България е сред основните цели на мрежата „Правда“ – ключов инструмент в арсенала на Кремъл, показва анализ

Това показват резултатите от анализ на експерти от Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България и Sensika Tehcnologies. Изследването обхваща 643 601 публикации в 45 държави в рамките на тримесечен период – от декември 2024 до март 2025 г.

Докладът показва, че основна цел на руската мрежа е Молдова, която е облъчвана над 56 пъти повече от средното за Западна Европа. Следват гражданите на Латвия, Естония, Сърбия, Армения, Литва и Грузия.

Анализът разкрива високо концентриран модел на руски информационни операции, провеждани чрез мрежата „Правда“. Налице е стратегическо приоритизиране на държави от бившия Съветски съюз и Балканите – региони, които представляват само малка част от общото население, но са обект на 52,0% от всички публикации. Интензивността на публикациите на глава от населението е до 56 пъти по-висока в най-силно засегнатите страни в сравнение със западните демокрации.

Тези модели сочат към координирани и високонапреднали усилия за формиране на информационна среда в региони, които имат стратегическа геополитическа стойност за Кремъл. Това поражда потенциални рискове за демократичните процеси, социалното единство и регионалната стабилност, сочат заключенията от анализа на Георги А. Ангелов и д-р Джейкъб Удо-Удо.

Информационната война се е развила значително в съвременното общество и се е превърнала в все по-усъвършенстван механизъм за прокарване на геополитически интереси. Стратегическото използване на координирани кампании за дезинформация представлява сериозно предизвикателство за сигурността на демокрациите по целия свят, посочват изследователите.

Развитие на мрежата „Правда“

Мрежата „Правда“ представлява една от най-усъвършенстваните и широкомащабни операции за дезинформация, провеждани от Русия в последните години. От своето скромно начало като агрегатор на новини, тя се е развила в глобална платформа за информационно влияние.

Основни характеристики на екосистемата „Правда“

Според изследователите сред основните характеристики са автоматизираното разпространение на съдържание. Сайтовете изглеждат изцяло автоматизирани, като препубликуват съдържание от руски новинарски източници, социални мрежи и канали в Telegram, без собствено журналистическо отразяване.

Има и многоезично таргетиране – съдържанието се превежда систематично, за да проникне в неруски информационни среди и да заобиколи санкции.

Наблюдава се и географско разширяване. Първоначалният фокус върху Украйна и Русия е разширен до над 83 държави и региона по света, с особена концентрация в бившите съветски републики, Балканите, както и френскоговорещи африкански страни в Сахелския регион.

Има и техническа усъвършенстваност. Операцията използва унифицирани системи за управление на съдържание и API-та в стотици домейни, демонстрирайки координирана техническа инфраструктура, въпреки привидното разнообразие от „локални“ медии.

Съществуват и връзки с руското правителство. Форензичен анализ на DFRLab свързва операцията с TigerWeb – IT компания със седалище в Крим, с документирани връзки с властите на окупацията и вероятни връзки с вътрешния кръг около Путин, включително с бизнеси, свързани с олигарха Аркадий Ротенберг.

Картината в България

Изключителната концентрация на информационни операции на мрежата „Правда“ в бившите съветски държави и балканските нации силно подсказва съзнателна стратегическа приоритизация, а не произволно разпределение или модели, водени от пазарна логика. Анализът установява, че 52,0% от цялата активност е насочена към тези два региона – показател за значително насочване на ресурси към конкретни геополитически театри.

От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.

Повечето от 10-те най-силно таргетирани държави изпитват затруднения в демократичното управление:

- „Непълноценни демокрации“ (според Индекса на демокрацията на Economist Intelligence Unit за 2024 г.): Латвия, Литва, Словакия, България, Сърбия, Молдова;
- „Хибридни режими“: Армения, Грузия.

Какви са стратегическите цели на тази дезинформация?

Според изследователите стратегическите цели на дезинформацията са няколко:

- Консолидация на регионално влияние: Концентрираните информационни операции в постсъветските държави може да целят запазване или разширяване на геополитическото влияние в т.нар. „близка чужбина“.

- Ефективност на ресурсите: Фокусираният подход към държави с по-малко население (като балтийските страни и Молдова) позволява по-голямо въздействие – всяка публикация достига по-голям процент от населението.

- Ефекти на регионално усилване: Слоестата концентрация в географски близки държави създава възможност за трансгранично усилване на наративите, които се засилват взаимно в различни информационни среди.

- Стратегическо търпение: Последователната, високообемна кампания в продължение на три месеца показва планирана и устойчива активност, а не спонтанни или реактивни действия.

Оперативната оценка гласи, че тези руски действия могат да доведат до подкопаване на демократичната устойчивост, а фокусът върху страни членки или кандидати за НАТО и ЕС може да цели отслабване на тези съюзи или забавяне на процесите на интеграция.

Информационните операции може да са насочени към отвличане на вниманието и ресурсите на правителствата, отклонявайки ги от други приоритети.

ФрогНюз