К. Парамов: Царски юпита прецакаха България с 1,1 млрд. долара?

Представителите на ГЕРБ, БСП и Синята коалиция се обединиха и поискаха създаването на независим екип от експерти, които да разследват скандалната сделка на правителството на Симеон Сакскобурготски Стоян Мавродиев от партията на Борисов, сините - Асен Агов и Димо Гяуров, както и социалистът Бойко Великов са инициатори на проверката. Според тях тя трябва да бъде формулирана: "Анализ за замяната на български дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”, а в работната група да участват проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии, и проф. Милко Стоименов, доктор на икономическите науки, доскорошен член на Комисията за финансов надзор.

„Подочух за такива намерения, но живеем в демокрация и всеки може да прави каквото иска”, контрира пред Frognews.bg Милен Велчев, бивш финансов министър. Четиримата депутати настояват резултатите от проверката да бъдат оформени в доклад, който до 6 месеца да бъде предоставен за анализ на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Сделката с външния дълг стартира през март 2002 г. с прякото участие на тогавашния финансов министър Милен Велчев, който я обяви за изключително изгодна за България. България емитира нови глобални облигации, деноминирани в евро и долари, с които заменя брейди-облигации за 1.327 млрд. долара. В резултат на трансформацията номиналът на дълга се намалява с 8-10% (около 125 млн. долара), а фискалният резерв се увеличава с около 130 млн. долара от освободено обезпечение. Водещи икономисти обаче още тогава оспориха ефекта от сделката и предупредиха, че тя е неблагоприятна за страната, а до падежа на облигациите през 2013 -2015 г. българите ще понесат загуби между 300 и 700 млн. лв.

Замяната на външния дълг бе реализирано с посредничеството на финансови играчи от Лондонското сити при пълно информационно затъмнение, а злите езици твърдяха, че лично принц Кирил, син на тогавашния премиер е замесен във финансовата далавера.

В помощ на бъдещата експертна комисия Frognews.bg публикува анализ на финансиста Кольо Парамов, изготвен още преди 5 години, и изпратен до  Милен Велчев. Ето10-те точки на Парамов, които доказват, че царските юпита са ощетили страната ни с 1,100 млрд. долара. Още тогава те бяха изпратени до главния прокурор Никола Филчев. Прокуратурата започна работа по случая, но и до днес няма конкретни резултати.



Кольо Парамов

1. Ако приемем за условие, че г-н Милен Велчев е изкупувал като длъжностно лице в „Мерил Линч" български брейди облигации по 0.50-0.55 $, днес условно бихме задали въпроса, докъде стигат правомощията му като финансов министър, пак длъжностно лице, но този път на Република България да изкупува обратно - „заменя" същите брейди облигации по 0.91, 0.92, 0.94 $ за един долар? Докъде се простира професионалната граница и рискът на брокера и докъде - държавническото начало на младия финансов министър? За всеки от нас, българите, би станало ясно, че българският финансов министър е изкупил като такъв своите старо придобити облигации в „Мерил Линч" но при значително утежнени за България условия. И в този порядък на мислене е нужно да уточним съществува ли наказателна база за едно такова умишлено действие, довело до заблуда на целия Министерски съвет, така и на българския парламент. Коментарът за заместник-министър Катев е същият, както и за министър Велчев, дори още по-знаков, тъй като имаме информация, че той е далеч по-активен при моделиране на процеса на голямата лъжа, касаеща премиера, правителството и парламента, та стигнала чак до президента. На практика действията на Велчев и Катев означават това.

Купували са български брейди облигации те и техните приятели по 0.50 цента за долар, овладяват финансово министерство и с две-три изкуствени поръчки и нерегламентирани заеми от „Булбанк" със средства на държавния бюджет през септември - октомври 2001 г. реализират обратно изкупуване на отделни пакети и по този начин изкуствено са увеличили цената на българските брейди облигации от 75-79 на 82-84 цента за 1 долар, а след „тайна" разгласа на пазарите след 6 март 2002 г. преди парламентът да се е произнесъл за сделката повишаване на цената до 91.8-92 цента за 1 долар. „И всичко това е за сметка на българския данъкоплатец", както уточнява членът на управителния съвет на БНБ проф. Минасян.

