238 млн. лв. по спешност: правителството лепи стари пукнатини в жп строителството

Средствата ще бъдат използвани за раздвижване на блокирани проекти, страдащи от забавяния заради инфлационния натиск и недостиг на оборотни средства при изпълнителите.
Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов подчерта, че проблемът с недофинансираните договори датира още от 2021 г., като досега държавата не е намерила механизъм да го реши, съобщава БНР.
По думите му, някои от строителите са стигнали до ръба на фалит, след като драстичният ръст в цените на материали и горива след 2021 г. не е бил отчетен в първоначално сключените договори. Затова сега се прилага механизъм за индексация на цените, който трябва да възстанови баланса и да гарантира продължаване на работата.
Европейски измерения и очаквания
Част от финансираните проекти попадат под обхвата на европейската транспортна мрежа TEN-T и ще получат съфинансиране от ЕС. Очаква се освен националната добавена стойност за икономиката, модернизацията на жп инфраструктурата да подобри и екологичния профил на транспорта, като насърчи прехвърляне на товаропотоци от пътищата към релсите.
Според транспортни експерти, навременното усвояване на средствата е от критично значение не само за реализацията на проектите, но и за запазването на европейското финансиране по многогодишната финансова рамка 2021–2027.
Забавено финансиране – спасителен пояс или пожарогасене?
Отпускането на 238 млн. лева за индексиране на договори в жп сектора е закъснял, но наложителен ход. В ситуация, в която изпълнители реално не могат да довършат проекти заради драстичния ръст в цените на материали и енергия от последните години, държавата най-сетне призна, че замразените цени от стари договори са невъзможни за поддържане.
И все пак, тук не става дума за нова инвестиция, а за „спасяване“ на вече започнати, но изоставащи строежи. Проекти като Елин Пелин – Костенец или Пловдив – Бургас са не просто регионални линии – те са част от бъдещата свързаност на България с ЕС. А бавенето им подкопава не само икономиката, но и доверието в способността на страната да усвоява европейски средства ефективно.
Следващата стъпка трябва да е ясна: актуализация на механизма за индексация, по-строг контрол върху напредъка и прозрачност при разпределението на ресурсите. Защото парите вече са дадени – остава въпросът дали този път ще има резултат.
ФрогНюз
Моля, подкрепете ни.





