50 млн. ще плати бизнесът за пренастройване на касовите апарати

Според IT сектора проблеми със софтуера няма, но за сметка на това оторизираните сервизи ще срещнат трудности с ръчното му инсталиране в хилядите остарели устройства.

Собствениците на малки магазини имат притеснения относно настройката на фискалните апарати в двете валути. На места това ще стане автоматично, а на други от фирмите по поддръжка ще го правят ръчно. Красимира Бозукова притежава два търговски обекта. Обяснява, че касовите ѝ апарати ще бъдат настроени онлайн още днес.

"В момента се работи с касовия апарат, казват ни кога да ъпдейтваме от фирмата. И сме в момент на очакване да се включи вече лева в евро. Автоматично ще бъде да и след това един касов бон трябва да ни излезе, който ние трябва да се обадим на фирмата и те ще ни кажат какво следва. Ние сме до този момент - чакаме касовият бон да излезе", заяви Бозукова пред БНТ.

Близо 460 000 са фискалните устройства в България.

Бизнесът изчисли колко ще трябва да плати за тяхната префискализация.

"Цената за услугата префискализация е между 50 и 100 лв. в зависимост от вида и типа на фискалното устройство, така че може би в рамките на 50 млн. е общата цена, която бизнесът ще плати. Това е извънреден разход за всеки бизнес. Той не е калкулиран в бюджетите, но отчитайки стратегическата цел - членството в еврозоната, в която целият бизнес е убеден, че ще има повече ползи, отколкото рискове, ние с готовност изпълняваме изискванията", коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

2 месеца отсрочка получи бизнесът, за да префискализира касовите си апарати за преминаване към еврото. Дотогава КЗП, НАП, БНБ и КФН ще издават само писмени предписания вместо глоби за двойното обозначаване на цените в касовите бележки.

"За нас е голямо облекчение гратисният период, който беше гласуван в Народното събрание до 8 октомври и смятаме, че това е достатъчен срок да бъдат изпълнени всички законови изисквания за фискализиране на касовите апарати, на фискалните устройства и посочване на двете цени на общата цена на касовата бележка в евро и в лева", добавя Добрин Иванов.

От IT сектора уверяват, че чисто софтуерно префискализирането не е проблем.

"Проблемът не е сложен, а комплексен, защото има страшно много системи, които трябва да бъдат променени една по една, счетоводни програми. Реално трябва да направят ъпдейт на софтуера на самото устройство и тези, които са по-нови, имат по-бърза връзка и може да се случи, както се случва онлайн образно казано, докато при другите по-бавничко се случва и има чисто логистичен проблем, така да го кажа, но това е решима задача", заявява Доброслав Димитров, председател на БРАИТ.

Техническо предизвикателство е сертифицирането на устройствата от производителите и тяхното пренастройване.

Болшинството от апаратите обаче са от по-старото поколение и не могат да се префискализират онлайн. Пред този проблем се изправят оторизираните сервизи.

"Дали ще изпуснат сроковете, тези предварителните, които са дадени. Колегите, които се занимават с хардуерни устройства, да, най-вероятно ще го изпуснат, но ще го наваксат това нещо. В България продължава да няма истинска софтуерна фискализация, което от години се борим от софтуерната индустрия конкретно", казва още Доброслав Димитров, председател на БРАИТ.

До момента едва 55% от касовите апарати са пренасторени за работа с еврото, твърдят от IT сектора.