24 години след 9/11: „Черен лебед“ в световната история

В четвъртък в Съединените щати ще се проведат редица събития, с които ще бъде отбелязана 24-ата годишнина от атентатите на 11 септември 2001 г.

На този ден терористи-самоубийци отвлякоха пътнически самолети и ги разбиха в две небостъргачни сгради в Ню Йорк, като убиха хиляди хора. Събитията имаха дълбоки последици по целия свят, пише BBC.

Кои сгради бяха атакувани?

Четири самолета, летящи над източната част на САЩ, бяха превзети едновременно от малки групи терористи. Те бяха използвани като гигантски управляеми ракети, за да ударят емблематични сгради в Ню Йорк и Вашингтон.

Два самолета се врязаха в Кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, като вторият удари едва 17 минути след първия. Сградите избухнаха в пламъци, хиляди хора останаха блокирани на горните етажи, а градът бе обгърнат в дим. За по-малко от два часа и двете 110-етажни кули се срутиха в огромни облаци прах.

Третият самолет се вряза в западното крило на Пентагона – щабквартирата на американската армия, разположена близо до столицата Вашингтон.

Четвъртият самолет падна в поле в Пенсилвания, след като пътниците се опитаха да отвърнат. Смята се, че похитителите са целели сградата на Капитолия във Вашингтон.

Колко хора загинаха?

Общо 2977 души (без 19-те терористи) загубиха живота си, като повечето жертви бяха в Ню Йорк:

- Всички 246 пътници и екипажи на четирите самолета загинаха.
- В Кулите близнаци живота си загубиха 2606 души – на място или по-късно от раните си.
- В Пентагона бяха убити 125 души.

Най-младата жертва беше двегодишната Кристин Лий Хансън, а най-възрастната – 82-годишният Робърт Нортън. И двамата бяха пътници в самолетите.

Когато първият самолет удари, в кулите имаше приблизително 17 400 души. Никой не оцеля над зоната на удара в Северната кула, но 18 души успяха да избягат от Южната кула над мястото на удара.

Сред жертвите имаше граждани на 77 държави. Ню Йорк загуби 441 спасители. Хиляди други бяха ранени или по-късно се разболяха от болести, свързани с токсичните отпадъци при разчистването на руините.

Кои бяха нападателите?

Атаките бяха планирани от ислямистката екстремистка мрежа „Ал Кайда“, базирана в Афганистан.

Ръководена от Осама бин Ладен, организацията обвиняваше САЩ и съюзниците им за конфликти в мюсюлманския свят. Смята се, че планът е бил разработен от Халид Шейх Мохамед, който набирал пилотите, част от които преминали обучение в САЩ.

Общо 19 души извършиха отвличанията – три групи по петима и една от четирима (в самолета, който падна в Пенсилвания). Петнадесет от тях бяха саудитци като бин Ладен, двама бяха от Обединените арабски емирства, един от Египет и един от Ливан.

Как реагираха САЩ?

По-малко от месец след атентатите тогавашният президент Джордж Буш започна инвазия в Афганистан, подкрепена от международна коалиция, с цел унищожаването на „Ал Кайда“ и залавянето на бин Ладен.

Едва през 2011 г. американски войници успяха да открият и убият бин Ладен в съседен Пакистан. Халид Шейх Мохамед бе арестуван по-рано – през 2003 г. в Пакистан.

Днес „Ал Кайда“ продължава да съществува. Най-силно присъствие има в Субсахарска Африка, но и сега поддържа свои членове в Афганистан. Американските войски се изтеглиха оттам през 2022 г., което подхрани опасения, че мрежата може да се възроди.

Кой е Халид Шейх Мохамед и какво се случи с него?

Роден в Кувейт, той учил инженерство в САЩ, преди да се включи във военни действия в Афганистан през 80-те години. Още преди 11 септември ФБР го издирваше заради други бомбени нападения и осуетени атаки.

След ареста си през 2003 г. прекарва три години в тайни затвори на ЦРУ, където е подложен на жестоки разпити, преди да бъде преместен в базата на ВМС на САЩ в Гуантанамо, Куба. Там остава и досега.

Военен съд на базата повече от десетилетие обсъжда как и дали да бъде изправен на процес за ролята си в 9/11, като съществуват съмнения, че изтезанията под американски надзор подкопават доказателствата срещу него.

През януари 2025 г. се очакваше той и още двама обвиняеми – Уалид бин Аташ и Мустафа ал-Хаусауи – да признаят вината си, за да избегнат смъртната присъда и вместо това да получат доживотен затвор без право на помилване.

Но ден преди изслушването федерален апелативен съд спря процеса, след като американското правителство поиска сделката да бъде отхвърлена, твърдейки, че тя би причинила „непоправими“ щети. През юли съдът официално отхвърли споразумението. Бъдещето на делото остава неясно.

Какво е наследството на 11 септември?

В годините след атентатите мерките за авиационна сигурност по целия свят бяха значително затегнати.

В САЩ беше създадена Администрацията за транспортна сигурност (TSA), за да засили контрола по летищата и в самолетите.

Разчистването на „Кота нула“ – мястото на разрушените кули – отне повече от осем месеца. Днес там се намират мемориал и музей, а нови сгради са издигнати върху терена с различен дизайн.

Централната нова сграда – One World Trade Center, известна и като „Кулата на свободата“, е висока 541 метра и надминава оригиналната Северна кула, която беше 417 метра.

Възстановяването на Пентагона приключи за по-малко от година, а служителите се върнаха по офисите още през август 2002 г.

Черен лебед

Атаките от 11 септември 2001 г. са едно от най-ярките проявления на феномена, който философът и финансист Насим Николъс Талеб нарича „черен лебед“ – рядко и трудно предвидимо събитие с огромни и дълготрайни последици.

Неочакваното: Въпреки че американските служби за сигурност са разполагали с отделни сигнали за терористична заплаха, почти никой не е могъл да си представи сценарий, в който пътнически самолети се превръщат в оръжие за масово убийство. Самото мащабиране на плана – четири едновременни отвличания – превръща атаките в непредвидим удар.

Последиците: Веднага след атентатите светът се промени: започна войната в Афганистан, последвана от войната в Ирак; международната политика се насочи към глобалната борба с тероризма; сигурността на летищата и границите бе преосмислена от основи. Атентатите отключиха верига от геополитически процеси, които продължават да влияят и днес.

Обратната ретроспекция: Както при всеки „черен лебед“, след събитието започнаха да излизат наяве множество пропуски и предупредителни знаци, които изглеждат очевидни в ретроспекция. Но именно тяхната пренебрегнатост показва колко трудно е било да се предвиди подобна атака предварително.

Историческото значение: 11 септември не е просто трагедия с почти 3000 жертви. Той е повратна точка, която оформи новата епоха на XXI век. В този смисъл 9/11 се превърна в глобален „черен лебед“, чието ехо продължава да пренарежда международните отношения, обществата и начина, по който възприемаме сигурността.

Днес, 24 години по-късно, 9/11 продължава да се помни като момент, който раздели историята на „преди“ и „след“.