Аркади Шарков: ТЕЛК да отчита увреждането според вида на труда

Аркади Шарков е завършил бакалавър по "Социология" в УНСС, а след това магистратура по "Публични политики" в универститета в Маастрихт. Работил е в сферата на проектите с европейско финансиране, както и в сферата на устойчивото развитие. Експертизата му е в сферата на общественото здраве, данъчното облагане и държавния бюджет. Към момента е консултант на компании в частния сектор и анализатор в ЕКИП.

- Решение на Върховния административен съд отмени част от Наредбата за медицинската експертиза и с това отчасти блокира работата на ТЕЛК за повече от седмица. На достъпен език, в какво се състои проблемът и има ли въобще такъв?

- Решението на ВАС излезе преди около 2 седмици и даде повод за паника сред много от пациентите, както и сред част от лекарите – участници в системата на ТЕЛК. Накратко проблемът се състои, че някои от текстовете в наредбата са несъвместими със закона за здравето. Трябва обаче да подчертаем, че не цялата наредба е отменена, а само определени текстове в нея, които касаят изискването за срока на инвалидност, което касае рака на гърдата, както и методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. От друга страна в следствие на тази привидно афиширана криза се създаде смут при заинтересованите лица. При пациентите проблемът се изявява в това, че поради неяснотата и незапознатостта им със съществуващата здравна и социална системи им бива казано, че ще останат без свидетелство за инвалидност, което естествено е невярно. От друга страна надаващите вой представители на ТЕЛК ще бъдат временно ограничени във функциите си. Но в края на краищата всичко ще бъде решено или замазано за една седмица, като ще се върнем на доброто старо и удобно нереформирано състояние.

- След срещи на здравните власти стана ясно, че в началото на тази седмица работата на ТЕЛК се възстановява. Решен ли е трайно проблемът и има ли възможност от ново блокиране на работата на комисиите?

- Проблемът ще бъде реално решен след като има консенсус между всички участници в системата – както виждаме досега дори лекарското съсловие не е на едно мнение за това какво трябва да се случи с ТЕЛК. Неинформираността на пациентите в случая също допринася за това системата да е полугодна за употреба и да се виждат такива сътресения. Тук обаче трябва да вникнем по-надълбоко в системата на ТЕЛК. Един пример – макар и да има ясно описани правила за какво заболяване следва да се издава ТЕЛК, лекарят има право да го прави по свое усмотрение. Така хора с хронични заболявания като хипертония и диабет могат да бъдат достатъчни критерии за това ТЕЛК да издадат документ за намалена трудоспособност от 50%. Така по административен начин излиза че ТЕЛК приравняват хроничните заболявания от този вид с човек, загубил крайник, което само по себе си не е логично.

- Темата с инвалидните пенсии бе сред основните по време на предизборната кампания. Според изказвания на висши държавници 15% от населението на България е с ТЕЛК. Отговарят ли на действителността тези числа?

- Според данните от последното преброяване през 2011 г., населението в България с увреждания наброява около 460 000 души, които представляват приблизително 7% от населението. Дори и да има увеличение, тези лица ще трябва да са станали около 1 млн., за да може да кажем, че 15% от населението е с ТЕЛК. Така че г-н Цветанов в случая преувеличава, освен ако не изчислява броят им по друг начин, в което се съмнявам. Това естествено не трябва да ни успокоява. Половин милион души от българското население се водят с определен % неработоспособност. Като най-голямата част от тях е с между 71% и 90% - приблизително 190 000 души. Трябва да се направи задълбочен анализ върху издадените свидетелства, за да се види кои от тях реално отговарят на истината и кои са фиктивни. Това естествено ще създаде немалък стрес на системата, както и може да очаквате протести и спорове, понеже ще бъде спряно нечие кранче, но е единственият шанс да разберем колко хора в тази държава са с реална нетрудоспособност.

- Според изказване на Цветан Цветанов от 1.7 млрд. лв., които отиват за ТЕЛК-ове, може да търсят резерв от 500 – 600 млн. лв. Означава ли това, че една трета от ТЕЛК-овете са фалшиви и как се е стигнало до това?

- Г-н Цветанов отдавна използва белите престилки за боксова круша, когато се чуди кого да набеди. Факт е, че има немалко случаи на злоупотреби с ТЕЛК-ове, поради естеството на системата. Другото е, че много пари могат да бъдат спестени в системата, естествено, решението за това не се корени в административни промени, а по-скоро в сериозна реформа. Такава частично да възпрепятства опитите да се издават неверни или фалшиви свидетелства за инвалидност на граждани. Нека не забравяме случая от 2011 г. където цяло село в Южна България се оказа пълно с инвалиди.

- Ще има ли, според Вас, реални резултати от дискусията за ТЕЛК или тя се ползва по-скоро с популистки цели?

- Разговорите в момента целят да понижат напрежението между пациенти, лекари и държава. При такива разговори се цели да бъде запазен баланс или по-скоро текущото статукво. Афиширането на този проблем го превръща в популизъм. Реалната реформа се състои първо в промяната на модела по който се отчита увреждането според вида на труда или по-просто казано – това, че някой е с ампутиран крак – не го прави нетрудоспособен програмист, ако обаче същото увреждане го видим при шофьор – то тогава той е нетрудоспособен и не може да изпълнява задълженията си. Хората не са еднакви, както и заболяванията рефлектират по строго индивидуален начин към всеки един от тях. Не можем да мерим с един и същи бюрократичен аршин всеки. Подходът трябва да е индивидуален.

Интервюто взе Михаил Кръстев