 Българинът, който не е запознат с банкерски дела, бързо би пресметнал, че 60 дни след като юпитата са заели държавническите постове, са предизвикали първото изкуствено завишаване на цената на брейди книжата. На 120-ия ден от новата си служба подготвят документите от така пропагандираната от тях „замяна" и на 180-ия ден я реализират. Как? Като реализират за своите бивши банки и своите приятели в лондонското Сити чист доход от 40 цента за долар, а за българската държава оставят един нов удължен за изплащане период с 10-12 години повече и три пъти и половина по високи лихви. И още нещо. Замяната е извършена при най-тежкия валутен курс, който Велчев и Катев като брокери просто не биха могли да сгрешат. Те направиха „замяната" в най-неизгоден за българската държава момент при най-лошите условия и при най-голяма загуба - над 900 млн. долара за държавния бюджет до 2015 година.

Какво бе направено, както уточнява Румен Аврамов, бивш член на управителния съвет на БНБ, юпитата от Лондон стартираха „замяната" при следните условия.
Първата „замяна" (март 2002 г.) бе реализирана при валутен курс 2,25 лева за долар. Тогава бяха заменени брейди облигации и долари при условие - либор + 100 базисни пункта + обезщетение за главница и лихви в глобални облигации в евро - 2013 г., и облигации в долари - 2015 г., изкупени в брой или реализиран нов дълг глобални облигации в евро. Разпределението бе, както следва:

- Глобални облигации 2015 г. - 835 млн. евро, купон 7.50% доходност 7.99 %.

- Глобални облигации 2013-513 млн. долара 8.25 % и доход 9.10 % без опции за обратно изкупуване на двете емисии. От 350 млн. са платени в долари, 535 млн. в глобални облигации в долари и 433 млн. - в глобални облигации в евро, брейдитата са заменени при 91 цента средно при обща заявка от 2.7 млрд. долара.
Втората замяна (септември 2002 г.) при валутен курс 1.98 лв. от брейди в долари (лихва либор+100) в глобални облигации в долари.

- Глобални облигации 2013 г. 800 млн. долара с купон 8.25 %и доходност около 8 %. При първата емисия бяха освободени и обез¬печени от 198 млн. долара през март 2002 г., а през втората бяха освободени обезпечения за 151 млн. долара. Сега става известно, че с част от тези обезпечения тогава е бил попълнен правителственият депозит в БНБ, тъй като част от него е бил използван за някои социални плащания, а с друга част са купени новите глобални облигации. Но частта от правителствения депозит от БНБ (от онези обезпечния 197 + 151 млн. долара) гарантира на Милен Велчев отпускането на 200 милиона лева заеми на търговски банки под предлога за оптимално управление на депозита на правителството.

В доклада на Сметната палата за мониторинга на управлението и обслужването на държавния дълг на Р България за периода 1 януари 2002 - 31 декември 2002 г., на стр. 48 е признато публично за тенденциите и е потвърждение на това, което уточнявам по-горе в т. 1 на това открито писмо. А там е написано, че „след намаляване на стойността на задълженията през 2004 г. до 793 млн. долара се отчита увеличение до 1218 млн. долара през 2007 г. Следва увеличение до 1323 млн. долара през 2008 г. до 2012 г. стойностите описват равномерно понижение до 408 млн. долара. През 2013 г. и 2015 г. задълженията за съответно 1136 млн. долара и 1461 млн. долара в резултат на падежите на емитираните през 2002 г. глобални облигации".

2.Тук може да се направи и втори ефективен извод и за още нарушения на Велчев и Катев, които могат да бъдат обозначени като образец на политическо двуличие. Те не само решиха интереса на своите банки - бивши техни работодатели, като ги освободиха от държаните от тях инвестиции български брейди облигации с големи печалби. Те излъгаха всички ни в България, като осигуриха печалби и на шепа българи, които имаха пряка връзка по вземаните заеми от държавата ни за периода 1982-1989 г. Те обогатиха незаслужено адвокатски къщи, които им помагаха в съчиняването на голямата лъжа, че „замяната" е единствената възможност като изгодна за държавата и подготвиха документите за това. С всичките си действия, независимо че утежниха бюджета на България до 2015 г. с огромни лихви Велчев и Катев се опитаха да излъжат всички ни като популяризираха намаление на ангажиментите ни по плащанията за 2002,20 03 и 2004 г. Това впоследствие щеше да бъде представено и като успех на начинанието. Тук политическото двуличие просто не се реализира така както беше замислено. Реализацията на „замяната" спаси от крах бюджета за 2002 г. отчасти, тъй като не постъпиха очакваните 400 млн. приходи от Булгартабак и БТК, но министрите впоследствие не успяха да манипулират за „успеха" си публиката в България в най-грубия си пропаганден вариант.

