трансформираха дейността си, основно в трафик на хора с цел развратни действия.

- Да разбираме проституция?
- Точно така. Това престъпление реализира не малки доходи за кратко време. Рискът е относително малък. Престъпниците довършват престъплението в държави, в които проституцията е легална-Германия, Австрия, Холандия. Т. е. държави, в които това е легална дейност и се преследва от закона само в определени случаи- когато има използвана принуда или когато жертвата на трафика не получава 40 на сто от заработеното

- В такъв случай не се ли борите с вятърните мелници?
- Има нещо такова. Към Швейцария напоследък също се засилва трафикът на хора. В Швеция пък се пласират просяците. Натам и на други места като Италия и Франция,  се насочват основно инвалиди. Има нещо много възмутително. Организаторите ги събличат чисто голи, за да се види, че наистина имат здравословен проблем. Това става и в студеното време при минусови температури. Просяците, за които имам такава информация, се разболяха от пневмония и починаха. Тези хора у нас са получавали не повече от 200 лева пенсия. Някой им обещава, че с просия навън ще си докарват по 1000 евро на месец. Това, обаче така и не се случва, макар на ден да печелят по 500-600 евро. Хората трябва да знаят как и при какви обещания биха могли да се превърнат в жертви и дори да загубят живота си.

- Със спечелените пари много от организаторите вдигнаха невиждани палати у нас. Защо данъчните не ги погнат?
- Трябва да има воля за това. В Кнежа цял квартал се занимава с просия в Швеция. През последните две години израснаха огромни, луксозни имения. Купиха български къщи. Карат луксозни коли, които аз, като магистрат, не бих могла изобщо да си позволя. В България има достатъчно контролни органи. Ако ни изпращат материали от техни проверки, щяхме да имаме много дела за пране на пари.

-  Вие не можете ли да се самосезирате?
- НАП трябва да извърши проверка. При нас тя може да стане в рамките на наказателен процес с разрешение на съдия заради разкриване на данъчната тайна. В хода на една проверка, това няма как да се случи. Основно НАП трябва да извърши тези проверки и да ни предостави материали.

- Корупцията ли е причина за бездействието на данъчните власти?
- Не знам, по-скоро е неглижиране. Защо да си усложняват живота?! В град Левски ромските фамилии също се занимават с трафик на хора, а какви къщи от мрамор издигнаха?! Чак с делото на ДАНС за палестинските граждани, НАП се активира и образува дела. Благодарение на това се стигна до отнемане на имущество. Тези палати съществуват от години и никой не беше закачал ромската фамилия. Тези строежи реално са без разрешение, не се плащат данъци.

- През 2016 г. получихте наградата „Джовани Фалконе”. Защо бяхте отличена?
- Заради дейността ми по линия трафик на хора. Тази награда е огромна чест, защото съдбата на Фалконе ми е близка, предвид това, че бях охранявана. Знам каква е цената, която човек трябва да плати, заставайки на страната на закона. Знам през какво се минава и в личен план, за да отстояваш позицията си.

- Какво платихте за всичко това?
- Притеснения за мен и близките ми, безсънни нощи. Не се чувстваш като нормален човек, не мога да седна в заведение и да изпия дори кафе с приятел. Всяко едно придвижване, трябва да се съгласува с охраната, мястото да се обследва. Не мога да отида до магазина дори. За всичко, което съм правила, платих най-високата цена-здравето си. 

Гергана Кюркчийска е администратовен ръководител на РП в Оряхово.  Специализирала се е в разследванията на престъпления, свързани с търговията с хора,  лектор на прокурори, съдии, служители на МВР и ДАНС.  Външен експерт е към МОМ. Носител на наградата “Джовани Фалконе” за 2013 и 2016 г.

Интервю на Катя Илиева