До 40% по-ниски такси за студенти в платена форма

Съгласно приетите разпоредби, студентите, които са записани в платена форма на обучение до учебната 2024/2025 г. включително, ще заплащат такси, които не могат да се увеличат с повече от 20% спрямо размера за същата учебна година. Това ограничение обаче не важи за студентите, които ще се запишат след тази дата. Този подход цели да осигури предвидимост за вече приетите студенти, но доведе до критики, че не защитава бъдещите кандидат-студенти.

Предложение на депутата Николай Денков за по-широка защита на студентите — таксите да не могат да се увеличават с повече от 20% за целия период на обучение — беше отхвърлено. Аргументът срещу него беше, че такова ограничение може да не е разходосъобразно при инфлация и промени в разходите на университетите. Вместо това, беше подчертано, че е необходим механизъм за индексация, обвързан със средната заплата и инфлацията, а не фиксиран таван.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че със закона се решава спешен, но не и траен проблем. Той подчерта, че се работи по дългосрочна реформа на финансирането на висшето образование и индексацията на таксите, която ще бъде съгласувана с академичната общност и представителите на студентите.

Според министъра, високите такси са засегнали около 10% от студентите и вече са довели до отлив на чуждестранни студенти. Причината за това е сегашната формула, при която таксата за платено обучение се изчислява като сбор от държавната издръжка и таксата за студенти по държавна поръчка. В условията на нараснали субсидии, това е довело до значително поскъпване на обучението.

Вълчев съобщи, че се планират и други промени в системата на висшето образование. Сред тях са въвеждане на концепция за споделени ресурси между университетите, създаване на общи катедри и алианси, подобряване на практическото обучение и обсъждане на тригодишен бакалавър. Основната цел е да се повиши конкурентоспособността на българските университети, особено в медицинските и инженерните направления.

Министърът отбеляза, че средната студентска такса в България е около 1050 лева и че за последното десетилетие тя е спаднала от 100% на 46% от средната брутна работна заплата. Това, според него, прави висшето образование у нас по-достъпно. Въпреки това, основният проблем остава липсата на кадри в ключови сектори, като инженерни специалности, математика, физика и химия. За да се отговори на нуждите на пазара на труда, се търсят механизми за преструктуриране на приема и насърчаване на студентите да избират дефицитни направления.