3. Министрите Велчев и Катев избраха неслучайно банките „Джей |ПиМорган" и „Соломон Смит Барни" за опериращи по „замяната". Много противоречиво в международен финансов план би изглеждало евентуалното избиране на „Мерил Линч" за оперираща банка. Просто те се стремяха да дадат повече възможност на повече участници да разпределят сериозни печалби и комисиони, за да не настроят големите финансови централи срещу тях фронтално. И тук е мястото прокуратурата да уточни чрез българските специални служби някои съществени, водещи и важни за целта въпроси. А именно имат ли представители на семействата си министрите, които работят за интересите на горните банки? Колко и какви преговори са водени с тях от 19.01.2002 г. до 04.03.2002 г. и кои 1оосновните представители, водили преговорите от българска страна? Какви проектоспоразумения са предложени от българските представители и в синхрон ли са те с постигнатите после условия, отразени в материалите на адвокатската къща.представени като проектодоговори за утвърждаване в парламента? Пазят ли се до днес паметните записки до премиера, изготвени от Катев и Велчев с предложенията на банките при направените отделни срещи по дати? Има ли липсващи и не докладвани паметни бележки и записки от проведени срещи на
командированите министри, които не са били представени на премиера? По същество министрите от кабинета изобщо не са
запознати в детайл със сделката, тъй като до последния момент Катев е представял преговорите като „сондажи". Защо
Министерският съвет е оставен пред свършен факт на заседанието му от 07.03.2002 г. Решението на Министерския съвет е
изведено от 08.03.2002 г., а заседанието е от 07.03.2002 г. Възможно е точката от дневния ред да е била записана допълнително в засекретената част от заседанието на кабинета и министрите изобщо да не са били запознати с проекта за решение, предоставен после в Народното събрание (петък, 08.03.2002 г. 11:27 ч.). Ако министрите не са били запознати, то решението е прието само на подпис. От тук можем да допуснем, че тогава Министерският съвет е въведен в заблуждение, а оттам е поставен и в същата ситуация 39-ият Парламент. При тези административни схеми считаме, че се налага абсолютно детайлна проверка и анализ на поредица събития и решения, довели до бързото претупване на проблема със „замяната" на брейди облигациите, а оттам и до ограбването на България.

4. Министрите Велчев и Катев пропагандират трета година от техния мандат, че кредитният рейтинг на България е увеличен неколкократно, а условие за това е тази парадоксална и скъпо струваща реализация по замяната. Те искат да заменят политическата реалност и главно онези фактори, приближаващи България към ЕС и НАТО с тяхната „замяна" и съвсем професионално и нагло се опитват да лъжат всички. Изтъкват като важен факт, че съотношението външен - вътрешен дълг - БВП е подобрено само от това правителство. Ако преизчислим доларовия дълг в левове към левове БВП, след като доларът изгуби 27 % от стойността си, наистина съотношението ще е променено, но това не е заслуга на Велчев и Катев, а на световните икономически тенденции, които те трябваше да знаят наизуст. Напротив, те утежниха тази ситуация със своята „замяна". Защото ако бяхме платили главниците по брейдитата в долари и не бяхме фиксирали лихвите, съотношението щеше да е още по-ниско. Важно е да отбележим още един особено фрапиращ факт. И двете емисии от глобалните облигации март-ноември 2002 г. за близо 2 млрд. долара са без опция за обратно изкупуване. Това условие лишава България и я ограничава да се намеси активно в бъдеще време на финансовите пазари, търсейки по-изгодни варианти. Потенциалните загуби от спада на долара по тази схема са около 264 млн. долара. Тази лошо прогнозируема база на „замяната" нарежда България в групата на слаби и изостанали държави, с неинформирани правителства.

