Разминаването в датите не е ново. Още десетилетия след смъртта на Левски неговите наследници търсят отговор на въпроса кога точно се е родил. Пред Нова телевизия проф. Христо Матанов посочи, че 1837 г. е утвърдена след семеен съвет, проведен 21 години след гибелта на Апостола. Постепенно тази дата влиза в историческите изследвания, учебниците и официалните чествания, а с времето се превръща в общоприета.
Нови анализи на архивни документи обаче поставят под съмнение тази версия. През 2021 г. историци изследват османски регистър, който според тях показва, че през 1837 г. Васил Кунчев не е живял в бащиния си дом в Карлово. В документа са записани двама братя – Въльо и Иван, като според данните Иван Кунчев по това време все още няма синове. Изследователите посочват, че тогава вероятно е била родена само дъщеря му Яна, която е по-голяма от бъдещия Апостол.
Според друга хронология ключови са сведенията от по-късни години. В записките се посочва, че през 1844 г. Васил е бил на 4 години, което насочва към 1840 г. като по-вероятна година на раждането му.
За историците спорът не е просто въпрос на цифра, а на точност към националната памет. Според проф. Пламен Павлов, когато става дума за най-голямата фигура в българското националноосвободително движение, е важно да се посочват фактите възможно най-прецизно.
В същото време проф. Христо Матанов отбелязва, че величието на Васил Левски не зависи от конкретната година на неговото раждане. Неговото значение се определя от делото му – изграждането на революционна мрежа, идеите за свободна България и за общество, основано на равенство и справедливост.
Независимо дали историците ще приемат 1837 или 1840 г., за поколения българи Васил Левски остава символ на борбата за свобода и национален идеал. Делата и заветите му продължават да бъдат част от историческата памет, а спорът за рождената му дата не променя мястото му в българската история.
