Депутатите ни струват колкото боклука на София

40 млн. лв. годишно отиват за заплати на народните представители

Абсолютният партиен плурализъм, закрепен в чл. 11 на Конституцията, е една от най-скъпоструващите придобивки на българската демокрация. Удоволствието 240 депутати да представляват интересите на избирателите си струва на данъкоплатеца около 85 млн. лева годишно. Законът за политическите партии дава право на държавна субсидия за всички формации, които имат избрани народни представители или поне са получили повече от 1% на парламентарни избори.

Сумата е 2.40 лв. на глас годишно и се изплаща на равни вноски в края на всяко тримесечие. Така 50 млн. лв. се вливат в партийните каси под формата на безвъзмездни депутатски субсидии. Проверка на „Торнадо” установи, че точно толкова от годишния бюджет на Столична община са разпределени за почистването на боклука в София. Отделно почти 40 млн. лв. годишно отиват за възнаграждения на народните избраници и раздутата администрация, представителни разходи, бензин, поддръжка и консумативи.

Целият този финансов поток се излива в парламента директно от данъците на работещите българи. Като се вземат последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт обаче, в момента над 40% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Това означава, че едва 2.15 млн. души (или 28% от населението) имат стабилни доходи. Респективно те поемат цялото данъчно бреме на армията от безработни за издръжката на заетите в бюджетната сфера. При 600 лв. средна заплата у нас годишният данък върху дохода, прибиран от държавата на един работещ, е 720 лв. За издръжката от около 80 млн. лв. на Народното събрание са необходими внасяните данъци от 120 000 души. При дела на реално трудещи се това прави приходите от ДОД на един 350-хиляден град каквито са примерно Варна и Пловдив, изчисляват финансови експерти.

Печална истина е, че България е на първо място в света по размер на партийната субсидия според броя на своето население, коментира пред „Торнадо” ексдепутатът Минчо Христов. Същевременно, за да бъде реформирана спешната медицинска помощ до нормалните европейски стандарти, са необходими около 60 милиона лева. Правителството и парламентът обаче дружно твърдят, че такива средства в хазната няма, въпреки че данъкоплатците всяка година наливат същата сума под формата на субсидии към няколко парламентарни групи – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, "Атака" и Синята коалиция. Пари получават дори непредставените парламентарно партии НДСВ, както и „Лидер” на бизнесмена Христо Ковачки, когото разследват за източването на милиони от ДДС

По време на 40-ото Народно събрание независимият Христов внесе законопроект за отпадане на партийната субсидия и пренасочването й към сферата на здравеопазването. Тогава предложението получи подкрепата на точно четирима народни представители. Само толкова прецениха, че провеждането на партийни конференции и симпозиуми на Канарските или Каймановите острови са по-важни от проблемите на най-затъналия обществен сектор.

Нещо повече - през 2005 година за всеки избран депутат държавата даваше на партиите около 3000 лева. Докато орязваше парите за здравеопазване, същото това Народно събрание увеличи размера на партийната субсидия с повече от 500%, за да придобие тя днешните си фрапиращи размери от 18 000 лева на депутатски калпак месечно. Опозиционните партии на управляващата тогава тройна коалиция въобще не възразиха на колегиалната щедрост. Тук възниква въпросът редно ли е депутати, които са в ръководството на съответните партии и които се облагодетелстват пряко от субсидията, да определят нейния размер. Обичайно европейските ни партньори биха третирали това като  явен конфликт на интереси и откровена корупция

Най-парадоксалното е, че въпросният законопроект все още отлежава в деловодството на парламента и нито един народен избраник не се решава да го изтупа от прахта и да го постави отново на дневен ред. Другата голяма далавера на политическите формации е преотдаването под наем на партийните клубове. Размерът на наема е смешен – стотинки за квадратен метър. Голяма част от тези помещения са превърнати в ресторанти, кафенета, пивници, нощни клубове и фитнес зали, които носят десетки милиони нерегламентирани приходи за партийните ръководства. Най-скандалното е, че същите партийни лидери продължават да твърдят, че прахосването на тези огромни държавни средства гарантира българската демокрация и просперитета на нацията.

Приказките на някои политици, че ако държавата не финансира партиите, те ще бъдат финансирани от мафията, имат дълбоки логически пробойни, смята Христов. На последните парламентарни избори ГЕРБ получи близо 50% от доверието на българите без нито една стотинка държавна субсидия, докато десетките милиони, получени от НДСВ, въобще не помогнаха на партията да прескочи бариерата. Съвсем логичен е въпросът защо формации, останали извън парламента по народната воля, се дотират от данъкоплатците на същия принцип, както и онези, които са спечелили общественото доверие.

Frognews.bg