Мощна промивка на мозъци срещу еврото в България, пише Асошиейтед прес

Страхове, митове и дезинформация

Страхове от инфлация, обедняване и несигурност се преплитат с дезинформация, разпространявана в социалните мрежи, която цели да настрои хората срещу еврото. Това недоволство съвпада с нарастващата подкрепа за популистки и антиевропейски партии в цяла Европа и се използва от националистически и проруско ориентирани политици в страна, която остава сред най-бедните в ЕС и страда от широко разпространена корупция.

„Приемането на еврото ще ни накара да усетим прага на бедността. Все пак цените ще са в евро“, казва 78-годишната пенсионерка. „България не е готова за еврото. Може би някой ден ще бъде, но не и сега“, добавя друг пенсионер.

Протести и призиви за референдум

В събота няколко хиляди души протестираха в София срещу приемането на еврото и настояха за провеждане на референдум относно прехода от лева към европейската валута. Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви пред събралото се множество: „България се надигна и заяви: Свобода, ние избираме българския лев!“.

Мнението на привържениците на еврото

Други българи обаче изразяват подкрепа за еврото и подчертават, че страната вече се ползва от членството си в ЕС, независимо от това с каква валута се оперира.

„Имаме инфлация и сега, ще я имаме и в бъдеще“, казва 26-годишен мъж.

Европейската комисия ще се произнесе 

В опит да задълбочи европейската интеграция на фона на нарастващото геополитическо напрежение, правителството настоява за напредък. То е подало искане за преглед дали страната отговаря на изискванията за ниска инфлация, стабилни публични финанси и правна съвместимост с институциите на ЕС. В сряда Европейската комисия ще обяви резултатите от този преглед. Ако резултатите са положителни, останалите държави членки ще решат съдбата на кандидатурата на България през следващите седмици.

При последния преглед през 2022 г. България не изпълни критерия за инфлация, но оттогава тя значително е спаднала.

Президентът Радев срещу еврото

Президентът Румен Радев подкрепи антиевропейските гласове, като предложи провеждане на референдум по въпроса с еврото, позовавайки се на обществените притеснения от инфлация и намаляване на покупателната способност. Това предложение дойде след протест през февруари, при който офисите на Европейската комисия в София бяха залети с червена боя, а входът им – подпален.

Предложението на Радев беше отхвърлено от проевропейското мнозинство в парламента, което го обвини, че действа в полза на Русия, правейки опит в последния момент да саботира приемането на еврото.

Общественото мнение е разделено

Според последното многонационално проучване на Евробарометър, публикувано миналата седмица, 50% от българите са против приемането на еврото, а 43% го подкрепят. За разлика от това, доверието в еврото в останалата част на ЕС продължава да расте.

България се присъедини към ЕС през 2007 г., но страната страда от хронична политическа нестабилност и корупция, които подхранват евроскептицизма сред нейното население от 6,4 милиона души.

Цифровото евро и теориите на конспирацията

Анализатори твърдят, че кампании за дезинформация, идващи отвън, подхранват страховете от икономически промени, които могат да доведат до още по-голямо обедняване.

В социалните мрежи циркулират множество фалшиви твърдения, разпространявани от противници на еврозоната. Едно от тях гласи, че ЕС планира да отнеме спестяванията на хората, ако те не бъдат изхарчени в определен срок. Друго твърди, че въвеждането на цифрово евро е част от план за контрол над населението.

„Има мощна промивка на мозъци на средния българин. Разпространяват се илюзорни страхове, лъжи се сипят на едро, безскрупулно и нагло“, казва Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София.

Икономическите аргументи в полза на еврото

Икономистите казват, че присъединяването към еврозоната няма да донесе масивни промени за икономиката на България в краткосрочен план. Това е така, защото валутният курс на лева е фиксиран по закон спрямо еврото – 1 лев за 0,511 евро (или 1 евро за 1,95583 лева).

Присъединяването към еврото може да донесе по-ниски разходи по заемите, по-лесно сравнение на цени у нас и в чужбина и да елиминира нуждата от обмен на валута при пътувания в еврозоната. Освен това то е символ на по-дълбока интеграция в ЕС и неговата голяма икономика. Членовете на еврозоната имат място в управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвените нива.

Нисък дълг и фискална стабилност: България е готова?

Страните, които влизат в ЕС, се ангажират да приемат еврото. Досега 20 от 27 държави членки вече са го направили. Последна се присъедини Хърватия през 2023 г.

Българското правителство има изключително нисък държавен дълг – 24,1% от БВП – вторият най-нисък в ЕС и далеч под 60-процентния праг, изискван за членство в еврозоната. Това рязко контрастира с Гърция, която влезе в еврозоната през 1999 г. с високо равнище на дълг, прикрито чрез сложни финансови схеми. Финансовият крах на Гърция по-късно предизвика криза в цялата еврозона.

„България е изключително фискално консервативна... Рискът страната да се превърне във фискален проблем за еврозоната е практически нулев“, казва Жолт Дарваш, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

Какво да очакваме от инфлацията?

Страховете от инфлация не са напълно без основание. Опитът от други държави показва, че при преминаване от национална валута към еврото обикновено има лек инфлационен ефект, който обикновено е под 1%, казва Дарваш.

Икономистите обясняват, че този еднократен скок се дължи на това, че някои сектори като ресторантьорството, където цените не се актуализират често, използват момента на смяна на валутата, за да коригират ценовите листи нагоре.