Според социологическите проучвания AfD получава около 40% подкрепа. Подобен резултат би позволил на партията да управлява без коалиционен партньор и би поставил под сериозен натиск т.нар. „защитна стена“ на традиционните партии срещу сътрудничество с крайната десница.
Начело на листата на AfD е 35-годишният Улрих Зигмунд. При победа с абсолютно мнозинство той би станал най-младият министър-председател на германска провинция.
Християндемократическият съюз (ХДС), който в момента управлява Саксония-Анхалт в трипартийна коалиция, се очаква да остане на второ място. AfD се възползва от недоволството от федералното правителство на канцлера Фридрих Мерц и от натрупаното разочарование сред избирателите в източната част на Германия.
Дали крайнодясната партия действително ще достигне необходимото мнозинство ще зависи до голяма степен и от резултатите на левите формации. „Левицата“, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Зелените“ трябва да преминат 5-процентната бариера, за да получат места в местния парламент. Ако някоя от тях остане под прага, разпределението на мандатите може да улесни пътя на AfD към абсолютно мнозинство.
Водещата позиция на AfD е особено значима и заради отношението на германските служби за сигурност. Регионалната структура на партията в Саксония-Анхалт е под наблюдение заради определяните от службите като „потвърдени екстремистки“ възгледи.
Програмата на партията включва мерки за ускоряване на депортациите, възстановяване на училищния обмен с Русия, отделни класове за деца на търсещи убежище и забрана на знамената на ЛГБТИ+ общността в училищата.
Победа с абсолютно мнозинство би имала значение далеч отвъд Саксония-Анхалт. AfD вече се представя силно в националните проучвания, а следващите федерални избори са насрочени за 2029 г.
Резултатът в провинцията може да се превърне в сериозен политически проблем за Мерц, който преди време заяви, че иска да намали наполовина подкрепата за AfD. Ако партията успее да вземе властта самостоятелно в Саксония-Анхалт, това би било знак, че крайната десница не само разширява влиянието си, но започва да променя и самата политическа карта на Германия.
