1 трилион долара за сигурност: Европа ще се нуждае от 25 години, за да замести Америка

Изследване на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), публикувано в четвъртък, показва, че хипотетично изтегляне на САЩ от Европа би оставило страните членки на НАТО на континента уязвими към руска заплаха и изправени пред „тежки избори“ как да запълнят огромните пропуски, пише Politico.

Разходите за замяна „едно към едно“ на американската техника и персонал се оценяват на около 1 трилион долара за период от 25 години. В това число влизат еднократни разходи за придобиване на нова техника между 226 и 344 милиарда долара — в зависимост от качеството на оборудването — както и допълнителни разходи за поддръжка, персонал и логистика.

Най-скъпото перо в списъка е закупуването на 400 тактически бойни самолета, последвани от 20 разрушителя (военноморски кораби) и 24 системи за далекобойна противовъздушна отбрана.

IISS също така изчислява, че в случай на мащабна военна операция за отблъскване на руска атака, разходите за замяна на американския военен персонал (приблизително 128 000 души) ще надхвърлят 12 милиарда долара.

Има и пропуски, които не могат да се измерят с пари

Оценката не включва редица съществени празноти, чиято цена е трудно да бъде изчислена. Сред тях са командване и контрол, координация, космически способности, разузнаване и наблюдение, както и ядрените оръжия.

Европейците също така ще трябва да поемат ключови постове в НАТО, като например позицията на върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) — вторият най-висок военен пост в Алианса. При евентуално оттегляне на САЩ, европейските държави ще трябва да засилят и дипломатическата си координация.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи

Запълването на вакуума, който би оставил след себе си Вашингтон, ще изисква време, дългосрочна политическа воля и мащабни инвестиции.

Но дори при наличието на пълна политическа подкрепа и необходимото финансиране, европейската отбранителна индустрия няма капацитет в краткосрочен план да поеме увеличеното търсене, посочват от IISS. Производителите на оръжие ще се сблъскат с тесни места в снабдителните вериги, липса на квалифицирана работна ръка, както и с регулаторни и финансови ограничения.

В действителност, мечтата за „покупка на европейско“ оборудване, лансирана от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, няма да се реализира скоро. Дори в наземния сектор, където поръчките се увеличават, военноморският и авиационният сектор са силно недофинансирани. В някои области, като ракетна артилерия или ниско-забележими изтребители, купуването на европейско просто не е възможно, защото няма алтернатива на американската технология.

Въпреки всичко, има напредък

Въпреки продължаващата зависимост от американски военни доставчици, има признаци на напредък.

Анализ на института за избрани обществени поръчки между февруари 2022 г. и септември 2024 г. показва, че 52% от стойността на договорите са присъдени на европейски доставчици, в сравнение с 34% за САЩ. Според авторите на доклада тенденцията към „купуване европейско“ ще продължи да се засилва.

Защитата на Европа вече струва повече

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., няколко страни членки на НАТО увеличиха усилията си да постигнат или надхвърлят целта на Алианса за разходи по отбраната от поне 2% от БВП.

Иронично, завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом е допълнителен тласък за идеята за по-самостоятелна европейска отбрана. Изказванията на Тръмп, че САЩ може да изоставят ангажиментите си към НАТО, засилиха съмненията в дългосрочната надеждност на Америка като съюзник. Това прави идеята за „истински европейска отбрана“, защитавана от френския президент Еманюел Макрон, по-реалистична и желана.

Финансовата реалност може да се окаже спирачка

Въпреки това, много правителства в Европа са ограничени от високи нива на публичен дълг, което затруднява дългосрочните инвестиции в отбрана. В страни като Испания и Италия, където социалното напрежение расте на фона на икономически затруднения, се очаква силна обществена съпротива срещу по-високи военни разходи, ако Европа остане сама.