Фалшив приятел на България подари Северна Добруджа на Румъния, за да ни превърне в "Малката Русия"

Така, както през 1833 г. същата Русия подарява Тимошко, а през 1877 г. Пирот на Сърбия, въпреки че са част от българските земи.

Не е изненада, че през 1902 г. големият ни поет и поборник за свободата на Македония Пейо Яворов нарича Русия "джелатина на Македония".

Още тогава български поборници, оцелели в битките за националната ни свобода, наричат Русия не „освободител“, а „поробител“, визирайки драмата с Северна Добруджа. Руската империя предава новосъздаващата се българска държава, за да си осигури излаз на Дунав, а страната ни да бъде превърната в „Малката Русия“, както ни наричал дипломата граф Игнатиев, който и до днес някои българи почитат като голям приятел на страната ни, което всъщност няма нищо общо с истината.

Самият Игнатиев, поддал се на упоритото ухажване от сръбските власти, жалващи се, че не са получили Косово, Скопие, Пирот и Видин, на своя отговорност им дава Ниш, въпреки собственото си признание, че това е чисто български град. Срещу връщането на Южна Бесарабия Румъния получава Северна Добруджа, в която дори румънските статистики след 1878 година признават, че там живеят „шепа румънци“.

Инструкцията на държавния руски канцлер Александър Горчаков е Солун и Одрин да бъдат оставени на турците. Тази заповед Игнатиев се впуска да изпълни по най-бързия начин, загърбвайки всички български интереси. По това време в Одринско българите са около 80% от населението. И до днес се премълчава и друг предателски акт на граф Игнатиев – в Санстефанския договор той отписва от България цели градове в Родопите и Тракия. Днес те, слава Богу, са в пределите на България, където винаги са били и това е българска заслуга, а не руска.

За „компенсация“ Игнатиев включва в Санстефанска България земи, в които мюсюлманите преобладават спрямо българите. Горчаков налага договорът да бъде предварителен (прелиминарен), за да не се дразнят останалите Велики сили. Самите османски делегати не виждат смисъл от преговорите в Сан Стефано – защо да се изготвя договор, който после няма да се спазва или ще бъде променян според интересите на една или друга велика сила, най-вече на Русия.

„Естествено възниква въпросът – след като е ясно, че договорът ще бъде ревизиран, защо изобщо е съставен, при това с ясното съзнание, че той нарушава предварително поети ангажименти? Това пише историкът д-р Владимир Станев и продължава: „Игнатиев  намеква, че с този договор ще се осигури завинаги благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще загубят всякакво влияние сред тях. Тъй като не се очаква фалиралата Османска империя да е в състояние да изплати контрибуции на Русия, той предлага вместо тях трибутът (данъкът) на Княжество България към султана да се изплаща на Русия.

По този начин Северната империя получава сигурни пари, а и ще притежава икономически лостове за влияние в новосъздадената държава“.

В България почти не се говори за тежките заблуди и тъмни сделки зад Санстефанския договор. Това не е случайно, защото Русия е имала висша цел – не толкова да освободи „поробени славяни“, а да си осигури плацдарм и влияние на Балканите чрез нова държава като България, наричана от някои още тогава „Малката Русия“ или „Задунайска губерния“.

Затова е редно да се припомни, че съвсем не всички руски дипломати обаче са възхитени от Санстефанския договор. Руският посланик в Лондон Пьотр Шувалов го нарича „най-голямата глупост” и „фалшиви надежди“.

Санстефанският договор предизвиква остри реакции в Западна Европа. Във Виена виждат в него руски опит да бъде поставена Европа пред свършен факт, както се получава за известно време.

Руската пропаганда и до днес обаче продължава да поддържа убедеността на много българи, че Русия съвсем благородно освобождава България. На това не вярват дори в самата Русия и критиките още в началото на руско-турската война през 1877 г. са, че северната империя търси реванш за поражението си в Кримската война, както и желание за придобиване на нови чужди земи и влияние на Балканите.

Харизването на Северна Добруджа на Румъния от страна на Русия е само един факт в тази посока. Грозен, предателски акт.

През 1940 г. определени външнополитически обстоятелства по време на Втората световна война, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава да започне преговори с България. Българското правителство пише писмо до Хитлер, в което подчертава колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия.

Като краен резултат Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и фактически е възстановена границата, определена от Берлинския договор през 1878 г. След подписването на Крайовския договор румънската власт за 48 часа прогонва от Северна Добруджа по-голямата част от българското население и конфискува и имотите му.

Връщането на Южна Добруджа се счита за един от върховете на българската дипломация и най-вече на цар Борис III. Това става в условията на една жестока война, в която България успява по мирен път да си върне изконна територия, без да се пролее кръв.

И да си спомним, че гр. Тулча, Северна Добруджа роди и отгледа легендарния войвода Стефан Караджа. Много български легенди и обичаи идват от там като важна част от българската история.

Българските историци и политици имат дълг към обществото, защото не са достатъчно настоятелни да бъде променено името на най-голямата военно-въздушна база, която продължава да се нарича "Граф Игнатиев" без никаква логика.