20 точки от Вашингтон, които преначертават войната: Какво искат САЩ от Украйна

Фронтът буксува, дипломатите ускоряват

След месеци на атаки руските сили не успяват да пробият укрепената линия Покровск–Мирноград, която продължава да абсорбира значителен военен ресурс. Макар Москва да отчита тактически успехи на отделни направления, фронтът остава относително стабилен. Именно тази пауза Вашингтон се опитва да превърне в дипломатическа рамка, която да „замрази“ линиите чрез нов формат.

Какво предлага планът

В четирите изпратени документа САЩ предлагат модел, който включва:

* признаване от страна на Украйна на фактическия руски контрол върху Крим и част от Донбас;
* превръщане на голяма част от Донецка област в демилитаризирана зона;
* замразяване на фронтовата линия в Херсон и Запорожие;
* предаване на Запорожката АЕЦ под „нов собственик“ – вероятно американски консорциум – като половината от електропроизводството остава за Украйна.

Формулировките са по-мъгляви от предишния 28-точков план, но резултатът за Киев е същият: значителни териториални компромиси, които Москва би представила като дипломатическа победа.

Зеленски сменя тона

В последните си публични изяви Володимир Зеленски призна, че Украйна няма ресурс да си върне Крим „в момента“ и че НАТО не е готово да приеме страната. Президентът заговори и за възможни избори при осигурена безопасност, както и за „енергийно примирие“ през зимата. Тези изявления бяха тълкувани като опит да се отвори дипломатически прозорец без официален отказ от ключови цели.

Според Зеленски планът предвижда и създаване на свободна икономическа зона в част от Донбас, от която Украйна трябва да се изтегли – макар че остава напълно неясно кой би управлявал тази зона.

Тръмп влиза в конфронтация с Европа

Още напрежение внесе признанието на Тръмп, че е разменил „доста силни думи“ с лидерите на Франция, Германия и Великобритания. Европейските столици са обезпокоени и от американския план да се използват около 200 млрд. долара замразени руски активи за проекти в Украйна – както и от идеята за „контролирана реинтеграция“ на Русия в световната икономика.

Според документи, цитирани от The Wall Street Journal, визията включва американски инвестиции в стратегически руски сектори – от редкоземни метали до арктическата енергетика – и постепенно възстановяване на руските енергийни доставки за Европа.

В Париж и Берлин това звучи като déjà vu, което никой не иска да преживява.

Европа търси собствена траектория

ЕС се стреми да избегне нова енергийна зависимост и да не легитимира завзетите територии. Затова Брюксел се опитва да се позиционира като контрапункт на американския подход. Мирното споразумение, предупреждават дипломати, не може да бъде наложено на Киев.

Украйна – между три натиска

Зеленски балансира между:

* вътрешния натиск и обществените очаквания;
* американската стратегия за ускорен политически процес;
* европейските опасения от геополитически капани.

В същото време планът съдържа и клаузи за недопускане на разполагане на натовски войски в Украйна след войната – което поставя под въпрос възможността за международни мироопазващи сили.

Дипломатическата маса измества фронтовата линия

Войната днес се решава по-малко в окопите и все повече в кабинетите на Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж, Лондон и Москва. А разминаването между американската и европейската визия за следвоенната архитектура на сигурността може да определи стратегическия баланс на континента за десетилетия напред.