За 20 години е пуснат само един язовир за питейно водоснабдяване

По думите му проблемите са много и са комплексни. Един от традиционните проблеми е, че при всяко засушаване започваме да разработваме отново програми, стратегии и след първата по-влажна година ги забравяме и спира тяхната реализация, подчерта той и посочи коя е първата посока, на която трябва да се обърне сериозно внимание:

„Един от проблемите, който трябва да влезе в тези програми, които тепърва ще се разработят, е довършването на започнатите преди години и изоставени язовирни стени за питейно водоснабдяване. Това са язовирите "Кюстендил", "Черни Осъм" (за водоснабдяването на Ловеч и Плевен), "Нейковци" (за водоснабдяването на Трявна) и много други, които са започнати през 1978 – 1979 г. и към 2001 г. са спрени и изоставени изобщо.

Държавата „не може да намери средства“, защото става дума за 100-200 млн. лв. тези съоръжения да бъдат завършени. Пречиствателната станция за питейни води на Сливен е изградена на 90% и 10 години стои замразена и изоставена. … Към всички тези язовири има и пречиствателни станции за питейни води“.

В тези населени места, включително по Южното Черноморие, където са проектирани два язовира - единият е започнат да се строи и е изоставен, са зони в страната, в които всеки момент може да избухне такава водна криза, каквато има в Перник, посочи водният експерт в интервю за предаването „Преди всички“.

Втората основна задача, според него, е работа по загубите на вода във водоснабдителните системи. Лично той е изготвил методика в МРРБ за допустимите загуби на вода, която е приета, но не е сведена до вниманието на повече от половината от ВиК управителите.

Никифоров определи мерките, предприемани в Перник във връзка с водната криза, като правилни. Той е категоричен, че в краткосрочен план трудно би могло да се намерят нови водоизточници, които досега да не са проучени. Според него ако за язовир „Студена“ бяха взети мерки навреме, водната криза щеше да е незабележима.