5. Българският дълг за следващите 7-8 години беше преструктуриран много наивно с мисълта, че по време на това правителство -т.е. през първите 3 години - той намалява значително като главница, а после сборно за периода достига над 7.9 млрд. долара. Ако дотогава целевите инвестиции по външните програми и преките инвестиции не бъдат осигурени, с наличния досега огромен търговски дефицит ще се наложи неминуемо вземането на нови заеми при далеч по-тежки условия. Защо направихме тогава „замяната"? От началото на 2003 г. сме платили над 800 млн. долара, а министрите миналата година уточняваха, че са освободили обезпечение от 151 млн. Долара. Ако не бяхме освобождавали обезпечението и не бяхме плавали завишените 3 пъти и половина лихви, то тези 151 млн. долара щяха да останат наши, а с платените главници при вече значително намаления курс на долара щяхме да намалим действително дълга. А вместо това ние сме тройно обезщетени. Първо, изразходвали сме освободеното обезпечение. Второ, плащаме утроените лихви на глобалните облигации. Трето, за което днес никой не говори или не се сеща, курсовата разлика като плюс увеличената главница в евро е с около 184 млн. в повече от преди „замяната". Изобщо сметките на министъра на финансите и на неговия заместник излязоха толкова криви и толкова пагубни за България, че ако имат поне малко свян, досега трябваше да са забравили че са заемали постовете си.

6. През май 2003 г. управителят на БНБ г-н Светослав Гаврийски сподели публично по радиото, че преките загуби от „замяната за първите две години надвишават 300 млн. долара. Тези 300 млн. долара са онези 550-600 млн. лева недостиг за бюджета 2003 ц уточнени в доклада на финансовия министър до премиера от 16.06.2003 г. и разкриват резултата от тази кризисна ситуация в бюджета на България. За пореден път съвсем неволно през юни 2003 г. станахме свидетели на нов парадокс, сътворен от финансовия министър Велчев и заместника му Катев след този от „замяната" през март 2002 г. Тогава министърът и неговият заместник търсиха обвръзка за бюджета за около 600 млн. лева, и то в момент, след като са платили преди това тройни лихви и са загубили маса пари от курсови разлики. Министрите като длъжностни лица, на които прогнозната оценка бе изневерила толкова грубо и непрофесионално, не убедиха депутатите в парламента. За лаика отговорът е че тези длъжностни лица - министърът на финансите и неговият заместник - през март 2002 г. са били принудени от нещо или от някого да бързат, били са ангажирани от някого да бързат или са били подтиквани от някакъв по-скоро личен финансов и друг обогатяващ ги интерес, но не и от интереса на държавата на която са министри. Няма такъв случай, в който експерти по финанси, доказали пред света, че са перфектни брокери, да нанесат такъв значителен ущърб на българската държава, когато тя ги е избрала за министри, ако не са били подвластни с нещо, на някого! Иначе тяхната унифицирана висока професионалност не кореспондира са огромната щета, нанесена на българския бюджет за години напред. Не е понятно как вицепрезидентът на „Мерил Линч" - Лондон, г-н М. Велчев да не може да пресметне елементарното условие за всеки студент в УНСС, че „замяната" не бива да се прави не когато курсът на долара към еврото е 1.18 към 0.89, а обратното. Не може Милен Велчев да не знае, че далеч по-добре българската държава да плаща лихви от2.2 %-3 % максимум по американските брейди облигации отколкото от 7.75-8.55-8.75 % по новите евро облигации, и то за 10-12 години напред. Само някаква престъпна небрежност или някакъв огромен интерес под формата на зависимост биха накарали един специалист от толкова висок ранг да бъде принуден да предприеме действия за подобна реализация. И за тази реализация да бъде увлечен и заблуден целият състав на българския Министерски съвет, да бъде манипулирано и заблудено, просто излъгано българското Народно събрание.

7. Защо България приема толкова тежки лихвени условия през 2002 г. и повтаря грубите си грешки от 1982, 1984, 1987 г. частично тези тежки условия бяха преодолени през юли 1994 г. със споразумението с банките кредиторки от Лондонския клуб. Това допусна България до големите кредитни пазари. Къде на шега, къде наистина в парламента и днес се говори, както уточни съвсем удачно наскоро депутатът от БСП Георги Божинов, че тези млади министри са синовете и внуците на онези, които натрупаха дълга през 1984-1985 г. Младите финансови експерти в лицето на Велчев, Катев и другите им събратя пак със същия хъс за 20 години на два пъти вероятно ще застопорят България в състояние на глад и мизерия. На фона на това те говорят за 14 чужди кредитни рейтинга, а не влизат нито в едно училище и нито в една болница, за да усетят отвътре как управляват България. 

