Защо Макрон вярва, че Льокорню може да спаси Франция от бездната?

Назначен за премиер миналата седмица, Льокорню е „човекът, с когото Макрон пие уиски в 3 сутринта“, казва един правителствен съветник. Бившият министър на въоръжените сили прекарва и летните си почивки с президента във Форт дьо Брегансон, пише Politico.

Изборът на толкова близък съратник изглежда като последен отчаян ход. Ако Льокорню не успее да спаси Макрон, трудно е да се види кой друг би могъл.

Това е петият френски премиер за по-малко от две години. Малко вероятно е той да убеди дълбоко разделеното Национално събрание да приеме десетки милиарди евро икономии, нужни за предотвратяване на дългова криза във втората по големина икономика в ЕС.

Дори Макрон признава, че задачата е огромна. В коментари, получени от Politico, президентът я нарече „безпрецедентна“, макар и не невъзможна.

Човекът, който може да преговаря

Макрон вижда в Льокорню посредник, способен да преодолява политически разделения. Той си спечели доверието на президента, когато изгради широка парламентарна подкрепа за увеличаване на военния бюджет през 2023 г. и помогна да се овладеят протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2019 г.

Бивш консерватор, Льокорню има добри отношения с партията „Републиканци“ и същевременно спечели уважението на левицата за начина, по който ръководи военното преориентиране на Франция след войната в Украйна. По време на разговорите за отбранителния бюджет той изслуша опозицията и прие част от позициите ѝ.

Разликата спрямо предишните премиери е, че Макрон може да позволи на Льокорню реални отстъпки по икономическите теми. Досега президентът яростно защитаваше пенсионната реформа и отказваше данъчни увеличения въпреки изборните загуби през 2022 и 2024 г. „Ще трябва да отстъпим по някои неща. Трябва да намерим компромис“, каза Макрон.

В неделя Льокорню заяви, че няма да следва плана на предшественика си за премахване на два официални празника.

Пътят на Льокорню

Новият премиер не е особено популярен сред широката общественост, но на 39 години вече има няколко успеха до Макрон. Като министър на въоръжените сили той събра над 400 депутати зад седемгодишния бюджет за армията.

За разлика от Франсоа Байру и Мишел Барние, Льокорню прекара последните години в политическите битки в парламента и местната власт. Според съюзници на президента той знае колко непостоянно е Националното събрание и умее да преговаря.

Също толкова важно е, че той помогна на Макрон да спре протестите на „жълтите жилетки“. Като министър на местните територии организира среща между президента и представители от своя избирателен район в Нормандия. Оттам започнаха и други подобни дискусии в страната, които намалиха напрежението.

Трудното начало

Истинският тест за Льокорню тепърва предстои. Успехът му зависи от това дали ще намери разбирателство със социалистите, без да отблъсне консерваторите, които вероятно ще останат в управлението.

Социалистите вече изразиха недоволство. Лидерът Оливие Фор предупреди, че никой от тях няма да се присъедини към кабинета на Льокорню и че „ако нищо не се промени“, няма да се поколебаят да го свалят. Те настояват за спиране на пенсионната реформа и въвеждане на данък върху свръхбогатите, известен като „данък Зукман“. Макрон и центристите му отхвърлят това като мярка, която само ще изгони най-богатите французи в чужбина.

Все пак президентът даде знак за готовност да смекчи обема на бюджетните съкращения. Планът на Байру за орязване на бюджета за 2026 г. с 43,8 милиарда евро може да отпадне. „Предпочитам структурни реформи пред това да режем по 3 милиарда от бюджета“, коментира един от съюзниците на Макрон.

Възможен е компромис. „Ако той откаже данъка Зукман, но повиши минималната заплата, ще разгледаме предложението“, каза представител на социалистите.

В крайна сметка най-голямото оръжие на Льокорню може да се обърне срещу него. За да оцелее като премиер, човекът с пълното доверие на Макрон може да се наложи да издейства болезнени отстъпки именно от своя покровител.