Очакват се и промени в управлението на държавното дружество, включително ограничаване на случаите, в които за решения е необходимо мнозинство от две трети.

Допълнително напрежение създават и планираните съкращения на държавната субсидия за железниците с 675 млн. евро през следващите две години.

Подобен протест вече имаше през ноември, когато железопътният транспорт беше спрян за три дни с цел натиск върху властите да се откажат от законодателните промени. Министърът на транспорта Жон–Люк Крюк обаче коментира, че възможностите за преговори са изчерпани и реформите трябва да бъдат осъществени, за да може секторът да се подготви за пълното отваряне на пазара за конкуренция през 2032 г.

Очаква се белгийската железопътна мрежа – една от най-гъстите в света, с над 119 метра линии на квадратен километър – да работи в режим на „минимално обслужване“. Това означава, че ще се движат едва около 25–30% от влаковете, което може да причини сериозни закъснения и анулирания за високоскоростните влакове Eurostar, TGV INOUI, ICE и EuroCity, свързващи Брюксел с Лондон, Париж, Амстердам и Кьолн.

Опитът от предишни стачки показва също така, че трафикът по магистралите около Брюксел и Антверпен може да нарасне с до 35%, което ще доведе до километрични задръствания.

В исторически план миналата година беляза връх по брой стачни дни в сектора. През ноември 2025 г. трите най-големи синдиката – ACOD Spoor, CSC Transcom и SLFP – се обединиха в мащабен протест срещу замразяването на назначенията.

По това време в системата липсваха над 1200 машинисти и 600 диспечери. В рамките на последните 12 месеца са регистрирани над 20 отделни стачни дни, което е довело до отмяната на десетки хиляди влакове.