Марин Райков – „нелегалът“ от РУМНО, когото всички познават

Няма нищо такова. Всичко това е един голям, раздут и пълен с въздух балон – от мен да го знаете. Слушах бившия зам-директор на военното разузнаване и то по операциите, Николай Русатев, в едно неделно предаване по НОВА и истински се дивях на демонстративната липса на обща култура, фрагментарни познания и откровена елементарност в съжденията и изказа, които бликаха от думите му.

Митовете около РУМНО (или РУ-ГЩ, както също може да се срещне в документите) приличат на митовете, които бивши служители сътвориха през годините за ДС – пък професионалисти, пък национални интереси, пък комбинативност и още не знам си какви глупости. Следващата седмица ще напиша тук специален, много подробен и документират текст за тези митове. А сега по темата.  Щом назначиха Марин Райков за служебен премиер веднага написах във Фрогнюз това, което знаех със сигурност – че този човек е секретен сътрудник на РУМНО. Имах сериозни основания за това – знаех, че има документи, които дават непреки доказателства, че през 80-те години този човек е бил проучван и разработван от кадровиците на военното комунистическо разузнаване.

Получих тези документи от Комисията по досиетата и ето какво може да се прочете там.  При по-внимателно разглеждане на строго секретните картони образец №1 става ясно, че те са му заведени от оперативен работник старши лейтенант Лъчезар Стоянов Димитров, помощник –началник при отдел VІІІ отдел на РУ-ГЩ. Този отдел е нелегалното разузнаване в РУ-ГЩ, което означава, че най-вероятно Марин Райков е бил привлечен за сътрудник към него. Ст. лейтенант Лъчезар Димитров подготвя „Предложение за изучаване на Марин Райков Николов“, с вх. № 012038/14.12.1987 г. Предложението е утвърдено от полковник Иван Дойчински, началник на отделение „НИКО“ към най-секретния отдел VIII на РУ-ГЩ. Отделът, който се е занимавал с нелегалното разузнаване, а малцината избрани в това отделение са имали за задача да правят оперативно осигуряване, междинно покриване и други подобни много специфични функции в нелегалното разузнаване. Полк. Иван Дойчински  днес вече е покойник, също както и разработвалият Марин Райков, Лъчезар Здравков и няма как да свидетелствуват, а и от личния си опит съдя, че едва ли биха говорили. Разработваният Марин Райков получава оперативен № 21607. Според добитите данни в тази разработка Марин Райков е роден на 17.12.1960 г. във Вашингтон.

По това време бащата Райко Николов е зам.-резидент на комунистическото външно разузнаване в американската столица с псевдоним „Драгов“. Ето, публикуваме за първи път документ, който доказва това, което досега е единствено твърдение в различни изследвания. Досега за бащата на Марин Райков е имало единствено съмнения, загатвания, намеци, че е бил съпричастен към ПГУ-ДС. Втори документ, факсимиле от който виждате показва, че от април 1951 той е в Париж като кадрови офицер на ПГУ-ДС, с псевдоним „Виноградов“. Да, и досега имаше твърдения в различни изследвания, но никой не беше попаднал на документ, удостоверяващ тези факти. Както сами можете да ес убедите, това е променено.  Нека продължим с резултатите от изучаването на Марин Райков за секретен сътрудник на РУМНО.

Според справката, изготвена от старши лейтенант Лъчезар Димитров, Марин Райков е завършил гимназията към съветското посолство в Белград, СФРЮ през 1979 г. През същата година е приет за студент във ВИИ „Карл Маркс“, специалност „международни отношения“. Завършва висшето си образование през 1984 г., след което отбива редовната си военна служба. В периода септември 1984 – март 1985 г. служи в НШЗО „Хр. Ботев“ в Плевен, а от март 1985 г. до септември 1986 г. е в поделение 72700-А.

Това поделение е в системата на ВКР- вътрешното контраразузнаване, което е Трето управление на Държавна сигурност (това са точните години, в които Марин Райков е бил в казармата, а не както писаха в сайта „Бивол“ 1980-82 г. преди дни). Военното контраразузнаване, или Трето управление на ДС, в поделение на което е служил Марин Райков имаше за основна задача да осигурява политическата лоялност на армията към режима. Статутът на ВКР е описан в „Положение за органите на Военното контраразузнаване“, което е одобрено от Б №34 на Секретариата на ЦК на БКП, където ВКР е описано като политически държавен орган на МВР, който осъществява задачите, поставени от ЦК на БКП и правителството на НРБ по обезпечаването на държавната сигурност във въоръжените сили на НРБ и  изпълнява в армията специални поръчения на ЦК на БКП и правителството на НРБ. (ЦДА, Фонд 1Б, опис 64, а.е. 682 и а.е. 311).

