Доходите нагоре – но доколко? Новият бюджет между обещанията и реалността

Икономистите вече предупреждават: ръстът на заплатите без съответно увеличение на производителността носи риск от нова инфлационна вълна. А тя ще изяде част от онова, което хората очакват като „повече пари“.

Средната пенсия ще достигне 541,20 евро, ръст от 8,5%, а минималната ще се увеличи до 346,87 евро. Доходите на държавните служители също растат – с 10% за администрацията и с по-големи проценти за сектори като образование, здравеопазване и вътрешен ред.

На пръв поглед – добри новини. На втори – сметката започва да натежава. Предвидените 13,4 млрд. евро за пенсии са 11,3% от БВП, а увеличението на осигурителните вноски с два процентни пункта от 2026 г. звучи по-малко като „справедливост“, и повече като „данък стабилност“.

И докато Министерството на финансите твърди, че балансът е запазен, социалните партньори виждат друго. След провала на тристранния съвет, синдикати и работодатели се изправиха един срещу друг в нещо като публичен икономически спаринг.

Пламен Димитров от КНСБ нарече бюджета „компромисен“ и обяви, че в него има повече въпроси, отколкото решения. „ДДС няма да се пипа, за да не се създаде инфлация – добре, но тогава откъде ще дойдат приходите?“, попита той и предложи въвеждане на данък върху финансовите трансакции или свръхпечалбите от хазарта.

От другата страна Румен Радев от АИКБ отговори, че увеличение на осигурителните вноски не е нужно и ще натовари бизнеса в момент, когато и без това растежът е крехък. Работодателите настояват за по-умерена фискална политика и 5% ръст на заплатите във всички бюджетни сектори – равномерно, вместо избирателно.

Междувременно синдикатите припомнят, че доходите в някои министерства и държавни структури изостават драстично. От транспорт и култура до съдебната система – разликите с МВР и отбраната се превръщат в пропаст.

Диалогът между страните – по думите на КТ „Подкрепа“ – е „счупен“. Проектобюджетът е изпратен в последния момент, обсъждането се е свело до формалност, а доверието между институциите и социалните партньори остава в графа „разходи без покритие“.

Политическият ефект обаче е налице – „социален“ бюджет, който звучи добре за общественото мнение, но крие риск от дългосрочни дисбаланси. Правителството демонстрира щедрост, парламентът се клати, а данъкоплатецът се чуди дали обещаното „повече“ няма пак да се превърне в „същото, но по-скъпо“.

В крайна сметка, новият бюджет е тест не само за икономическата устойчивост, а и за способността на властта да устои на популизма. Ръстът на доходите може да се окаже реален само ако бъде подкрепен от реална реформа – не от хвърчащ лист с цифри.

Констанца Илиева