20 август 1968: Съветските танкове потъпкват Пражката пролет

Просъветски комунисти завземат властта в демократичното правителство на Чехословакия през 1948 г. Съветският лидер Йосиф Сталин налага волята си върху чехословашките комунистически ръководители и страната се управлява като сталинистка държава до 1964 г., когато започва постепенна тенденция към либерализация.

Въпреки това, скромните икономически реформи не са достатъчни за много чехословашки граждани и от 1966 г. студенти и интелектуалци започват да настояват за промени в образованието и за край на цензурата. Проблемите на първия секретар Антонин Новотни се задълбочават и заради опозицията от словашките лидери, сред които Александър Дубчек и Густав Хусак, които обвиняват централното правителство, че е доминирано от чехи.

През януари 1968 г. Новотни е заменен на поста първи секретар от Александър Дубчек, който е избран единодушно от Централния комитет на Чехословакия. За да укрепи властовата си база, Дубчек се обръща към обществеността с призив да подкрепи предложените от него реформи. Отговорът е огромен и чешки и словашки реформатори поемат контрола върху комунистическото ръководство.

През април новото ръководство представя своя „Програма за действие“, обещаваща демократични избори, по-голяма автономия за Словакия, свобода на словото и религията, премахване на цензурата, край на ограниченията за пътуване, както и значителни индустриални и земеделски реформи. Дубчек заявява, че предлага „социализъм с човешко лице“.

Чехословашката общественост приветства реформите с радост и дълго стагниралата национална култура на страната започва да разцъфтява по време на т.нар. Пражка пролет. В края на юни е публикувана популярна петиция, наречена „Две хиляди думи“, която призовава за още по-бърз напредък към пълна демокрация. Съветският съюз и неговите сателити Полша и Източна Германия са обезпокоени от това, което изглежда като предстоящ колапс на комунизма в Чехословакия.

Съветският лидер Леонид Брежнев предупреждава Дубчек да спре реформите си, но чехословашкият лидер, окуражен от популярността си, пренебрегва прикритите заплахи. Дубчек отказва да присъства на специална среща на държавите от Варшавския договор през юли, но на 2 август се съгласява да се срещне с Брежнев в словашкия град Черни. На следващия ден представители на комунистическите партии от Източна Европа се срещат в словашката столица Братислава и е издадено комюнике, което предполага, че натискът върху Чехословакия ще бъде намален в замяна на по-строг контрол върху пресата.

Въпреки това, през нощта на 20 август близо 200 000 съветски, източногермански, полски, унгарски и български войници нахлуват в Чехословакия при най-голямото разполагане на военни сили в Европа след края на Втората световна война. Въоръжената съпротива срещу нахлуването е минимална, но протестиращи веднага излизат по улиците, събаряйки пътни знаци в опит да объркат нашествениците. В Прага войници от Варшавския договор се насочват да завземат телевизионни и радиостанции.

В „Радио Прага“ журналистите отказват да се предадат и около 20 души са убити, преди станцията да бъде превзета. Други станции минават в нелегалност и успяват да излъчват няколко дни, преди местоположението им да бъде разкрито.

Дубчек и други правителствени ръководители са задържани и отведени в Москва. Междувременно по улиците продължават масови демонстрации и над 100 протестиращи са застреляни от войници на Варшавския договор. Много чужди държави, включително Китай, Югославия и Румъния, осъждат нахлуването, но не е предприето никакво значимо международно действие. Голяма част от интелектуалния и бизнес елит на Чехословакия масово бяга на Запад.

На 27 август Дубчек се връща в Прага и в емоционално обръщение обявява, че се е съгласил да ограничи реформите си. Крайни комунисти заемат позиции в правителството му и Дубчек е принуден постепенно да уволнява своите прогресивни сътрудници. Той става все по-изолиран както от обществеността, така и от правителството си. След антисоветски бунтове през април 1969 г. той е отстранен като първи секретар и заменен от Густав Хусак – „реалист“, готов да работи със съветите. По-късно Дубчек е изключен от Комунистическата партия и назначен за горски инспектор в Братислава.

През 1989 г., когато комунистическите правителства рухват в цяла Източна Европа, Прага отново става сцена на демонстрации за демократична реформа. През декември 1989 г. правителството на Густав Хусак отстъпва пред исканията за многопарламентарен парламент. Хусак подава оставка и за пръв път от близо две десетилетия Дубчек се връща в политиката като председател на новия парламент, който впоследствие избира драматурга и бивш дисидент Вацлав Хавел за президент на Чехословакия. Хавел, станал известен по време на Пражката пролет, след съветската репресия е със забранени пиесите и конфискуван паспорт.