Борисов зове Европа да се огледа в себе си заради Крим

За мен Бойко Борисов, зад привидно скандални изявления и една нехарактерна за него речева кондиция, отправи най-уникалното предизвикателство-покана към гражданите не само на България, но и на Европа. Предизвикателство-покана за един същински публичен и откровен дебат за ценностите на ЕС и на атлантическата общност.

Зад прозвучалото като шок твърдение-извод на г-н Борисов, че Западът е преглътнал Крим като окупирана от Русия украинска територия, се крие не друго, а един стремеж да бъдат накарани не толкова политиците, колкото гражданите на ЕС, да се замислят дали наистина се случва това. Ако гражданите на ЕС съжителстват съвместно в тази пъстра, мултикултурна, демократична общност на мира, просперитета и международното право, тогава те, чувайки подобен извод, произнесен от министър-председател на страна-членка, би трябвало сами да потърсят отговорност от държавните и правителствените ръководители на своите страни, заради подобен двоен аршин и двойнствен критерии, който Западът прилага към казуса Крим и към руската агресия.

За мен думите на г-н Борисов са един много елегантен призив към европейците, да се замислят каква политика искат да бъде водена от тяхно име. Биха ли допуснали европейците по аналогичен начин, по който руската агресия откъсна суверенна територия от Украйна и я анексира, подобни неща да се случват и на други места. И ако Европа би искала твърдо да се противопостави на подобни нови посегателства, тогава както много в негов стил г-н Борисов привлече вниманието към Минските споразумения и подчерта, че никъде не се споменава Крим. Това би означавало европейците да изискат от своите ръководители темата Крим да бъде поставена там, където бе заложена още в самото начало. Защото Крим беше първопричината за налагане на санкции срещу режима на Путин.

Кризата в Източна Украйна е само второто действие на руската агресия. Когато става дума за обвързване на режима на санкции със спазване на Минското споразумение, както много аргументирано посочи г-н Борисов, това означава отместване на вниманието на международната общност от окупацията на Крим, затварянето на темата с руската агресия в зоната на полуострова и както каза премиерът „преглъщането на руската окупация”, за сметка на обвързване на санкциите с Източна Украйна. Видите ли, ако се спазват Минските споразумения, санкциите ще паднат. И като паднат санкциите какво става с Крим?! Ето го подозрението за негласно договаряне и не произнесен на глас интерес на Запада от това хем Русия да вземе своя Крим, хем да се заговори за мир в зоната на Източна Украйна, хем парите и търговията да вървят като паднат санкциите.

Това е дълбоко неморално и аз приветствам думите на г-н Борисов, защото той, с една държавническа смелост, произнесе нещо, което наистина трябва да се казва. Ако това се каже от анализатор, може да бъде много по-директно, но няма да има същата стойност. Дълбоко впечатлен съм от този демократичен и европейски импулс в изказването на г-н Борисов. С това подсещане към Европа, че тя не само не трябва да мисли за падане за санкциите, а напротив, за засилване на санкциите, докато Русия се махне от окупираната територия, г-н Борисов се нарежда наистина в редицата на евроатлантическите политици.

Другата тема, която направи впечатление в интервюто, това е позицията на г-н Борисов за Закона за гражданската регистрация, внесен от ДПС, който предвиждаше да бъдат върнати насилствено отнетите родни, майчини имена на хора по време възродителния процес, които междувременно са починали, без за могат да си ги възстановят. Думите на Бойко Борисов бяха, че това е една най-елементарна и човешка справедливост и на практика се ангажира да бъде гарант за решаването на този проблем по един хуманен и справедлив човешки начин. Разглеждам това като продължение на тезата на Борисов, заложена в неговото писмо на 29 декември 2014 г., когато той заговори за необходимост от политически диалог от ново качество и от демократично и модерно затваряне на страницата на Възродителния процес.

За мен това са двата най-важни акцента от това интервю. Не мога да ги степенувам по важност по простата причина, че са с различна насоченост. Тезата за Запада, Русия и Крим е ориентирана към дискусия не само в рамките на България, но и по възможност към цялата европейска общност. Докато темата за възстановяване имената на покойниците, жертви на Възродителния процес, е тема с изключително хуманно и демократично българско звучене. Ако този закон бъде приет и Борисов и ГЕРБ подкрепят, това ще бъде акт на съвременното българско общество, който по своята сила и стойност може да бъде приравнен към историческото извинение, произнесено от сръбското правителство за кланетата в Сребреница.


По темите, произтекли от интервюто на банкера Цветан Василев мога да кажа две неща. Първото е свързано със самото интервю. Прочетете внимателно логиката на разговора и ще видите, че наистина по някакви причини много сериозни въпроси, произтичащи от интервюто, не са били поставени. Така например, когато г-н Василев споменава за срещи с лидери на трите основни партии, всеки журналист, който внимава в отговорите, би следвало да попита конкретно за имената на тези лидери, за партиите, които оглавяват, за обстоятелства, време, място и начин на организация на срещи.

Липсата на уточняващи въпроси създава широко място не просто за догадки, а за спекулации. Но такива неща се случват, особено ако човек по някакъв начин е отклонил своето внимание. Темата за персоналните отношения и конфликти, без да бъде изплетена в анализ за състоянието на българските институции, на българската държавност и българското общество, остава да виси със страшната сила на един ужасяващ въпрос. И той е: „Ние в индианско общество ли живеем, на племенни правила ли се подчиняваме или сме държава?”.

За това българските граждани трябва да настояват за цялата истина, защото тази истина не може да бъде произнасяна на парче. За произнасяне на тази истина има възможност да се търси българският съд и институции. Ако те не съумеят да свършат работа, има международно право, Европейски съд, има много други възможности, които ни дава членството н ЕС. По тази причина мисля, че ние деградирали като общество, омерзени и потопени в омерзението като хора, отказали се да мислят със собствените си глави, хора, доверяващи се на своите ръководители не като на интелектуални личности, а като на символи на индиански вождове, нямаме право да се въртим в този модел, който ни доведе до там, че истинските проблеми изобщо не ги забелязваме.

Истинската стойност на това, което ни се казва се подминава. Вижте колко много се бунтуват медии, какъв шум навсякъде възникна заради интригите на личните взаимоотношения и сблъсъци. И никъде, с изключени на вас и на още един сайт, не се появи същината за това, което говори г-н Борисов-темата за Русия и Крим и темата за имената на покойниците, пострадали от Възродителния процес. Не може да сме паднали чак до там, че да сме изгубили дори последното ъгълче, последната гънка на шлейфа или шлифера на нашия морал. Изобщо не можем да се закачим, за да хванем този шлифер.

Георги Коритаров