От 2021 г. изборите в България са ни стрували 950 млн. лв.

От началото на 2021 г. страната е белязана от политическа нестабилност, в резултат на която се проведоха шест парламентарни избора. На прага на седмата кампания (шеста предсрочна) за Народно събрание ще представим колко струваха предизборните надпревари на основните формации, които имаха представители в 45-ия до 50-ия парламент.

Данните показват, че за всяка последваща кампания партиите са намалявали разходите си. Така вложенията, направени от 31-те формации, регистрирани за участие в кампанията за парламентарните избори на 9-и юни тази година, възлизат на 5.65 млн.лв. В сравнение с направените разходи в кампанията за изборите през април 2021 г., партиите са отделили почти 2 пъти по-малко средства (като тогава в надпреварата участие са взели общо 30 формации).

Справка за разходите за кампаниите от април 2021 г. до юни 2024 г. включително:

              Източник: Институт за развитие на публичната среда 

В началото на август Сметната палата публикува отчетите на всички партии и коалиции, участвали в парламентарните избори на 9-и юни, 2024 г. От тях стана ясно, че формациите са изразходвали общо 5 654 515 лв., за да организират и проведат кампаниите си.

А за какво са похарчени най-много средства в шесте парламентарни кампании в последните години? Медиите ли са основото разходно перо за партиите? Отговори на тези и други въпроси, свързани с предизборните финанси, представяме в настоящата публикация на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС).

Разходите на партиите в кампаниите

Данните от подадените пред Сметната палата отчети на всички формации, участвали в кампаниите в периода април 2021 г. – юни 2024 г., показват, че разходите, които те са направили, възлизат на общо 45 332 100 лв.

Във всяка една от шестте кампании най-много партийни ресурси се насочват към медиите. Отразяването на кандидатите и техните послания обикновено представлява около 70% от всички разходи в кампанията. Общата сума, отделена за партийна реклама, която партиите са платили на доставчиците на медийни услуги, е в размер на 31.77 млн. лв. От тях почти 4.2 млн. лв. са от медийни пакети – държавна помощ в полза на малки и нови политически формации, които не получават партийна субсидия. С тази подкрепа се цели техните послания да достигнат до повече потенциални гласоподаватели.

                Източник: Институт за развитие на публичната среда 

Далеч след медийните разходи са тези за масови прояви и агитационни материали – 5.935 млн. лв. (или едва 13 %). Това в известна степен се дължи на тенденцията от последните години формациите да залагат все повече на рекламата на посланията си в медиите за сметка на срещите по места с избиратели. Така наблюдаваме все по-ограничен пряк контакт между кандидатите и потенциалните избиратели. Можем да допуснем, че ПР формите и материали, които са форма на еднопосочна комуникация, са и по-комфортни за партиите. В последните години наблюдаваме и изместването на политическите кампании на полето на социалните мрежи. Предимството им е, че осигуряват директен достъп до голям кръг от потенциални избиратели без необходимост за заплащане на медийно време и без журналисти, които да задават въпроси. Цената за подобна реклама е значително по-ниска в сравнение с тази в традиционните медии, а съобщенията могат лесно, бързо и многократно да достигат хиляди потребители, таргетирани целенасочено от партиите.

Разходите на основните формации в последните шест парламента Постоянно присъствие във всеки парламент след изборите през април 2021 г. имат формациите ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС.

„Възраждане“ има излъчени представители в четири от шесте парламента за същия период. Партията успява да излъчи за първи път депутати през ноември 2021 г., когато получава 4.86% от подадените гласове.

„Има такъв народ“ имат представители в пет от шестте парламента след април 2021 г., като не успяват да преминат бариерата от 4% в изборите през октомври 2022 г.

В навечерието на седмите парламентарни избори в последните четири години, представяме разходите на изброените по-горе формации:

               Източник: Институт за развитие на публичната среда 

В графиката не е включена настоящата коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). В състава ѝ влизат формации, които са се явявали повече от един път самостоятелно на изборите в периода 2021 – 2024 г. Така след трите избора през 2021 г. и тези от октомври 2022 г. коалицията „Демократична България“ получи представителство в последвалите парламенти. През ноември 2021 г. в поредната предсрочна предизборна кампания се включва и „Продължаваме Промяната“. Тя се явява самостоятелно и на изборите от октомври 2022 г. А коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ бе съставена за парламентарните избори през април 2023 г. (като от нея в изборите след април 2023 г. излязоха част от по-малките коалиционни партньори).

В четирите кампании, в които коалиция „Демократична България“ се явява самостоятелно, тя отчита разходи в размер на 5.16 млн. лв. В най-голяма степен те са били за медийно отразяване – 3.47 млн. лв.

Двете кампании, в които „Продължаваме Промяната“ участва самостоятелно, са стрували на формацията 4.48 млн. лв., от които малко над 70% са отишли за медийно отразяване на кандидатите.

За изборите през април 2023 г. и юни 2024 г. коалицията ПП-ДБ инвестира общо 3.78 млн. лв. За партийните разходи накратко За провеждането на шестте парламентарни кампании участниците са отделили малко над 45 млн. лв. Почти ⅔-ти от тях (31 031 000 лв.) са разходите, направени от парламентарно представените формации от 2021 г. насам. Техните отчети пък показват, че основен източник на финансиране е партийната субсидия.

Каква е била ефективността на направените разходи в последните 4 години е въпрос, който партийните централи трябва сериозно да си зададат в навечерието на поредните предсрочни избори. Предстои да разберем какви приоритети ще представят формациите в рамките на кампанията, как ще достигнат до симпатизантите си и ще предложат ли решения на належащи за обществото ни проблеми, които да върнат избирателите пред урните.