6 май и 9 май – между историята и идеологията: Защо забравихме Деня на храбростта?

През годините армията се превръща в един от стожерите на националната независимост. Победите при Сливница (1885), участието в Балканските войни и Първата световна война утвърждават ролята ѝ в утвърждаването на българската държавност. 6 май – Гергьовден – става ден на воинската доблест, символизиран с ордена „За храброст“ (учреден през 1880 г.).

Подмяна на паметта след 1944 г.

След 9 септември 1944 г., с идването на комунистическия режим, започва радикална промяна в историческия разказ. Новата власт премахва традиционните празници, включително 6 май, и поставя на тяхно място нови дати и герои. Централно място заема 9 май – Денят на победата над фашизма, възприеман като символ на съветското освобождение и началото на „новата ера“.

Пропагандата по времето на Народна република България възпитава поколения в култа към Съветската армия и героите на комунистическата съпротива. Паметта за Шипка, за Сливница, за героите от Балканските войни избледнява под напора на новата митология – тази на червеноармееца, на партизанина, на „освободителя от Запада“.

В този нов разказ българският войник губи централното си място. От почитан герой, защитник на отечеството, той се превръща в статист в история, написана в Москва. 9 май започва да се чества с паради, лозунги и всенародни тържества, докато 6 май изчезва от официалния календар.

Възраждането на 6 май – връщане на историческата истина

След промените от 1989 г. България започва труден, но необходим процес на възстановяване на историческата истина. През 1993 г. 6 май е официално възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Отново започват да се провеждат военни паради, да се освещават знамена, да се почитат истинските български военни традиции.

И все пак, десетилетията на идеологическа подмяна не отминават безследно. За много българи 9 май все още предизвиква по-силна емоционална реакция, отколкото денят, посветен на собствената ни армия. Това е резултат не на личен избор, а на дългогодишна системна пропаганда.

Коя история помним?

Днес разделението между 6 и 9 май не е просто въпрос на дати. Това е въпрос на национално самосъзнание и историческа зрялост.

Помним ли българските победи, героите ни, онези, които са умирали с думите „За България“? Или помним само онова, което са ни казали да помним?

6 май е повече от празник – той е напомняне, че сме имали, имаме и ще имаме армия, която заслужава да бъде почитана не по заповед, а от сърце.

Нека помним 6 май така, както помнят свободните народи – с уважение към своите воини, към своята история и с вяра в собствената си държава.

ФрогНюз