Ратко Младич иска на свобода. Помним ли Сребреница?

В искането, наред с други неща, се посочва, че медицинската служба на съда е информирала Младич и семейството му, че здравословното му състояние е нелечимо и че „преминават към палиативни грижи и разглеждане на край на живота“.

Бившият командир на армията на Република Сръбска Ратко Младич е осъден на доживотен затвор от Трибунала в Хага за геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушения на законите и обичаите на водене на война по време на войната в Босна и Херцеговина (1992 до 1995 г.)

В искането се посочва също, че „оставащата му продължителност на живота се измерва в месеци“.

Според защитата на Младич ограничената продължителност на живота на Младич е „централен хуманитарен въпрос, на който трябва да се даде първостепенно значение“. Допълва се, че предвид здравословното му състояние, няма риск от бягство.

Престъпленията на Младич

Ратко Младич, известен като „Касапинът от Босна“, е бивш командващ на армията на босненските сърби по време на войната в Босна и Херцеговина (1992–1995 г.).

Геноцида в Сребреница (1995)

През юли 1995 г. босненските сръбски сили под командването на Младич екзекутират над 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета в и около Сребреница — признат от международното право като най-тежкият акт на геноцид в Европа след Втората световна война. Жените, децата и възрастните са депортирани, а мъжете — системно избивани.

Обсада на Сараево (1992–1995)
Под негово ръководство армията на босненските сърби обсажда столицата на Босна и Херцеговина — Сараево — в продължение на почти 4 години, причинявайки над 11 000 убити цивилни (включително над 1 600 деца), масово обстрелване на жилищни райони, снайперистки атаки срещу невъоръжени хора.

Престъпления срещу човечеството и етническо прочистване
Включват убийства, изтезания, насилствени депортации и преследване на етническа и религиозна основа срещу босненски мюсюлмани, хървати и други не-сърби в множество региони, включително Фоча, Приедор, Клай, Власеница, Биелина и др.

Вземане на заложници от ООН (1995)
Когато НАТО започва въздушни удари срещу сръбските сили, войници на Младич вземат над 200 служители на ООН за заложници и ги използват като „живи щитове“, връзвайки ги към военни обекти.

Процес и присъда
Арестуван през 2011 г. след 16 години в укриване. През 2017 г. е осъден на доживотен затвор. През 2021 г. апелативният орган на Международния остатъчен механизъм потвърждава присъдата му.

Временно освобождаване?

Ако Ратко Младич бъде временно освободен от затвора, това няма да означава, че присъдата му е отменена или смекчена. В повечето случаи исканията за временно освобождаване от международни затвори се подават по здравословни причини (за лечение извън затвора), поради крайно влошено състояние или старческа възраст (Младич е над 80 г. и има тежки заболявания), за хуманитарни случаи (напр. смърт на близък роднина).

В такива случаи затворникът може временно да бъде преместен в болница (в Хага или друга страна), под домашен арест или в болнично заведение в родината си (в изключителни случаи, и то под наблюдение).

Ако Механизмът го пусне временно, това ще бъде възприето като спорен жест, особено в Босна и Херцеговина и от жертвите на Сребреница и Сараево. Може да засили напрежението на Балканите, тъй като Младич остава символ на геноцида в региона. Подобно решение вероятно ще предизвика широко международно възмущение, особено сред правозащитните организации.