Градовете с над 1 млн. души население в света ще се увеличат шест пъти до 2080 г.

Склонността на хората да се събират и заселват в групи започва още от древността, като хората се възползват от икономическите и социални предимства на близостта. Оттогава насам тенденцията към урбанизация малко или много се ускорява, но нищо не може да се сравни със 100-годишния период, който започна през 1980 г., пише Bloomberg.

В десетилетията оттогава насам преминахме от едва 40% от световното население, което живее в градски райони (2,3 млрд. души), до очакван връх през 2080 г., когато 9,2 млрд. души може да живеят в градове, което се равнява на около 85-90% от световното население, според прогнозите на програмата на ООН „Хабитат“. През същия стогодишен период от 1980 до 2080 г. броят на градовете с над 1 млн. души население вероятно ще нарасне от 275 на близо 1600, което е шесткратно увеличение.

Годината 1980 бележи началото на специален период,

в който бързата нова урбанизация на Глобалния юг (движена от индустриализацията и подпомагана от технологиите) и новата форма на реурбанизация на Глобалния север (движена от услугите, информацията и индустриите на знанието/творчеството) се обединиха, за да ускорят урбанизацията в световен мащаб.

Темпът на промените от 1980 г. насам значително надхвърли възможностите на градовете и на правителствата да реагират от гледна точка на комунални услуги, обществени услуги, транспорт и особено жилища. Това доведе до 1,1 млн. души, живеещи в неформални селища, и над 300 млн. бездомни хора днес, по данни на ООН-Хабитат. Неадекватната жилищна политика в развитите страни, съчетана с превръщането на недвижимите имоти в глобално търгувани активи, също доведе до сериозна недостъпност в успешните градове в много райони.

Междувременно 2080 г. не е само краят на този век, а и моментът, в който според неотдавнашни прогнози на ООН населението на света ще достигне връхната си точка. Историята за силно нарастване на населението с бърза урбанизация, последван от негов недпредсказуем спад, създава особени предизвикателства за градовете и техните ръководители.

Векът на градовете

Всички региони отбелязват ръст на градското си население, но темповете варират от бързи и много бързи до изключително бързи. Темпът, степента и характерът на промяната се различават от един регион в друг. През следващите десетилетия по-голямата част от нетния прираст на населението ще дойде от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Западна Азия, докато Европа ще отбележи спад, а Океания, Латинска Америка и Северна Америка – умерен ръст.

Този поглед един век напред показва крайностите на богатството и бедността в градовете, които често са големи, колкото тези между регионите. Макар да знаем, че градовете са местата, където се създават нови работни места и стойност, те са и местата, където се събират бедните хора в търсене на подслон, възможности и услуги.

Важен урок е да не се пренасят идеи за градовете като цяло от един регион в друг. Осло и Лагос няма много общо помежду си, но са градове. Градските центрове в Северна Америка се сблъскаха с предизвикателства след пандемията, с които голяма част от останалия свят не се сблъска.

Пик на човечеството, пик на градовете

Една такава последица: самите градове допринасят за евентуален спад на населението. С урбанизирането им обществата като цяло стават по-богати, а хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца.

Правени са много опити за повишаване на раждаемостта в страни по света, където спадът на населението се ускорява. Те обикновено включват подобряване на здравните грижи по време на бременност и раждане, както и политики за подкрепа на по-големи семейства като отпуск по майчинство, данъчни стимули и грижи за децата. Макар че различните подходи понякога са се оказвали частично успешни, те не са намалили общия спад на населението в по-богатите страни. Вместо това миграцията е била основната форма на растеж на градското население в по-богатите страни.