Веднага след уволнението си през есента на 1986 г. Марин Райков започва работа в МВнР, отдел „Балкански страни“. Много особено впечатление прави, че той веднага става дясна ръка на шефа на отдела Любомир Шопов, син на полуграмотния комунистически генерал Григор Шопов, за който писах тук преди няколко седмици. Ето факсимиле на „Паметна бележка“, писана от Марин Райков за срещата на Любомир Шопов с тогавашния турски посланик Йомер Лютем. Самият Любомир Шопов до 1 декември 1989 г. е подполковник, инспектор по строго секретния щат на Първо главно управление-ДС, зашифрован под името Любомир Стоянов Шишманов. След тази дата преминава на отговорна работа /така е написано в заповедта за уволнението му от ДС/ като шеф на отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП до февруари 1990 г. Та ето на този човек Марин Райков става незабавно дясна ръка, още щом е назначен в МВнР. Няколко месеца след това назначение започва и изучаването на Марин Райков от РУМНО. В частта „Оперативни съображения за изучаването“ на Райков старши лейтенант Лъчезар Димитров пише:

„Марин Николов произхожда от прогресивно семейство. Има правилен марксистко-ленински мироглед, солидна теоретична подготовка по специалността си...Служебното му положение като служител в отдел „Балкански страни“ на МВнР му дава възможност за известни контакти с представители на тези страни у нас и за достъп до постъпващите в МВнР информационни материали по тези страни. В перспектива е вероятно излизането на лицето на задгранична работа в балканските или други представляващи интерес за нас страни. Посочените по-горе съображения определят оперативния интерес към лицето.“ В частта „Начини и срокове за изучаване“ ст. лейтенант Димитров от отдел VIII на РУ-ГЩ, най-секретния отдел, „Нелегално разузнаване“, светая светих на комунистическото военно разузнаване, пише:
„Лицето ще бъде изучавано по документи и чрез лични срещи, проведени от ст.лейтенант Димитров. На тези срещи ще бъдат доуточнявани някои данни по изучаването на лицето и добиването на нови такива. Същевременно ще се доизяснят възможностите на Николов за изпълнение на наши задачи.

Специална легенда за провеждане на срещите с М. Николов няма да е необходима, тъй като ст.лейтенант Димитров познава лицето от следването във ВИИ „Карл Маркс. Предложение за вземане на оперативно решение ще бъде изготвено през м.януари 1988 г.“ Това, последното изречение е ключът към всички въпроси оттук нататък. Както и към отговорите. Защо, ако Марин Райков е изучаван, но не е вербуван това нее регистрирано с задължителен документ, който наводчикът трябва да напише и депозира? Защо в документите, които съществуват не е фиксирано ясно отношение какво се случва с разработвания Марин Райков.

Случва се нещо съвсем различно – изведнъж потока от документи, които са фиксирани в делото му секва и .. дотам. Няма отказ за вербовката му, няма и продължение, документално. Комисията по досиетата вече 4-5 години води преписка със служба „Военна информация“ по този и други подобни казуси и развитие няма. „Сектата на зелените чорапи“ мълчи като комунист на разпит. За мен няма никакво съмнение, че Марин Райков е вербуван. Това косвено потвърди бившият зам.-директор по операциите на военното разузнаване Николай Русатев в предаването „Свободна зона“ по ТВ+ с водещ Георги Коритаров преди няколко седмици. Днес същият Русатев се гърчи и чуди къде да се дене, но казаното е факт. Имам основания и свидетелства да смятам, че в един момент Марин Райков става даже кадрови офицер по свръхсекретния щат на РУ-ГЩ ( или РУМНО) и като такъв е бил скрит от шефовете си и един мургав Командир от Драгалевци през 1997 г. Всичко прекрасно, но ако са искали да остане в сянка защо му беше нужно на Росен Плевнелиев да го прави служебен премиер? Това отново показва, че коренът на злото е в Президентството, а негово олицетворение е един седемдесетгодишен старец, Стоимен Стоименов, който Плевнелиев неразумно назначи за свой най-важен съветник – по националната сигурност.

Стоимен Стоименов е бил инструктор в отдел „Национална и социална сигурност“ на ЦК на БКП при ген.полк. Велко Палин, провеждал е и е съблюдавал спазването на тоталитарната политика на БКП в армията. Росен Плевнелиев е бил по това време един от петте войника в командния център на Генералния щаб на БНА, където компания са му правили около четиридесет офицери и генерали там. Цяло чудо ще е, ако се е опазил от зависимости от ВКР, докато е бил в този „мозък“ на комунистическата небългарска армия по това време. Плевнелиев да няма кахъри. Вече знае, че ние не се спираме пред нищо и вече сме в състояние на активно и безкомпромисно разследването на този период от неговия живот. Пуснали сме „кучетата на войната“, така да се каже!

Антон Тодоров

Факсимиле, което за първи път документално доказва,  че от април 1951 бащата Райко Николов е в Париж като кадрови офицер на ПГУ-ДС, с псевдоним „Виноградов“.

Факсимиле, което за първи път документално доказва, бащата Райко Николов е зам.-резидент на комунистическото външно разузнаване в американската столица с псевдоним „Драгов“ в периода октомври 1959 – края на 1961 г.

Факсимиле на „Паметна бележка“, писана от Марин Райков за срещата на Любомир Шопов с тогавашния турски посланик Йомер Лютем.

Картон от делото по разработването на Марин Райков от РУ-ГЩ (РУМНО)

Картон от делото по разработването на Марин Райков от РУ-ГЩ (РУМНО)

Искане Обр. 1до Началник отдел III да се направи проверка по картотеката на агентурата за лицето Марин Райков

Картон от делото по разработването на Марин Райков от РУ-ГЩ (РУМНО)

Ст. лейтенант Лъчезар Димитров подготвя „Предложение за изучаване на Марин Райков Николов“, с вх. № 012038/14.12.1987 г. Предложението е утвърдено от полковник Иван Дойчински, началник на отделение „НИКО“ към най-секретния отдел VIII на РУ-ГЩ.

Ст. лейтенант Лъчезар Димитров подготвя „Предложение за изучаване на Марин Райков Николов“, с вх. № 012038/14.12.1987 г. Предложението е утвърдено от полковник Иван Дойчински, началник на отделение „НИКО“ към най-секретния отдел VIII на РУ-ГЩ.