8. За дейността си, свързана със „замяната" финансовият министър ведно с български инвеститори на брейди облигации организира и консилиум при президента на Р България, за да се подсили, моделира и да се определи начинанието като някакъв сериозен успех. За срам на българските банкери, които участваха в заседанието на съвета при президента, със своето „да" защитиха частния инвестиционен, а държавен интерес, заблудиха професионалната гилдия, както целия български народ. И само 4 души от присъстващите са намерили смелост и са се опълчили срещу намеренията на министрите. Това са господата Венцислав Димитров, проф. Димитър Иванов, Рачо Петров и Венцислав Антонов. Ако днес трябва да се обърнем с поглед назад, би следвало президентът на републиката да покани същия състав за консултация, за да уточнят ъгъла на времето „ефекта от замяната".

9. До мен достигат информации, които силно се надявам в никакъв случай да не са верни. А те са, че в разследваната в Ню Йорк за няколко сериозни негативни финансови операции „Мерил Линч" и други банки са оказали съществено давление чрез лондонските си клонове върху „Юромъни". Тази престижна рейтингова и специализирана в банковата и финансовата преквалификация известна фирма в Лондон е организацията, която класира българския финансов министър за № 1 в света. Нямам информация, но упорито търсих в Лондон данни за начина, по който е оказано давление на „Юромъни" във връзка с класацията на министър Велчев. Ще бъде много жалко, ако някой ден да научим, че примерно „Мерил Линч" или някоя друга банка, свързана със „замяната" на българските брейди облигации да е финансирала част от тази класация. А тогава наистина парадоксът би станал пълен и ясен - за сметка на българската държава, която се натоварва финансово с над 900 милиона долара, за да се има и първенец министър. Интересно е на кое място би бил класиран министър Велчев, ако беше направил обратната операция. А тя касае провокиране на пазара, снижаване на цената на брейдитата от 74-76 цента на 45 цента за долар (ниво, съответстващо за състоянието на българската икономика) и не замяна, а обратно изкупуване сега на доларовите брейдита по горните цени, а не 91,8-103 цента за долар. Сега курсът на долара е най-изгоден и, ако министър Велчев беше осигурил подобна операция, би бил втори Буров в българската банкова история. „Да плащаш двойно и с тройни лихви всеки знае" бе казал навремето Атанас Буров по повод на румънските трати през 1928 г. „Важното е да оттъргуваш всичкия си дълг наполовина, след като са те използвали, за да ти признаят банкерския нюх", допълва изтъкнатият държавник. Ако Велчев беше направил това днес, българските училища, за които той толкото пледира напоследък, а и болниците и пенсионерите щяха да разберат, че имат истински финансов министър, а не само класиран на първо място в света.

10. Аз обвинявам публично финансовия министър Велчев и неговия заместник Катев, че излъгаха българския парламент, заблудиха българското правителство. Те осигуриха финансови операции, допринесли за огромна загуба на държавата ни, при пряк умисъл, след добре обмислена, целево ангажирана и пропагандно натрапена схема, при ясно открояващ се личен интерес. Настоявам за разследване, като то включи и всички участници в консултативния съвет, състоял се при президента. Нека да се установи сега дали онези, които защитиха операцията при така наречената „замяна", са все още убедени в икономическата изгода за България или по-скоро са доволни от нея като спечелили инвеститори. Настоявам да се провери изцяло и адвокатската къща, която е била единствено упълномощена да подготви държавните документи по „замяната" и да защити интереса на България по параметрите на сделката и нейната изгода. Нека прокуратурата се убеди колко фино, колко бързо и елементарно се вземат публични решения за стотици милиони долара, заради самовлюбеността на един министър, заради интереса на няколко души в България. И тъй като никой досега не иска ясно и гласно да обяви това, се надявам, че прокуратурата ще успее да защити държавността. Днес се налага с още повече ангажимент, с още повече педантизъм в наказателната процедура да се приложат далеч по строги мерки към всички, които са си въобразили, че могат да ни крадат и да не отговарят. И то да ни крадат толкова точно, бързо и нагло. Господин Велчев и някои от събратята му в Лондон си въобразяват, че тук в България далече от Ситито никой не е в състояние, още повече прокуратурата, да достигне до техните „висши изчисления". Те си представят, че сметките в банките са само техен приоритет, а гладът в държавата - приоритет на тези, които са ги избрали на днешните им държавни и престижни длъжности.

