7| 13466 |05.04.2017 НОВИНИ

Лъжата „Идлиб“

Идлиб

„Десетки са загинали след химическа атака в сирийско градче на юг от Идлиб. Инцидентът е станал при въздушен удар в градчето Хан Шейхун. Според местни източници атаката е извършена от сирийската армия“.

Тази новина обикаля световния медиен обмен през последните няколко дни. Отражението и е толкова голямо, че страни като САЩ, Франция и Великобритания инициираха спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН, на което да се приеме резолюция за разследване на атаката. Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини пък дори не прояви желание за такова, а директно заяви, че режимът на Асад е отговорен за атаката.

Сайтът theduran.com представя три причини, според които пропагандното разпространение на информацията за химическата атака е нищо повече от фалшива новина.

1. Сирия не притежава химическо оръжие.

Не само, че режимът на Асад отрече да е отговорен за химическа атака, но неговите представители отхвърлят и твърденията, че изобщо разполагат с химическо оръжие.

„…не сме използвали химическо оръжие, нито в миналото, нито ще го правим в бъдеще, най-малкото защото не притежаваме такова“.

През 2013 г. доклад на Организацията за забрана на химическото оръжие към ООН публикува заключение, че всички химически оръжия са премахнати от Сирия. Мисията на организацията е под надзора както на САЩ, така и на Русия, в сътрудничество със сирийското правителство.

Въпреки това, след започването на войната, терористични групи, опериращи в Сирия, са използвали химическо оръжие, включително и отровния газ зарин. Химически оръжия са открити в териториите, контролирани от тези групировки.

2. Русия не е извършвала удари в Идлиб

Руското военно министерство потвърди, че не е извършвало въздушни удари в Идлиб или териториите около града. От ведомството окачествяват всички твърдения, че имат нещо общо със случилото се в Идлиб като напълно изфабрикувани.

3. Фалшиви новини с фалшиви източници

Първоначалната информация, публикувана от Ройтерс и касаеща случилото се в града, се позовава на ситуираната във Великобритания Сирийска обсерватория за човешките права. Тази организация е силно дискредитирана и обвинявана в пропаганда в полза на терористични групировки, като освен всичко друго има малко действителни контакти в самата Сирия.

Нейното влияние обаче се оказва ключово, тъй като малко от западните мейнстрийм медии всъщност имат реални източници на място в Сирия.

С други думи, протерористична неправителствена организация захранва западните медии с дезинформация, представяйки своята гледна точка като факт.