Студентското движение заяви, че протестите ще продължат, докато институциите не дадат отговор на въпроса кой носи отговорност за инцидента. Демонстрантите настояват за пълно изясняване на обстоятелствата около срутването и за търсене на отговорност от всички, които са допуснали нарушения.
Студентите вече заявиха и готовност да участват в избори, независимо кога бъдат насрочени. Темата придоби допълнителна политическа тежест, след като президентът Александър Вучич обяви, че ще подаде оставка и ще бъдат организирани предсрочни парламентарни и президентски избори. До момента обаче не са предприети конкретни действия в тази посока.
Трагедията, която промени Сърбия
На 1 ноември 2024 г. в 11:52 часа бетонната козирка на основната железопътна гара в Нови Сад се срути внезапно върху хората пред сградата. При инцидента първоначално загинаха 14 души, а други двама починаха по-късно от тежките си наранявания. Така общият брой на жертвите достигна 16.
Гарата е построена през 1964 г., а между 2021 и средата на 2024 г. беше извършена мащабна реконструкция с участието на китайски консорциум в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Сградата беше официално открита отново малко преди трагедията.
След срутването първоначалната версия на властите беше, че козирката не е била част от ремонтните дейности. По-късно експерти, архитекти и материали, разпространени в публичното пространство, показаха, че по конструкцията са извършвани работи, включително поставяне на допълнителни стъклени и метални елементи.
Експертизите посочиха сериозна корозия на стоманените обтегачи и натрупване на вода, свързани с дългогодишно износване на конструкцията. Според разследванията допълнителното натоварване от извършените дейности е допринесло за срутването.
Случаят предизвика остро обществено недоволство и заради липсата на прозрачност около реконструкцията. Договорите с изпълнителите и пълната документация по проекта не бяха публично достъпни, което допълнително засили подозренията за нередности и корупция.
Трагедията се превърна в повратна точка за Сърбия. От първоначална реакция срещу предполагаемото нехайство около конкретен инфраструктурен обект недоволството прерасна в най-мащабната протестна вълна в страната от години насам. Студенти и ученици започнаха блокади и редовни демонстрации, а сред основните символи на движението се утвърди акцията „Zastani, Srbijo“ („Спри, Сърбия“). В 11:52 часа протестиращите периодично спират движението за 16 минути, за да почетат загиналите.
Постепенно исканията се разшириха – освен оставки и наказателна отговорност те включиха пълна прозрачност по инфраструктурните проекти, разкриване на договори, борба с корупцията и провеждане на предсрочни избори.
Протестите доведоха и до политически последствия. Министърът на строителството Горан Весич подаде оставка, но впоследствие обвиненията срещу него бяха свалени поради липса на достатъчно доказателства. Междувременно протестното движение продължи, като беше белязано от университетски блокади, масови шествия, арести на студенти и обвинения за прекомерна употреба на сила от страна на органите на реда.
22 месеца след трагедията въпросът за отговорността за срутването на гарата остава в центъра на общественото напрежение, а протестиращите показват, че няма да оставят случаят да бъде забравен.
