165 години българско училище в Украйна: Болградската гимназия устоява на войната и лъжите

Идеята за създаването му не идва „отгоре“, а се ражда сред обикновените хора – българските заселници в Бесарабия, които със собствени средства, труд и воля изграждат училище, в което езикът, духът и паметта на българщината да бъдат живи. На 1 май 1859 г. училището отваря врати, а звукът на българската реч отеква в класните стаи. Сава Радулов става първият директор, а преподавателите са донесли знание и вдъхновение от самата България.

През следващите десетилетия училището преминава през редица промени – исторически трусове, административни трансформации, нови имена и форми – но никога не губи своята роля на средище на българската култура и образование. От 2007 г. е известно като Специализирано общообразователно училище-интернат „Болградска гимназия Г. С. Раковски“ – име, което още по-силно свързва миналото с идеалите на националното Възраждане.

Така 28 юни остава дата, в която далеч от родината, в чужда земя, българският дух намира дом – в класната стая, сред учебниците, в очите на будните ученици.

През септември 2024 г. ФрогНюз посетихме Болградска гимназия „Г. С. Раковски“. Руската пропаганда казва: „Украйна забранява изучаването на български език, българите са репресирани“. А фактите – в програмата на Международния фестивал за етнографско кино „ОКО“ – български филми. Докато се разхождаш в Болград, виждаш българско неделно училище „Родолюбие“. Малко по-надолу – Болградската гимназия „Георги С. Раковски“.

Говорихме с учениците в коридора на гимназията. От едната страна на стената видяхме символите на България, от другата – на Украйна. Недалеч от текста на химна на България са видими знаците на войната на Русия срещу Украйна. От стената ни гледат герои на Украйна, паднали в защита на страната. Още няколко стъпки встрани виждаме портрет на герой на България – Георги Стойков Раковски.

Разглеждаме и музейната експозиция на гимназията – различни етнографски артефакти от бесарабски села. Всяко село тук е различно, има различни традиции, така че предметите по-скоро представляват целия район.

В отделна зала са събрани артефакти, свързани с историята на училището, на Бесарабия, на България. Четем и едно ученическо есе – „Болградската гимназия – извор на родолюбие“.

Пак в тази зала откриваме грамота от правителството на Украйна, връчена на гимназията с благодарност за усилията ѝ в популяризирането на българската култура. Украйна благодари на Болградската гимназия, която носи името на български герой, че популяризира българската култура. С подпис и печат – документирано.

Освен за училището, говорим и за българския език. Разказват ни лични истории. В края на 80-те години на миналия век например по телевизията излъчили българска седянка с ученици от училището. В ефир прозвучала българска реч. Бабите на учениците, вместо да се зарадват, страшно се притеснили – искрено вярвали, че комунистическата власт всеки момент ще почука на вратите им и ще прибере и децата, и родителите им. Говоренето на български тогава било „до входната врата“, извън нея – само на руски. Дори да имаш акцент тогава било срамно и страшно. Чак когато Украйна извоювала независимостта си, започнали спокойно да говорят на български, да демонстрират, че са българи – смело и с гордост.

ФрогНюз