 Г-н Министър,
Надявам се, че Главна прокуратура ще направи всичко възможно да разгледа обективно посочените й тези. Вероятно в държавата има институции, които също разполагат с материали по дълга, по замяната, които могат да докажат дали тези операции са в интерес на България или строго го нарушават. Независимо как ще приключи разследването, ако има разследване, искам да Ви предупредя да не възприемате останалите като „невежи хора" по този проблем. Вашият заместник Катев ни оприличи за такива на 13.3.2002 г., когато парламентарните групи на ОДС и БСП напуснаха парламентарната зала при обсъжданията на сделката по дълга. На всеки като който идва в България като турист, упражнява се в управление, си биография на министър, загробва държавата с няколко сто милиона долара и си отива, трябва да се търси отговорност.
Г-н Катев, след като беше Ваш заместник във финансовото министерство, днес е заместник на брат Ви в „Сигма кепитъл груп", може би и нещо повече. Днес той управлява Вашите семейни фонд ве, новите Ви инвестиционни намерения и се грижи за своевременн то построяване на огромните хотели по Черноморието за над 110 м лева. Днес г-н Катев е спокоен заради държавническата си дейност уверено трупа лично богатство, като помага за същото и на Вас.

Няма да мине много време, когато и Катев, а и Вие ще обявите, че този народ не ви е разбрал - когато ви потърси отговорност. Капо го стори един друг икономически корифей на България - „другарят с доларите" Румен Гечев. След като обиколи света надлъж и нашир няколко пъти, бившият вицепремиер си отиде поживо-поздраво без никаква отговорност. Днес г-н Гечев е далеч от българската действителност, предпочитайки климата на Атлантика в малката държава Белиз. Там се радва на добри доходи, добър живот и добър стандарт, вместо да излежава още в Софийския централен затвор присъдата, която си заслужи. През 1996 г. въпросният Гечев, тласкан от „червените барони", съсипа финансово България, довеждайки я до банкрут.

Г-н Министър, „Натиканите в мазето" са обществено непрогнозируема група. Днес в България тази част от населението ни, което е принудено да бедства заради управление, е вече над 88 %. Манталитетът ни като българи, свикнали с ниското потребление, винаги е оправдаван от българските управници с безделието и несъвършенствата ни като народ. Все се изтъкват някакви международни ангажименти, от които е зависела България, а в това време разграбването за сметка на 4-5 % от населението процъфтява.

Намеквам Ви за най-непрогнозируемата група неслучайно. Тя ще Ви поднесе сериозна политическа изненада, която днес не желаете да осмислите. Затова, погледнете и тези „в мазето" - в политически, в социален, и най-вече - в държавнически план. Те могат и знаят какво да Ви кажат. Те могат и знаят как ще Ви накажат.
Ще Ви съдим и ще Ви осъдим, колкото и да подценявате българските разследващи органи, и най-вече българския съд.
И съм сигурен, че Българската държава ще Ви осъди.
Ще настояваме и ще приложим принципа за отговорността за умишлено нанесена щета с цел за лично обогатяване чрез сделки, в които държавата поема тежестта за в бъдеще, калкулирани във Вашето забогатяване.
Толкова бездържавност България е имала само и единствено при последните две правителства.
Вашият залез и този на юпитата и голямата част от НДСВ е неизбежен. Той се проектира от стила Ви на безпардонност и непознаване на проблемите отвътре в държавата.

Залезът Ви е предизвестен и от невъзможността поотделно да прокарате личните си интереси и тези на покровителите си, след като обществото иска вече отговорност. Залезът Ви е гарантиран, защото в стремежа си да натрупате веднага много пари елиминирахте авторитета на Симеон Сакскобург-готски, а чрез това и възможността той по-строго да осигури необходимите маневри около кабинета. Българската политическа класа през 20-те и 30-те години допуска рязката промяна, за да се баласират условията между самозабравите се министри и угнетените и окрадени избиратели. Убедени сме, че сега този наложил се в историята срок значително ще се скъси. И разчитайте да се скриете зад НАТО, ЕС. Там такива министри като Вас и Катев не чакат. A чашата вече прелива, господин Министре!

Лондон/София Кольо Парамов 27.08.2004-13.09.2004